А Н К Е Т А

Ще внесе ли Здравната карта по-голям ред в системата?

 Да, защото най-сетне ще има ясни правила.
 Не, ще пострадат малките лечебни заведения.
 Трудно ми е да прогнозирам.






BGtop

Минимално инвазивната хирургия

11.05.2017 / 16:46 - Здравен навигатор
 
 Facebook

бе основната тема на VIII-та среща по ендоурология.

 

Както вече ви съобщихме, събитието се проведе в София на 24 и 25 април и събра голям брой специалисти.

Ето какво разказаха двама български експерти, работещи в Западна Европа, както и проф. Младенов:

Д-р Орлин Савов: „Минимално инвазивните процедури са щадящи пациента и обществото”


Минимално инвазивната хирургия


Д-р Савов е от Клиниката по урология в Болница „Света Тереза”, Учебна база на Университет Ерланген, Нюрнберг, Германия.

В последните 15 години няма отворени операции за премахване на камъните в уретера. Някои центрове, в зависимост от оборудването си, използват или литотрипсия, или специални инструменти, с които може да се влезе в тялото на пациента, когато, разбира се, е в наркоза. Така в рамките на около половин час се освобождава камъкът и се елиминира заболяването. Важно е да се отбележи, че не всяка болница е в състояние да предложи на пациентите минимално инвазивни процедури. Както в Англия, така и в Германия, и в България има определени центрове, в които се обучават млади кадри. На същите места се прилагат въпросните процедури. Необходими са лазери; специални уретерореноскопи – оптични тръби, било то флексибилни или стоманени; необходима е и видеоапаратура. Един подобен център струва около 800 000 евро. Наличието на техниката повишава доверието на пациентите, повишава реномето на дадената клиника, а и така се създават школи за обучение на млади кадри. Целта е да се стигне до такова ниво, че да се съкрати до минимум престоят на пациентите в болницата. В нашата клиника дори правим манипулациите понякога амбулаторно. Това означава минимален престой и усложнения, с максимална ефективност – в рамките на около 30-40 минути всеки камък от уретера се премахва дефинитивно.

Нека да направим сравнение между старите методи – на отворена хирургия, и сегашните модерни техники.

Когато аз започнах да се занимавам с медицина, във варненския университет през 1986 г., всеки уретерен камък се оперираше с отворена операция – отваряне на коремната кухина, пациентът трябваше да лежи от 7 до 10 дни в болница. Това костваше натоварване на бюджета – от консумативи и болничен престой. Освен това отворената операция е „нещадяща”. В средата на 90-те години на миналия век във всяка университетска болница се появиха инструменти, които направиха отворените операции част от историята.

Да обърнем внимание и на социалното значение на минимално инвазивните процедури.

Това е изключително важно, защото съвременните техники позволяват на пациента след 3-4 дни да е на работното си място, а не още в болничното легло, чакайки изписване след още 10 дни, защото има операция на корема. Освен това има и психологически ползи за пациента, защото не се подлага на операции, а и възстановяването е много бързо – в рамките на 2-3 дни. Всички са на печелившата страна – както и пациентът, така и обществото, което се грижи за своите данъкоплатци.

Как Ви се стори нивото на организираната среща и представените презентации?

Вече трета година участвам с удоволствие и разбирам всеки път, че човек никога не може да каже, че е научил всичко. На този конгрес винаги виждам нови неща, които са ми полезни в практиката. Познавам немската школа и вече 27 години съм в системата им. Мога спокойно да кажа, че това е конгрес, който няма равен на себе си, дори и в Германия.

Проф. Женя Василева: „Изготвяме препоръки за дозите облъчване при ендоурологичните процедури”


Минимално инвазивната хирургия


Специалист по радиационна защита и радиационна защита на пациентите, Секция радиационна безопасност и мониторинг, Отдел радиация, транспорт и предпазване от замърсяване, Ръководител на Отдел ядрена безопасност и сигурност в Агенцията за атомна енергия, Виена, Австрия.

Лекцията ми беше на тема как да бъдат използвани методите на ендоурологията безопасно за пациента и за медицинския екип. Тези процедури, които заменят хирургическите интервенции, се провеждат под контрола на рентгеново лъчение. Така операторът, пациентът и целият екип, който е в процедурното помещение, са подложени на известно облъчване. Затова трябва да има определени правила на добра практика как да се използва методът, така че облъчването да е сведено до минимум. Тъй като се работи много продължително с апаратурата, от непознаването на дадения апарат и правилната работа с него, има опасност очите на хората от екипа да получат облъчване, което, при натрупване, да доведе и до катаракта. За пациента също не е безопасно, защото е пряко облъчван. Рискът нараства с продължителността на процедурата. Затова най-важното е да има баланс между ползата и риска. Темата на презентацията ми беше за това как лекарите трябва да използват метода по най-безопасния начин. Друга причина да съм тук е, че заедно с екипа на проф. Салтиров, още когато работех в България, започнахме проучване на облъчването на пациента и медицинския екип. В резултат на нашето сътрудничество значително беше подобрена практиката в България. По инициатива на проф. Салтиров започваме ново проучване, в което ще участват 6 центъра от различни страни, под егидата на SEGUR. Така ще сравним практиката в различни държави. Една от целите ни е да изготвим препоръки към професионалистите. Всеки член от екипа от тези държави ще получи два индивидуални дозиметъра, които ще носи за 3 месеца – по време на всички процедури, които извършва. Става дума за едно малки устройства, които се носят върху престилката и операционната шапка. Целта е да се провери за определеното време на проучването какво облъчване получават хората от медицинските екипи. Когато методологията се стандартизира, ще имаме база за сравнение. Заедно с това измерване, ще се регистрират и всички извършвани процедури с подробностите за тях, за да се види коя от тях до какви нива на облъчване води. Ще се измерва и дозата облъчване, която получава пациентът. Така ще разберем доколко тези параметри са свързани и доколко зависят от вида на апарата и начина, по който се използва. В резултат на проучването ще направим препоръки за добри практики.

Проф. Младенов: „Обърнахме специално внимание на ендоурологичното лечение на заболяванията на отделителната система“


Минимално инвазивната хирургия


Настоящето събитие се провежда за 8-ми път в България и вече се наложи като традиция в областта на урологията, ендоурологията и минимално-инвазивното лечение на уролитиазата. Съвпадна и с втория workshop на същата тема на South-Eastern European Group for Urolithiasis Research (SEGUR). Участваха около сто специалисти уролози, които проявяват интерес в тази област. Обърнахме специално внимание на ендоурологичното лечение на заболяванията на отделителната система. Нещо важно – трябва да отбележим, че няма част от нея, която да не може да бъде достигната по ендоскопски път. Говорим за модерни и съвременни методики, които ще бъдат все повече и повече във фокуса на съвременната медицина, защото те намаляват престоя на пациентите в болницата, скъсяват предоперативния престой също така, а и пациентите се възстановяват бързо и се връщат към нормалния си активен живот. Не искам да сравнявам т.нар. стари методи с новите; бих казал, че всеки метод си има място в лечението на даден пациент. Случай със случай не си прилича. Всеки метод има своето място. Определени пациенти трябва да бъдат третирани с отворена хирургия, други – с ендоскопски и минимално-инвазивни. Едно трябва да се знае: аз обичам да казвам, че има пациенти, минали през ендоскопски операции, на които след това се е наложило да минат и през отворени операции, но няма такива, които да са претърпели отворени операции, които да са минали към ендоскопски.

Може ли да ни кажете мнението си за нивото на презентациите, които видяхме по време на конференцията?

Нивото е изключително високо. Много е важно, че имахме „хирургия на живо”, видяхме как се правят операции в реално време. С това можахме да се убедим в качествата на лекторите и специалистите не само по техните думи, но и на практика, виждайки техните възможности в операционната зала.

Какво бихте казал, като съвет към колегите си?

Наред с отворените операции специалистът трябва да овладява и съвременните ендоскопски методи. Но бих казал: и обратното – не трябва да се стремят да владеят само ендоскопските методи за лечение на урологичните заболявания, а да се научат и как се правят отворени операции. Не се знае в каква ситуация може да изпадне лекарят в практиката си. Затова трябва да е подготвен за всичко.

Разкажете ни повече и за предстоящото събитие, което ще организирате за специалистите в областта в Сандански.

Oт 8 до 10 юни 2017 г. в интерхотел „Сандански”, град Сандански, ще се проведе XXII-ри Национален симпозиум по урология с международно участие. Той е включен в програмата на Българското дружество по ендоурология и ЕКЛ. В него ще вземат участие уролози, нефролози, хирурзи, анестезиолози, специалисти от онкологичните диспансери, химио- и радио-терапевти, както и общопрактикуващи лекари и други специалисти от нашата страна и чужбина.

Да разбираме ли, че основната тема ще е обучението в работата в екип в полза на пациента?

Да, напълно. Обичам да казвам, че, когато в медицината някой си позволи да използва думата „аз” прекалено често, то той губи 50% от ползата, която може да донесе на пациентите си. За тази полза трябва екип. Т.е. хора, които са обучени да работят заедно и да си помагат. В Сандански ще бъде обсъдено именно това как различните специалисти да работят в екип и да са по-полезни на пациентите си. Вероятно ще се застъпят и теми, които бяха обсъдени тук, разбира се, но това повторение ще е полезно.


Снимки: Здравен навигатор

 

още от Избор на редактора
още от Урология





За да продължите да четете ЗДРАВЕН НАВИГАТОР е необходимо да декларирате, че сте медицинско лице.