А Н К Е Т А

Ще внесе ли Здравната карта по-голям ред в системата?

 Да, защото най-сетне ще има ясни правила.
 Не, ще пострадат малките лечебни заведения.
 Трудно ми е да прогнозирам.






BGtop

Предизвикателствата пред клиничната лаборатория

12.09.2011 / 09:30 - obshta medicina
 
 Facebook

В Златни пясъци от 8 до 10 септември се проведе VІІ Национална конференция по клинична лаборатория. Какво коментираха ключови фигури от форума?!

 

Предизвикателствата пред клиничната лабораторияНад 400 български и чуждестранни специалисти участваха в провелата се от 8 до 10 септември проведе VІІ Национална конференция по клинична лаборатория. Някои от ключовите фигури от форума коментираха специално за нашите читатели какво е значението на конференцията; пред какви предизвикателствата е изправена клиничната лаборатория при диагностиката и скрининга към днешна дата; къде сме ние на фона на случващото се в останалите държави от ЕС.

Предизвикателствата пред клиничната лаборатория

Научната програма на форума беше фокусирана върху значението на клиничната лаборатория за клиничната медицина. Дискутираха се също проблемите на акредитацията, осигуряване на качеството на лабораторните изследвания, здравната реформа и др.

Предизвикателствата пред клиничната лаборатория

Проф. д-р Камен Цачев, председател на Българско дружество по клинична лаборатория

Ръководството на Българското дружество по клинична лаборатория е много доволно от начина, по който започна и протича конференцията. Имаме едно доста голямо посещение – над 400 души са регистрираните участници, което показва, че по-голямата част от колегите в страната присъстват на конференцията. Освен това, имаме сериозно международно участие – над 10 лектори, заедно с фирмените представители. Откриващата лекция беше на проф. Гуже от Франция, който в момента е член на Борда на Международната федерация по клинична химия и лабораторна медицина. Той представи френския опит в задължителната акредитация. В момента тече реформа в здравеопазването във Франция, в това число и в лабораторната диагностика. Това е първата страна в Европа, където със закон лабораториите се задължават в срок от пет години, който беше удължен на шест, да се акредитират по международния стандарт ISO 15189. В момента във Франция има около 5000 лаборатории. От тях 4000 са в доболничната помощ, а 1000 са в болничната помощ. И се смята, че след изтичане на този срок ще останат не повече от 1500 лаборатории, но ще останат най-добрите от тях.
На конференцията присъства и проф. Майкъл Олерих от Германия. Той също така представи интересна лекция – Фармакогенетика и индивидуализирана лекарствена терапия.
Д-р Виланд се спря върху тема като - Креатинин и креатининов клирънс: Каква е истината?
Интересни лекции изнесоха както наши, така и чуждестранни лектори. Хубавото е, че колегите проявиха интерес и имаше голяма посещаемост на лекциите.
Освен това е организирана и голяма изложба, в която участват 25 фирми и на нея колегите могат да видят новите достижения на лабораторните технологии. В един от фирмените уъркшопи беше изнесена лекция за това как може да се предскаже развитието на чернодробна цироза – проблем, който съществува от десетилетия и не е решен, но сега с помощта на компютърни технологии и чрез изследване на различни показатели, може да се предвиди с относително добра точност развитието на чернодробна цироза и така да се избегне инвазивният метод, който крие определени рискове.

Предизвикателствата пред клиничната лаборатория

Доц. д-р Лиляна Ламбрева, секретар на Българско дружество по клинична лаборатория

Интересна е тематиката на конференцията, която засяга основни дейности в клиничната лабораторна диагностика в България и по света. На конференцията са поканени водещи фигури от европейските страни в областта на клиничната лаборатория. Особено значимо беше присъствието на проф. Бернар Гуже от Париж, който сподели френския опит за задължителната акредитация на медицинските лаборатории по международния стандарт за медицински лаборатории.
Учени от Германия и Великобритания бяха другите значими гости на нашата конференция. Също така имаше много фирмени представители.
Друго, което е важно, тъй като в България предстои извършването на акредитация на медицински лаборатории по този стандарт, френският опит би могъл да бъде основа за развитие на реформата в клинично-лабораторната диагностика.
В рамките на самата конференция се осъдиха много важни въпроси и теми. Една от темите, която се коментира беше за Диабета при бременни – професионални препоръки за стандартизиране на методите за измерване на гликиран хемоглобин, с който се контролира лечението на болните от диабет, а също, с който се извършва и модерна диагностика и ранно откриване на диабетно болни.
Една по-малко развита у нас дейност, която се извършва на много малко места – Определяне на лекарства в кръвта. Имаше и такава тема в рамките на конференцията. Коментираха се също въпроси като диагностика на урина, микроелементи, кръвосъсирване. Друг изключително важен момент в рамките на конференцията е симпозиумът за осигуряване на качеството на лабораторните изследвания.
Тази конференция се организира от Българското дружество по клинична лаборатория, което е нашата научна професионална организация; от Българското дружество за осигуряване на качеството в медицината; Катедра по клинична лаборатория.
Нашето дружество (Българско дружество за осигуряване на качеството) от 15 години е въвело система за външна оценка на качеството на всички клинични лаборатории в страната. Всяка година на нашите конференции присъстват повече от 400-500 лабораторни специалисти от цялата страна. Нашата система за външна оценка е направена по подобие на немската система и може да се каже, че е на доста добро ниво. Разбира се имаме и проблеми. Перспективите предвиждат да се съобразим с нов международен стандарт, но конкретният проблем, който коментирахме касае качеството на лабораторните резултати. Защото от това зависи съдбата на пациента и ефекта от лечението. Един грешен резултат може да доведе до фатални последствия за пациента.

Предизвикателствата пред клиничната лаборатория

Проф. д-р Добрин Свинаров

Конференциите са ежегодни и тази е седма поред. Има няколко ключови точки в развитието на специалността, които определят специалното значение на тази конференция. Ние сме изправени пред задачата да хармонизираме развитието на нашата специалност с европейските изисквания и стандарти в няколко направления. Първо – интеграцията на всички лабораторни медицински специалности като клинична лаборатория, вирусология, бактериология, клинична имунология и др. в една обща специалност наречена „Лабораторна медицина”. В този смисъл особено значение имаха ключовите лекции на поканените от Франция и Германия гости.
Второто важно обстоятелство е необходимостта да направим сериозна крачка в посока към развитие на акредитационния процес в страната, защото засега България остава единствената страна в ЕС, която няма акредитирана лаборатория съгласно международния стандарт ISO 189. Има комплекс от причини това обстоятелство да ни прави пак последни в Европа. И те за съжаление касаят както професионалната общност на клиничната лаборатория, така и липсата на динамика и развитие и в самия Акредитиращ орган, който на този етап не може да изпълнява функцията на Национален акредитиращ орган със сертификация на европейско равнище. В този смисъл, предстои изключително сериозна и значима работа на професионално, организационно и практическо равнище, за да можем да постигнем тези важни задачи. Тази конференция представи значимостта на тези задачи. Като национален консултант по клинична лаборатория винаги съм поставял значимостта на тези въпроси пред Министерството на здравеопазването. Няма да можем без разбирането от страна на здравната администрация на най-високо равнище и изграждането на национална програма под ръководството на МЗ.
Като изключим липсата на акредитационен процес, който осигурява доверието на обществото към комплексния проблем „Управление на качеството в клиничните лаборатории”, нашата клинична лаборатория като специалност и практика не се различава съществено от тези в останалите страни в ЕС – както по отношение на апаратно оборудване, така и по отношение на подготовка на кадри, практика и реализация на лабораторните дейности в полза на обществото. Трябва да кажа, че българската клинична лаборатория много отдавна изпреварва клиничната лаборатория в повечето от страни в региона. Тя стои на високо професионално равнище и формалното изоставане от интеграцията на лабораторните специалности от липсата на акредитация, за съжаление в последно време хвърля сянка върху тази сравнително водеща роля на българската клинична лаборатория в региона.

Предизвикателствата пред клиничната лаборатория

Постерна сесия в рамките на форума.

Предизвикателствата пред клиничната лаборатория

Успоредно на конференцията се провеждаше и изложение, в което участваха водещи фирми.

Предизвикателствата пред клиничната лаборатория

Снимки: zdravennavigator.bg

 

още от Избор на редактора
още от Клинична лаборатория





За да продължите да четете ЗДРАВЕН НАВИГАТОР е необходимо да декларирате, че сте медицинско лице.