А Н К Е Т А

Ще внесе ли Здравната карта по-голям ред в системата?

 Да, защото най-сетне ще има ясни правила.
 Не, ще пострадат малките лечебни заведения.
 Трудно ми е да прогнозирам.






BGtop

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

06.07.2017 / 09:30 - Здравен навигатор
 
 Facebook

Събитието бе организирано от Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска”, с ръководител проф. Пенка Переновска.

 

По традиция, научният форум се провежда в навечерието на 24 май – Деня на славянската писменост и българската просвета и култура, като през тази година протече под патронажа на изпълнителния директор на болницата - доц. Костадин Ангелов.

Всичко за форума може да прочетете в новия брой на списание „Здравен Навигатор-Педиатрия”.

Представяме още интервюта и коментари от събитието:

Проф. Пенка Переновска

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

От какво най-често боледуват децата, които постъпват в педиатрична клиника УМБАЛ „Александровска”?

Клиника по педиатрия е най-старото детско лечебно заведение в България. От 1900 година в състава на вътрешното отделение към Александровска болница функционира детски сектор, който през 1905 година е обособен като детско отделение.

През 1918 година към Медицински Факултет София е създадена Катедра по детски болести с ръководител доц. Ст. Ватев (който от 1923г. е и първият професор по детски болести в България).

Първата детска клиника в България е съвременно лечебно, учебно и научно болнично заведение с богата клинична и лабораторна база. Клиниката притежава адекватна единна структура, с възможности за диагноза и лечение на много педиатрични нозологични единици. Специален фокус в клиничната работа представляват „проблемните случаи”, изискващи обширни диференциално-диагностични търсения, оценки и изграждане на индивидуален терапевтичен план. Най-често болните деца постъпват в Клиниката по педиатрия по спешност.

В последните години броят на децата, които лекувате е понамалял, но за сметка на това, случаите са по-тежки.

Както казах, най-често болните деца постъпват в Клиниката по педиатрия по спешност. Това се определя от основната патология на клиниката-заболявания на дихателната система: Остри инфекции на дихателната система (ларинготрахеит, бронхиолит, пневмония и усложненията й), диагноза на аспирирани чужди тела при деца и лечение на усложненията, муковисцидоза, бронхиектазии, и вродени аномалии в стадий „компенсация”, екзацербация или „декомпенсация”. Прилагат се съвременни диагностично-терапевтични схеми на лечение на деца със заболявания по направленията, застъпени в предмета на дейност на клиниката, чрез използване на методи и средства, притежаващи висока медицинска ефективност и кореспондиращи с правилата на GCP и Медицинския стандарт по Педиатрия. Клиниката работи на национално ниво – приемат се за лечение и болни от други университетски големи клиники и отделения и извън София. Основният контингент хоспитализирани / до 82 % / са деца от София. През последните години се наблюдава тенденция на увеличаване на пациентите от градовете, вкл. и от университетките клиники в страната. Това са пациенти с трудна или неясна диагноза, както и деца с тежка патология / муковисцидоза, бронхиектазии, плевропневмония и др./

Каква е ролята на ОПЛ, които често са и педиатри, за поставянето на правилната диагноза?

За щастие, една не малка част от ОПЛ са и педиатри. Нашата педиатрична школа е много добра. Педиатрите в доболничната помощ се най- близко до децата от раждането им, те са тези, които се срещат с тях при първите симптоми на заболяване. Тяхната роля е изключително важна както за лечението на острите състояния при децата, така и за своевременната диагноза на вродените и хронични заболявания, и насочването им към високоспециализираните клиники.

Често говорейки за детската възраст, някои състояния се бъркат с астма. Кои са тези състояния и защо се бъркат?

Бронхиалната обструкция е една от най-честите причини за посещение при общопрактикувашия лекар и педиатъра. Тя е и една от най-честите причини за хоспитализация, особено в ранната детска възраст. Терминът «бронхообструктивен синдром» е събирателен и не може да бъде самостоятелна нозологична диагноза. При всеки конкретен случай трябва да се разшифрова водещият механизъм на обструкцията, клиничната симптоматика, основното заболяване и усложненията му. Прецизната диагноза на бронхиалната обструкция в детската възраст се затруднява от сравнително широкия диапазон заболявания, при които може да има суха кашлица, свиркащо дишане, задух и експираторна диспнея. Хипердиагностиката и прибързаното поставяне на диагнозата “бронхиална астма” в кърмаческа възраст са причина за неправилен диетичен и терапевтичен подход. Не трябва да се забравя, че редица заболявания в тази възрастова група наподобяват бронхиална астма - бронхиолит, вирусни инфекции, муковсицидоза, чуждо тяло, пертусис, гастроезофагеален рефлукс, вродени аномалии, бронхиекстазии, трахеоезофагеална фистула, аспирационни синдроми и др.

Има ли увеличение на случаите на астма при децата?

Астмата се увеличава в цял свят, главно за сметка на децата.

Може ли да се направи нещо превантивно в тази връзка?

Профилактиката включва подобряване на условията на отглеждане и хранене на детето, закалителни процедури, отглеждане на често боледуващите деца в т.н. ”микро детски заведения”, предпазване от инфекции, имунизации. Стратегиите за превенция на астмата могат да се насочат към различните етапи от развитието на астмата:

(1) навременна намеса в ранните години от развитието на астмата; (2) вторична превенция на рисковите (алергичните) деца, склонни към белодробна клинична изява и (3) първична превенция в ранното детство.

Доколко асмата и алергията са обвързани, и кои са най-честите рискови фактори за нея?

Честотата на астмата и другите алергични заболявания в детството значително се увеличи през последните десетилетия със значитeлен ефект върху цената на здравните услуги. Генетичните фактори трябва да си взаимодействат с факторите на околната среда, за да се определи експресията и прогресията на заболяването. Рискови фактори са: алергени, тютюнопушене /активно и пасивно/, замърсяване на въздуха в закритите помещения, озон, трафик, бронхо-пулмонална дисплазия, начин на живот, социално-икономическият статус, навиците в семейството, режимът на хранене, инфекциите.

Според ARIA при пациенти с персистиращ алергичен ринит трябва да бъде търсена астма въз основа на анамнезата, физикалния статус и при възможност - изследване на дихателната функция /вкл. бронходилататорен тест/. От друга страна – деца с астма трябва да бъдат насочени и изследвани за алергичен ринит.

Бихте ли казали повече за алергичният ринит?

Алергичният ринит е възпалително заболяване на назалната лигавица, ИгЕ –медиирано, провокирано от контакт със специфични алергени /домашни любимци, полени, домашен прах, хлебарки и др./ . Характеризира се с възпалителен инфилтрат, съставен от различни клетки, сред които еозинофили, Т-клетки, мастоцити, епителни клетки. Активираните клетки освобождават медиатори – хистамин ендотелин, левкотриени, простагландини, кинини. Ефектът от взаимодействие с алергена се определя от фамилния атопичен статус. Алергичният ринит е глобален здравен проблем. На пръв поглед невинно заболяване, алергичният ринит се оказва не само медицински, но и социален проблем. Нарушаването на качеството на живот от ринита е почти същото като при средно тежка астма – до такава степен обструкцията и дразненето на горните дихателни пътища нарушават съня, вниманието, способността за запаметяване при децата. Честото боледуване налага отсъствие на родителите от работа, често отсъствие на децата от детска градина и училище, значителни разходи за медикаменти и оздравителни процедури. При учениците и студентите със сезонен алергичен ринит може да се наблюдава намаляване на успеваемостта и продуктивността.

Разходите по диагностика и лечение на алергичния ринит са значителни – около 3 млрд. за Европа. Астмата и алергичният ринит са често коморбидни заболявания. Двете състояния се характеризират с възпаление на респираторната мукоза, и се асоциират с едни и същи алергични и про-инфламаторни медиатори, като хистамин, левкотриени, и цитокини от алерген-активираните мастни клетки, еозинофили и Тh 2 лимфоцити. Други съпъстващи заболявания са: атопичен дерматит, конюнктивит, синуит, назална полипоза, остър отит, хранителна алергия.

Според ARIA Guidelines алергичният ринит се определя като рисков фактор за астма. В документите на ARIA ( от август 2006) в колаборация със СЗО, алергичният ринит се определя са хронично алергично заболяване, с голям импакт върху астмата. Много пациенти с алергичен ринит имат повишена неспецифична бронхиална хиперреактивност, болните са с три пъти по-висок риск от развитие на бронхиална обструкция. При пациентите с коморбидност не само, че симптомите на алергичния ринит се добавят към астмата нелекуваният алергичен ринит може да комплицира терапията на астмата и да доведе до лош контрол.

Какви са терапевтичните възможности?

При поставяне на диагнозата “алергичен ринит” в детската възраст е необходимо да се определи честотата, тежестта и продължителността на симптомите. Децата с коморбиден алергичен ринит имат повече предписани лекарства и по-чести визити при ОПЛ и хоспитализации за астма в сравнение с деца, които имат само астма. Според ARIA, алергичният ринит се подразделя на интермитентен и персистиращ, и може да протече с лека симптоматика или да бъде умерено тежък и тежък. Диференциалната диагноза може да се окаже сериозен проблем, особено за деца в ранна детска и предучилищна възраст, поради ограничените възможности за инструментални изследвания. Назалната ендоскопия

/извършена от специалист/ може да е необходима за изключване на други видове ринит, аденоидна вегетация, назална полипоза, анатомични аномалии и др. Симптоми само от едната ноздра, назална обструкция без друга симптоматика, гъст, зелен или жълтеникав секрет, постназално стичане /по задната фарингеална стена/, фациална болка и чест епистаксис не са в полза на алергичен ринит симптоми. Необходима е прецизна диагноза и на съпътстващите заболявания - важно условие за провеждане на адекватна терапия. Околната среда и социалните фактори трябва да се оптимизират, за да позволят на пациентите да водят нормален живот. Комплексният терапевтичен подход включва:

- ограничаване на контакта с алергена / когато това е възможно/

- фармакотерапия :

- H1 – антихистамини / перорални, назални, очни/

- кортикостероиди - назални , кромони / назални,очни/ ,

- антилевкотриени

- деконгестанти / назални, перорални / ,

- антихолинергични,

- специфична имунотерапия

- обучение на пациента

Какво е мястото на ваксините и как оценявате все по-популярните антиваксинални настроения?

По данни на СЗО инфекциозните заболявания са втора водеща причина за смърт и първа причина за преждевременна смърт в света. Ежегодно 2 млрд. деца и възрастни боледуват от инфекциозни заболявания, от тях - 16 млн. умират. Половината от населението на земята е под угрозата на епидемии.

Ваксинопрофилактиката е едно от най-великите достижения на човечеството и най-надеждният метод за профилактика на инфекциозните заболявания. Отново по данни на СЗО, благодарение на масовата ваксинация на населението, до 1980 година е ликвидирана вариолата. Програмите за ваксинация срещу полиомиелит, тетанус, дифтерия, коклюш, паротит, морбили, ежегодно спасяват живота на повече от 3 млн. население и предотвратяват развитието на епидемии. Политиката в областта на ваксинопрофилактиката е съобразена със съвременните европейски критерии за качество, ефикасност и безопасност на ваксините. Най-важното изискване към ваксините е чрез тях да се постигне максимален ефект и рискът от нежелани реакции да бъде минимален, особено за новородените и малките деца.

Ог 24 до 30 април 2017 година се проведе Европейската седмица, посветена на ваксините. Във връзка с антиваксиналните течения, СЗО приканва към “силна политическа подкрепа за имунизацията или Европейският регион рискува възстановяването на силно заразни болести, причинявайки заболявания, увреждания и смърт, значително увеличавайки тежестта върху системите за здравеопазване и родителите. Неотдавнашните епидемии подчертават регионалната отговорност на Европейските държави за контрол над ваксино-предотвратимите заболявания”.

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

Проф. Мира Кожухарова: “Само, ако над 95% от хората в една общност са ваксинирани, морбилният вирус вероятно няма да предизвика епидемия. Ние очевидно не сме достигнали този обхват

Специалистът изнесе лекция на тема „Проблемът морбили в светлината на програмата на СЗО на елиминацията и уроците, научени от епидемиологичната практика”.

Проблемът с епидемията от морбили е от дълги години един от основните приоритети на Световната здравна организация. През 1998 г. за пръв път въпросът е поставен официално, като Регионалният офис на СЗО за Европа приема за крайна цел в борбата с морбили елиминирането на местното разпространение на морбилния вирус.

Първият Стратегически план на СЗО за намаляване на смъртността от морбили и регионална елиминация - "Програма 2001-2005 г." стартира през 2001 г. 2014 г. се ратифицира Европейският план за действие за ваксините 2015-2020, според който елиминацията на морбили и рубеола е една от ключовите регионални здравни стратегии и политики. Целта е до 2015 г. да се прекрати циркулацията на вируса във всички страни за повече от 12 месеца, а през 2018 г. да се сертифицира цяла Европа. Четири са основните задачи в тази насока: Политическа поддръжка (Задача 1), Висок имунизационен обхват и корекции на пропуските (Задачи 2 и 3), Висококачествен епидемиологичен надзор (Задача 4).

За да се докаже преустановяването на ендемичното разпространяване на вируса, всяка страна трябва да покаже че:

- Ендемични случаи не са възниквали в 3 последователни години;

- Системата за надзор е достатъчно чувствителна и специфична, за да открие навреме, и всички случаи на заболявания, в случай че възникнат такива;

- Отсъствието на ендемични случаи е доказано чрез генотипиране на вирусите.

На 24-26 октомври 2016 г. 5-то заседание на ЕРВК завършва със заключението, че към 2015 г.:

- В 37 страни ендемичното разпространение на морбили е преустановено, като в 24 от тях това е за период ≥ 36 месеца (включително в България)

- В 21 страни ендемичното разпространение на морбили и рубеола е преустановено за период ≥ 36 месеца

Експертите в областта формулират няколко условия за успешна ерадикация на морбили:

- Планова имунизация на децата.

- Имунизация на всички неболедували деца при постъпване в училище или в друг колектив.

- Ефективен епидемиологичен и имунологичен надзор.

- Незабавно потушаване на възникналите епидемични взривове (вкл. и единичните случаи, възникнали в райони, преди това свободни от морбили).

Оформени са и основните предпоставки за елиминация на вируса:

- Единствен източник на инфекция е болният човек.

- Не съществуват хронични форми.

- Налични са прецизни методи за диагностика, вкл. лабораторна.

- Генетична стабилност на морбилния вирус.

- Съществува ефективна, евтина и безопасна ваксина.

- Известните имунизационни стратегии са ефективни.

- Разпространението на морбили е прекъсвано за продължителен период от време в голяма географска област на света (През 2000 г. в САЩ, 2002 г. – в целия Американски регион на СЗО)

Ваксината срещу морбили осигурява изработването на антитела при близо 95% от децата, ваксинирани на 12-месечна възраст, и при 98% от децата, ваксинирани на възраст 15 месеца. Имунитетът, придобит след ваксинация е продължителен и вероятно пожизнен при преобладаващата част от имунизираните. Има случаи на възникване на заболяване при ваксинирани с 2 дози ваксина лица, но те се наблюдават толкова рядко, че нямат епидемиологично значение.

Позицията на СЗО в контекста на ваксините е следната: "Обхващането на всички деца с две дози морбилна ваксина трябва да бъде стандарт за всички национални имунизационни програми, а основна предпоставка за успешна ваксинална стратегия и осигуряване на траен ефект е поддържането на устойчиво имунизационно покритие ≥95% на национално, регионално и ниво общност."

Съществуват обаче и редица практически проблеми.

- Механизъм на предаване и поддържане на епидемичния процес при минимален брой възприемчиви е лесен и ефективен

- Много висока контагиозност на вируса

- Вирусът засяга най-често ранната детска възраст, а ваксината е ефективна в по-висока възраст

- Увеличаваща се урбанизация и значителната пренаселеност в градовете изискват поддържането на много високо имунизационно покритие

- Интензивният международен трафик и миграция на големи групи население са предпоставка за разпространение на заболяването

Проф. Кожухарова, изнесохте интересна лекция по актуална тема – за подновяването на проблема с морбили. Какви са програмите на СЗО за елиминиране на проблема и какви трябва да бъдат уроците, които следва да си вземем?

СЗО вече от доста години работи по въпроса за елиминация на морбили и всъщност първият срок, който си бяхме поставили всички заедно, беше 2005 г. Практиката показа обаче, че въпросът не е толкова лесен от практическа гледна точка, макар че теоретично е напълно възможно да бъде елиминирано това заболяване, защото има всички необходими предпоставки за това. Именно поради тези причини от СЗО правят тези планове. За да не се връщаме към миналото, актуалният план сега е от 2014 до 2020 г. Според него се предполагаше към 2015 г. в страните от европейския регион на СЗО поне да няма циркулация на местни морбилни вируси. Т.е. би могъл да се внесе вирус да речем от някой друг континент, но целта бе да няма местна циркулация. Ако това нещо може да се удържи в продължение на три години, това вече щеше да е знак, че е елиминирано заболяването.

За жалост обаче, 2015-2016 г., а и през 2017 г., продължават да се регистрират доста голям брой случаи в много европейски страни и за сериозно наше съжаление, след епидемията в Румъния, която продължава и сега, и която безспорно всички следим с интерес, сега вече и у нас има случаи на морбили. Към момента те са някъде около 100-тина, основно са в област Пловдив, но и в близките села в региона. Това показва, че имаме слабости в борбата с морбили.

Според Вас каква е причината да се „обнови” появата на това заболяване и какво може да се направи, за да се стопира този процес?

Причините са доста. Ако има хора, които не са имунизирани срещу морбили, преболедуването дава сигурен имунитет за цял живот. Другият вариант е човек да бъде ваксиниран, поради което у нас от доста отдавна в имунизационния календар тази ваксина е включена и децата трябва да получат ваксина на 13 месеца, а след това на 12 години. Това, което практиката ни показа, ни научи и е вече утвърдено във вид на указания от СЗО е, че трябва да се постигне обхват от най-малко 95% имунизирани деца на 13-месечна възраст и толкова – на 12 години. Става въпрос не средно-аритметично за страната, а за всяка една област и населено място поотделно. Само в тази ситуация, ако над 95% от хората в една общност са ваксинирани, морбилният вирус вероятно няма да предизвика епидемия. Ние очевидно не сме достигнали този обхват.

Заключенията на СЗО са, че риск от морбили ще съществува докато заболяването не бъде елиминирано навсякъде по света и се налага постигане и устойчиво поддържане на препоръчвания имунизационен обхват ≥ 95% на национално и регионално ниво, със специално внимание към рисковите групи от населението. В процеса на елиминация на морбили, чувствителността и специфичността на системата за епидемиологичен надзор са от първостепенно значение за бързо предприемане на адекватни мерки при поява на заболявания.

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

Д-р Исаев: “Лечението на бронхиалната астма е актуална тема и нашите принципи се споделят от колеги от цяла Европа”

Д-р Исаев, като заместник-председател на Организационния комитет, какво беше водещо за Вас при избора на теми и лектори и как премина организацията на форума?

Тази национална конференция за общопрактикуващи лекари и педиатри, която Клиниката по педиатрия към Александровска болница вече 18-та година организира, има стара и интересна история. Първите заседания бяха предвидени като едно училище за педиатри и тематиката се подбираше повече с практическа насоченост, но с нарастване на интереса към събитието с годините и поради необходимостта от тясна колаборация между педиатрите и общопрактикуващите лекари в последните години форматът се разрастна. Кръгът на участниците също се разшири - освен педиатри и общопрактикуващи лекари започнаха да посещават събитието. Това ни накара да разширим и тематиката. Така че от много години конференцията се стреми да засегне най-различни и актуални теми за диагностика и лечение на заболяванията, които са проблем не само за педиатрите, а и за общопрактикуващите лекари. Ние имаме традиция в някои направления, които всяка година са много силни - това са направленията, свързани с имунология, алергология, кардиология, белодробни болести, генетика и дерматология и една сесия, посветена на интересни случаи от клиничната практика. От няколко години въведохме и тема, посветена на социалните проблеми в медицината - най-често под формата на кръгла маса, където тази година се дикутираха грешките и пропуските в педиатричната практика.

Имаше присъствие и на лектори от съседни страни, а д-р Несторович от Белград изнесе лекция на тема "Защо свръхлекуваме бронхиалната астма при малките деца". Какъв е Вашият коментар по темата и кога става ясно, че е необходимо инхалаторно лечение?

Да, редовно имаме участие на лектори от други държави. Миналата година наш гост беше проф. Прифтис от Гърция, чиято лекция беше на подобна тема. Тази година един от водещите пулмолози в Сърбия - проф. Нестерович, също изнесе доклад на тази тема, което показва, че тя е много актуална. Ние също често я засягаме на наши форуми, тъй като в последно време това изключително разпространено заболяване в детската възраст - бронхиалната астма, създава много сериозни здравни, социални и икономически проблеми. Лечението не винаги се води съобразно общоприетите и утвърдени правила, така че тази тема беше доста интересна. За нас беше приятно да установим, че принципите, по които ние се ръководим при диагностиката и лечението на бронхиалната астма, се споделят от колегите от Сърбия и цяла Европа.

Докладът беше интересен и постави много значими проблеми, свързани със свръхлечението на това заболяване, което по принцип е проблем в педиатричната практика.

Винаги ли упоритата кашлица е симптом на астма, на който педиатрите трябва да обърнат внимание?

При заболяванията на дихателната система в детската възраст кашлицата е най-честият симптом, който тревожи родителите и става повод за търсене на лекарска помощ. За щастие не голям процент от случаите са свързани с бронхиална астма. Тя има своите по-характерни симптоми и няма как да се обобщи, че при продължителна кашлица трябва непременно да се подозира бронхиална астма. Ние лекарите имаме насочен поглед към специфичната клинична картина. Бих посъветвал родителите, когато имат проблем, с който личните лекари не могат да се справят, да потърсят становището на специалист.

Тази година в отделните сесии не би било коректно да посоча конкретен автор или тема, защото всички участници в нашата конференция представиха изключително интересни доклади и постери. Над 30 участници представиха разработки на постерната сесия. Някои от лекторите са със световна известност - като например акад. Петрунов, който изнесе лекция за алергенна вакцинация и алерген-специфична имунотерапия на алергичните заболявания, национални консултанти като проф. Мария Кожухарова, която говори за проблема морбили в светлината на програмата на СЗО за елиминации и уроците от епидемиологичната практика. В хирургичната сесия, която тази година беше значително добре представена, имахме лекции от проф. Стефанова от Клиниката по детска хирургия в Пловдив и проф. Петров от Клиниката по гръдна хирургия в СБАЛББ "Св. София", които бяха изключително интересни. Бих искал да се спра и на сесията, в която бяха представени разнообразни клинични случаи, защото не само за младите специалисти, но и за всички педиатри и общопрактикуващи лекари в доболничната и болничната помощ тези трудни за диагноза и лечение случаи, които се представят, представляват голям интерес и са много поучителни. И, разбира се, сесията, която беше посветена на неврологията и генетиката, където имаше много интересни доклади като този на проф. Търнев, докладите на специалистите от Центъра по нуклеарна медицина и на Националната генетична лаборатория.

Всяка година се отличават най-добрите доклади, тази година пет от тях бяха избрани. С какво те впечатлиха журито?

Изборът на най-добрите постери беше направен от високо ерудирана комисия, която избра тези постери. Нашата клиника традиционно се представя с няколко постера. Тази година беше отличен с втора награда постерът "Разнопосоченост в интерпретацията на амбулаторни рентгенографии на гръден кош при хоспитализирани деца" на д-р Ирен Цочева и колектив, който постави интересни проблеми относно трудностите в диагностиката на едно изключително разпространено заболяване, каквато е пневмонията в детската възраст. Диагнозата се поставя основно с рентгенография и различните начини за интерпретация създават възможности както за недиагностициране, така и за хипердиагностика на заболяването, която дори преобладава сред нашите лекари.

Другият отличен постер е на д-р Митева и колектив на тема "Антитела срещу Pseudomonas aeruginosa при пациенти с муковисцидоза" и разглежда един важен и тясноспектърен проблем, който определя ключови аспекти от лечението на такива пациенти.

Вие споменахте, че една от сесиите беше проведена като кръгла маса и се обсъдиха различни проблеми в педиатричната практика?

Сесията беше много интересна и участваха водещи имена не само от областта на социалната педиатрия, а и хора с изключителен организационен и административен опит като Председателя на Българската педиатрична асоциация проф. Пилософ, който обобщи най-сериозните проблеми при детското здравеопазване за последните 20-30 години. Сред тях са дезинтегрирането на педиатрията и профилните педиатрични специалности, нереализираните идеи за създаване на Национален педиатричен център и наличие на детска болница в град София, проблеми, свързани със специализацията на педиатрите и тяхното обучение, редица организационни и финансови проблеми, които пречат на работата. Друг интересен доклад беше на проф. Златица Петрова от Изпълнителна агенция "Медицински одит" за грешки и неудачи в педиатричната практика, която представи много точен анализ на най-често срещаните грешки и добре насочени практични указания как те да бъдат избегнати. Ръководителите на Катедрите по педиатрия, от Пловдив - проф. Бошева, и от Плевен - проф. Недкова, както и проф. Чакърова и колектив от Клиниката по педиатрия в Стара Загора изнесоха доклади за качественото лекуване на болните деца и необходимостта от рационално прилагане на диагностични методи, агресията при деца и родители и разумните граници на правата на майките- придружители на болните.

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

Проф. Бранков посочи, че губернакулумът е дисталната част на вагиналния процесус и заедно с него проправят пътя на тестиса към скротума по време на ембрионалния десцензус. Той представлява фиброзна връзка между тестиса и дъното на скротума.

Проучванията на екипа на Първа хирургична клиника - Аджъбадем Сити Клиник Токуда, обхващат 88 деца, оперирани за задържн тестис в Отделението по урология, като са извършени редица пред- и следоперативни изследвания. Екипът намира взаимовръзка между дължината и вида на губернакулума, както и на перитонеалния процесус, съпоставено с разновидността на установената патология.

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

Д-р Гузъ от Катедрата по детски инфекциозни болести към Харковски Национален Медицински Университет презентира актуалната тема "Клинико-имунологични особености на инфекциозната мононуклеоза при деца, инфектирани със стрептокок". Именно в детската възраст инфекциозната мононуклеоза (ИМ) е широко разпространена, а ръстът на броя деца, инфектирани със стрептокок, се увеличава. Екипът на д-р Гузъ е наблюдавал продължително 53 деца на възраст от 3 до 7 години, болни от ИМ. Първата група изследвани деца (25 на брой) не показва просъствие на стрептококова инфекция. При група 2 - 28 деца, се изолират различни щамове стрептококи при бактериологично изследване на секрет от назо-фаринкса. При всички болни е определяно и нивото на имуноглобулините от основните класове.

В острия период на заболяването количеството на всички изследвани имунни клетки при двете групи е по-ниско от нормата, с изключение на CD 19, които при група 2 са леко завишени. В периода на оздравяване имунните клетки на децата от група 2 са почти в норма, докато тези на децата от група 1 са отново значително под оптималното ниво.

Като извод, д-р Гузъ обобщи, че наличието на стрептококи в тъканите на сливиците при деца, заболяли от ИМ, удължава боледуването и утежнява клиничния ход на заболяването.

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

Доц. Брусарски от Клиника по неврохирургия към УБ "Св. Иван Рилски", който изнесе презентация на тема: "Супраселарни арахноидни кисти - проблеми и решения".

Състоянието бе описано като рядка патология, която често остава неразпозната от лекарите. Доцентът представи серия от 9 арахноидни кисти на пациенти от 2 до 67 годишна възраст с типична клинична картина, образна находка и резултати от лечението. Лечението на заболяването е било чрез ендоскопска хирургия, направена е фенестрация на кистите, а в случаите с персистираща хидроцефална симптоматика - имплантация на ликводренираща система.

Специалистът съобщи, че всички болни, включени в серията, са били с повишено вътречерепно налягане, а при 4 от тях е имало и зрителни нарушения. Никой от случаите не е завършил летално, а при един от наблюдаваните се развиват последователно ликворея и менингит.

Доц. Брусарски завърши със заключението, че супраселарните арахноидни кисти са значително по-редки от силвиевите (1:5) и често са бъркани с тривентрикуларна хидроцефалия. "Те имат разнообразна симптоматика и правилната интерпретация на образните изследвания е от изключително значение", твърди той.

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

.

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

.

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

.

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

.

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

.

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

.

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

.

Научни коментари от XVIII-та Национална конференция за педиатри и фамилни лекари с международно участие

Снимки: Здравен навигатор

 

още от Избор на редактора
още от Детска





За да продължите да четете ЗДРАВЕН НАВИГАТОР е необходимо да декларирате, че сте медицинско лице.