А Н К Е Т А

Ще внесе ли Здравната карта по-голям ред в системата?

 Да, защото най-сетне ще има ясни правила.
 Не, ще пострадат малките лечебни заведения.
 Трудно ми е да прогнозирам.






BGtop

Проведе се Академия нефрология 2017

11.05.2017 / 19:36 - Здравен навигатор
 
 Facebook

Събитието се състоя в Пловдив от 5 до 7 май 2017 г.

 

Срещата протече при голям интерес от страна на специалистите от сферата.


Проведе се Академия нефрология 2017


Ето какво разказаха трима от основните участници в събитието пред "Здравен навигатор":

Проф. Паскалев, председател на дружеството по нефрология: „Бременността по време на хронично бъбречно заболяване вече е съвсем реална”

Проведе се Академия нефрология 2017

За първи път проведохме такъв форум и го озаглавихме „Академия нефрология”. Идеята беше всичко да се случва на високо академично ниво, за да може колегите ни да са запознати с новостите, които са утвърдени по света, и да ги прилагат в клиничната си практика. Резултатът от научните сесии надхвърли очакванията ми. Няколко думи и за темата, която беше фокус на презентацията ми: хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) и бременност. За две години видях, че по темата нещата много напредват. Честотата на ХБЗ расте по редица причини. Все повече жени, които искат да имат деца, имат проблеми с бъбречната функция. Наблюдението е ключов фактор, защото има различни нива на болестта. Възможностите за бременност по време на ХБЗ вече са съвсем реални. Няма място за паника, нефрологът може да се оправи с това заболяване, но трябва да се знае, че все повече специалисти от областта ще се срещат с този проблем. Те трябва да са подготвени и да знаят как да реагират. Това става с обмен на опит. Има много възможности по отношение на лечението с нови лекарства и имуносупресия.

Всеки нефролог трябва да може да се справя с ХБЗ и това става най-вече с обучения, като това, което организирахме. Въпросното заболяване е сред онези, за които сме сигурни, че ще се появяват все по-често сред пациентите. Трябва да се подготвяме взаимно. Нашата работа – на преподавателите, е да учим не само специализантите, но и специализиращите в следдипломното обучение. Не може един нефролог да вземе диплома и цял живот да стои на едно ниво. Важно е всеки специалист да знае, че има жени с напреднала бъбречна увреда и при бременност ще стигне до диализа, но е съвсем способна да износи дете. Факт е, че в България опитите в тази посока не са завършвали с добри резултати, но искаме да променим това, защото е съвсем стандартна процедура и може да се случва лесно. Изследванията трябва да се прецизират, за да може нефрологът да може точно в проценти да дава прогноза за жените с бъбречни увреди дали могат или не да забременяват в дадения момент. Истината е, че ние – нефролозите, сме често част от екипа, който обгрижва една родилка. Дори понякога сме и по двама, защото две глави мислят по-добре от една. Проблемите с дадената родилка трябва да се решават за часове, не дни. Решенията, които вземаме, са решения за спасяване на животи – животите на неродените деца.

Доц. Буева: "Лекарите прекалено лесно предписват антибиотици"
Проведе се Академия нефрология 2017
Лекцията беше посветена на всички обучаващи се. Обърнах внимание на инфекциите на отделителната система в детска възраст. Те протичат по един и същ начин – температура, бактерии в урината и т.н. Причините обаче са твърде различни. Когато не се намери правилният причинител, се превръща в повод за непрекъснато повтаряне на инфекциите, което води до увреждане на бъбреците. Лекарите прекалено лесно предписват антибиотици, но тази концепция трябва да се спре. Неврогенният пикочен мехур е трагична „съдба” за всяко дете. Колкото по-късно се докаже, толкова по-големи са уврежданията върху бъбреците. Много задълбочено лекарите трябва да анализират дали базата за рецидивиращата инфекция е неврогенен пикочен мехур, рефлукс или лоша функция на пикочния мехур. Представих клиничен случай на дете, което за първи път дойде при нас, когато беше на 9 години. През първите си 5 години беше лекувано и медицински обгрижвано заради липом на гръбначния стълб. След операцията, родителите са смятали, че всичко е приключило благополучно. След това обаче са започнали повтарящите се уроинфекции. Лекували са го с антибиотик, подобренията и влошаванията са се редували. Тогава са му направили микционна цистография. Така е бил намерен рефлуксът, който е опериран, но без ефект. Инфекциите са продължили. Детето беше с памперс на 9 години, защото не можеше да задържа урина. Самото дете е настояло да се лекува, родителите са смятали, че са направили всичко възможно. Установихме, че то има неврогенен пикочен мехур, свързан с онзи опериран липом. Когато направихме магнитен резонанс, се видя, че има прилепване на гръбначния мозък към гръбначния стълб, където е бил липомът. Така са се увредили нервите на пикочния мехур и той е останал без инервация. Когато намерихме причината, бъбреците на детето вече бяха увредени и то е с бъбречна недостатъчност.

Доц. Кумчев: “Става дума за мислене и адекватно отношение към проблем, който може да коства в перспектива здравето и живота на пациента”

Проведе се Академия нефрология 2017

Този форум е една поредна среща на нефролозите, орзанизирана от Българското нефрологично дружество. Той стана традиция последните години, където нещата излизат малко извън рамките на строго научните пубикации. Академията е училище по нефрология. То има за цел да се дискутират, да се поставят по-популярни, по-ежедневни проблеми, дори нивото не е толкова строго научно, макар, че се опитваме да направим една оптимална симбиоза между високо-научни, върхови постижения в нефрологията и чисто ежедневни проблеми, които ние-нефролозите срещаме в нашата работа. Характерът на този форум е малко по-различен и по това, че продължителността на експозетата са малко по-дълги, за да може в по-големи детайли да се навлезе във всеки един от проблемите. Нещата, които се дискутираха бяха изключително интересни, наблегна се върху АХ, специално на бъбречната причина за АХ - тема, по която говори доц. Кръстева, защото над 95% от бъбречно болните са с тежка АХ. Както бъбречното увреждане може да стане причина за АХ, така и обратното - една нелекувана хипертонична болест може да доведе до увреждане на бъбречната функция. В това отношение е много важно своевременно поставяне на ранна диагноза на АХ и оптимално изследване на бъбречната функция, нещо, което се изпуска в ежедневната практика. Стандартният алгоритъм на подход в този случай е: откриване на хипертонията случайно от ОПЛ, той насочва пациента към кардиолог и се оказва, че години наред нито ОПЛ, нито кардиологът не са изследвали бъбречната функция. Няма изследване на урея, креатинин, дори и урина, която струва 1,35 лв. по цена на касата. Оказва се, че млади хора с новооткрита хипертония също са свързани с пропуснато ХБЗ и идват след години при нас с 300-500 креатинин, при което перспективата е само включване на хемодиализно лечение. Това са изключително груби пропуски на здравната система, трябва да се вмени това, че всеки новооткрит хипертоник, особено в по-млада и млада възраст, би трябвало да има поне най-елементарна оценка на някои от параметрите на бъбречната функция, а това в крайна сметка не опира до лимити, защото един креатинин и една урина са 2,60 лв., т.е. не става дума за големи инвестиции в тази насока. Става дума за мислене, за адекватно отношение към един проблем, който коже да коства в перспектива здравето и живота на пациента.

Втората лекция беше свързана с малко по-екзотичен проблем- гломерулонефрити и бъбречни увреждания при възрастни пациенти. Това е нещо, което в света се прави рутинно, с публикации с по хиляди пациенти. У нас този проблем е все още недооценен, смята се, че възрастта е едва ли не порок, а виждаме, че преживяемостта се увеличава в целия свят, включително и в България. Оказа се, че в проучване с над 150 болни, биопсирани, на възраст над 60-65 години, че в този период се срещат много агресивни заболявания, най-голямата бройка на хроничните нефрити са всъщност полулунни, бързопрогресиращи гломерулонефрити. В тази насока, своевременното диагностично уточняване е много важно. Трябва да стане стимул за семейни лекари и нефролози, всички пациенти, които не са с уточнена бъбречна недостатъчност, които имат протеинурия, мякар и не в нефротични граници, които имат активен седимент, да трябва да бъдат насочвани към специализирано завседение с биопсична активност, тъй като може да се наложи провеждане на пункционна бъбречна биопсия и поставяне на точна диагноза. Дори и с една или две единици да е повишен креатининът, то това вече говори за нарушена бъбречна функция и тези пациенти категорично трябва да имат диагноза, изготвена и оценена в специализирана клиника за бъбречни заболявания. Това е нещо, което у нас не се прави, масово пациенти над 50-60 години, със завишени стойности на креатинина, се смята че е в следствие на възрастта, на хипертонията, а то не винаги е така, защото те са с доста по-сериозни бъбречни заболявания.

Третата тема беше във връзка с хемодиализно лечение, със суплементация с витамини, която също беше много интересна. Изнесе я проф. Възелов.

Като заключение мога да кажа, че презентациите са на ниво, съчетаващо общопопулярните познания със съвсем практически насоки с последните постижения в областта на нефрологията на световната наука.



Снимки: Здравен навигатор


 

още от Избор на редактора
още от Урология





За да продължите да четете ЗДРАВЕН НАВИГАТОР е необходимо да декларирате, че сте медицинско лице.