А Н К Е Т А

Ще внесе ли Здравната карта по-голям ред в системата?

 Да, защото най-сетне ще има ясни правила.
 Не, ще пострадат малките лечебни заведения.
 Трудно ми е да прогнозирам.






BGtop

Много скоро ще обединим някои специалности под шапката на Лабораторна медицина

14.01.2016 / 18:50 - Здравен навигатор
 
 Facebook

Това прогнозира доц. Маргаритка Бончева, национален консултант по Клинична лаборатория.

 


Много скоро ще обединим някои специалности под шапката на Лабораторна медицинаДоц. Бончева, разкажете как се развиваше Клиничната лаборатория у нас.

В началото на 90-те години на ХХ век мислехме, че вече няма да има пари за нищо, а Клиничната лаборатория не може без средства, защото са необходими реактиви, необходима е апаратура. Тогава още беше жив проф. Й. Тодоров, една много голяма личност в Клиничната лаборатория и основоположник на школата по Клинична лаборатория в България; казвам „школа”, защото тя има три поколения специалисти от европейски и световен ранг. Българските професори винаги са били на едно високо европейско ниво. Те са с висок професионализъм и са признати и в европейската общност. По същия начин можем да говорим и за българската генетика, която е на едно високо европейско ниво.

Тогава направихме първото събиране на Дружеството по Клинична лаборатория, на което присъства и проф. Й. Тодоров. Неговите учебници по Клинична лаборатория се ползваха в продължение на много години не само в България, но и в други европейски държави. Клиничната лаборатория е наука, която се променя много бързо, защото особено в последните години, с навлизането на новите технологии, тя се променя много динамично. Има обаче едни основи и те са изложени много добре в учебниците на проф. Й. Тодоров.

На въпросното събиране, професорът каза – Трябва да направим всичко възможно, за да запазим нашата специалност. Дори да нямаме пари за автоматизация, трябва да се върнем към старите методи, трябва да бъдем много прецизни в работата си и да продължим да даваме резултати на Клиниката, защото има необходимост от нашите изследвания. След 1-2 години дойдоха фирмите с новата апаратура, така че не се стигна до там. Извършихме автоматизация, така че Клиничната лаборатория не достигна тези нива, които се предполагаше, че може да стигне. Тоест, специалността за радост продължи своето израстване нагоре. Създадоха се и много частни лаборатории, които в момента са много добре оборудвани. Така нашата специалност продължи да се развива в един много добър мащаб.

Един много важен момент е доколко това е достъпно за пациентите. Хората се научиха, че и за здравето трябва да се плаща. И те не се поколебават и да платят за това, от което има нужда. Разсъждението, че здравеопазването е безплатно не е вярно. То струва пари, въпросът е кой ги плаща. Пациентите започнаха да си плащат за добра диагностика; тази, която не се поема по линия на Здравната каса. Така в България продължи развитието на клинично-лабораторната диагностика.

Много скоро ще обединим някои специалности под шапката на Лабораторна медицина

Споделете вашите впечатления от конференцията по Клинична лаборатория (интервюто е взимано по време на IX Национална конференция по клинична лаборатория с международно участие, провела се през септември миналата година).

Дейността на Дружеството по Клинична лаборатория продължи да се развива и то с много добри темпове, особено в последните години, като се организираха ежегодни национални конференции. През 2015 г. ежегодната конференция бе деветата поред и се организира от Българското дружество по Клинична лаборатория, Катедрата по Клинична лаборатория и Дружеството за външен контрол на клинично-лабораторните резултати. Разбира се, Катедрата по Клинична лаборатория в София остана като най-силната катедра, която е наследник на всички хубави неща в Клиничната лаборатория и основен разпространител на новостите и познанията в областта. Тя е база за основна теоретична подготовка на специалистите по Клинична лаборатория. Тези насоки се развиват и в останалите университетски градове, но създаването на кадри е бавен процес и все още в другите университетски центрове не може да се достигне онова ниво на кадри, което се поддържа в МУ-София. Процесът продължава, има голям потенциал, както в Пловдив, така и във Варна и Плевен, но това не става бързо.

И тазгодишната конференция бе почетена от чуждестранни лектори, много силни и водещи лабораторни специалисти както в Европа, така и в света. Те винаги изнасят много интересни доклади. Те ни дават представа за новостите в лабораторната диагностика, за това, което предстои да бъде внедрено в практиката. Лабораторната медицина е водеща; тя прави своите методологични разкрития, верифицира отделните параметри, доколко те са полезни за клиничната практика; отсява това от което има полза и с течение на годините то бива внедрявано в лабораторната диагностика и бива ползвано от клиницистите. Това е един процес, в който един лабораторен параметър става признат маркер в медицината. Тенденциите, които се оформиха в последните десетилетия, а именно – лабораторната медицина да се базира на генетични молекулярни маркери, се потвърдиха и в тазгодишния доклад на проф. Олерих. Новостите в методологията, които също навлизат като рутинни методики в Клиничната лаборатория.

В докладите на българските колеги, както и в постерните сесии бяха изложени много научно обосновани данни, една част от които представят вече показани в литературата данни. Тези срещи са изключително важни за лабораторната общност, защото на тях колегите, освен че научават новости, сравняват мястото на българската Клинична лаборатория спрямо тази в останалите европейски държави, правят и много хубави контакти помежду си, обменят информация за работата си, за проблемите, които имат и пр. В Клиничната лаборатория има проблеми, които са свързани и с т. нар. източници на грешки. Този въпрос също беше засегнат в доклад на проф. Шипков и когато след един такъв доклад хората обменят помежду си информация, се избистрят възможностите за максимално намаляване на лабораторните грешки. Разбира се, който не работи, той не греши. А една работа каквато е даването на клинично-лабораторния резултат, свързана с етапи на назначаване на изследването, на вземане на материал за изследване, на провеждане на самото изследване, след това – отправна връзка към клинициста и интерпретация на резултата, не може да няма някаква възможност за евентуална грешка. От години на години обаче тези грешки се минимизират. Ако преди години се отчитаха някъде около 20% лабораторни грешки в световен мащаб, то сега те са сведени до 3-5%, като в аналитичния етап те са почти липсващи. И когато колегите помежду си обсъждат своята работа, те имат възможност да обменят информация и всеки да получи някакъв практически урок от срещата с колегите си. Ние имаме електронна връзка, но живият контакт никога не може да замени този интерактивен контакт.

Разкажете малко повече за колаборацията между Клиничната лаборатория и Онкологията през последните години.

Специално в областта на Онкологията, Клиничната лаборатория е много полезна, защото тя мониторира пациента през цялото време – като се започне от това, че помага в диагностиката. Навсякъде пишем, че лабораторният резултат от туморните маркери не е диагноза, той трябва да бъде потвърден с друг тип изследвания, но много често лабораторният резултат е този, който навежда пациента да търси диагноза на състоянието си. Онкологичното заболяване е многостранно и когато то се развива, дава различни промени в различни видове материал от човешките течности, които се изследват. Един тумор на дебелото черво например дава кръв в изпражненията и пр. И непрекъснато се откриват други маркери, така че Клиничната лаборатория винаги е била много полезна като скрининг. Всичко това е вече една рутинна работа при колаборацията между лабораторните специалисти и клиницистите. Клинично-лабораторните изследвания се използват за мониториране на пациента; от една страна се следят специфични туморни маркери, а от друга – общото състояние, с изследване на хемоглобин, на брой левкоцити и др.

В последните години се откриват много генетични маркери, с развитието на генетиката и на молекулярната патология. Ние имаме и генетични маркери, които са предиктори за ракови заболявания. Най-често изследваните са за карцином на гърдата, карцином на простатата и карцинома на дебелото черво. Молекулните маркери пък ни помагат ние да определим типа лечение на пациентите. Тук вече говорим за едно смесване в методологиите. От една страна може да търсим тези маркери в серума, но от друга – ги търсим и в самата тъкан. Със същата химична реакция, с която ние ги откриваме в серума, ние ги търсим и в срез от тъканта. В този ред на мисли, е крайно време и в България да настъпят два процеса – процесът на обединение на различните специалности под името Лабораторна медицина; ние говорим за Лабораторната медицина, защото я чувстваме като едно цяло. В нашите болници, в нашето пространство за обучение обаче това са все още отделни дисциплини. В случая говоря за Клинична лаборатория, за Имунология, за Вирусология и микробиология, за Патология, дори, защото Патологията вече е на едно хистохимично ниво. Крайно време е да обединим това под шапката на Лабораторната медицина, както това е направено в много страни. В различните държави се нарича още Клинична патология или Клинична лаборатория. Тук става въпрос за една химична методология в своята същност, която вече е прехвърлена върху различни типове материал. Клиничната лаборатория се явява като майка на всички тези специалности, които се разраснаха – и на молекулярната биология и на генетиката. Трябва да има една специалност, която да ги обединява и у нас. Това може би ще започне с една инициатива, която наскоро шефовете на големи частни лаборатории подеха. Когато тези хора отчетат, че моментът е назрял, мисля, че ще инициират това. И първата инициатива допускам, че ще бъде създаването на едно дружество, вече не по Клинична лаборатория, а Дружество по Лабораторна медицина. Когато то започне да функционира, може би университетите бързо ще създадат и програма за обучение по Лабораторна медицина и тогава ще постигнем един консенсус и ще направим обединение на тези специалности.

Много е трудно в кариерата на един човек той да заеме длъжност завеждащ катедра, това не е лесен път, но в един момент трябва да имаме и мъдростта да се откажем от тези длъжности в името на обединението на тези специалности. И на мен самата все още не ми е ясен начинът, по който това ще стане – дали ще е чрез някакво нареждане от Министерството на здравеопазването, или по консенсусен път между специалистите, но това обединение чука на вратата и няма да се отложи много във времето и в нашата страна.

Другият въпрос, който е неотложен и преди години се дискутираше повече на нашите конференции, бе въпросът за акредитацията на лабораториите по стандарта ISO 15 189. Този стандарт поставя въпроса за акредитацията на лечебните заведения каквито са клиничните лаборатории; акредитация съгласно тези изисквания, които ще направят нещо полезно за клинично-лабораторната дейност в страната; може би ще намалят малко броя на лабораториите, защото не всички ще могат да отговорят на изискванията за акредитация по този стандарт. Тази акредитация на лабораториите е въведена в почти всички европейски страни. Акредитацията е продължителен процес, който трае между 5 и 7 години. Изисква се обучение, след това – подготовка на лабораториите, а на финала – самият процес на акредитиране. Ако обаче ние не направим акредитацията по този стандарт, рискуваме да останем последните в Европа, защото дори в Румъния са акредитирани вече около 70% от лабораториите. У нас имаме твърде много лаборатории, които са малки, водят нелоялна конкуренция спрямо по-големи лаборатории, които могат да обслужват населението. Когато има политика обаче този проблем може да бъде решен. Освен това, първото нещо, което може да бъде предложено на Касата, когато започне процесът на акредитация, е да се сключват различен тип договори с акредитирани и неакредитирани заведения. И когато едно заведение е акредитирано, тогава изследванията да се плащат при определена цена. Когато обаче заведението не е акредитирано, изследванията да се плащат на 30% от тази цена.

Петър Колчев, издател

Снимка: Здравен навигатор

 

още от Интервюта
още от Клинична лаборатория





За да продължите да четете ЗДРАВЕН НАВИГАТОР е необходимо да декларирате, че сте медицинско лице.