А Н К Е Т А

Ще внесе ли Здравната карта по-голям ред в системата?

 Да, защото най-сетне ще има ясни правила.
 Не, ще пострадат малките лечебни заведения.
 Трудно ми е да прогнозирам.






BGtop

Проведе се II-ри конгрес по Майчино-феталната медицина

16.05.2017 / 18:30 - Здравен навигатор
 
 Facebook

Субспециалността набира все повече популярност сред специалистите от различни области.

 

Събитието се проведе в Правец от 12 до 14 май 2017 г. и събра стотици делегати от България и света, които посветиха времето си на обучението по грижи за майката и плода по време на бременност.


Проведе се II-ри конгрес по Майчино-феталната медицина


Организатор на форума беше Асоциацията по Майчино-фетална медицина.

Ето какво разказаха д-р Стратиева и д-р Янкова, които са част от основния екип на асоциацията, пред „Здравен навигатор”:

Д-р Стратиева: „Скринингът спасява животи”


Проведе се II-ри конгрес по Майчино-феталната медицина


Идеята на провеждането на тези конгреси по майчино-фетална медицина е да се отделят нуждите на майката и на фетуса като различна субспециалност в акушерството и гинекологията. Въпреки че е част от именно от акушерството и гинекологията, майчината грижа има препратки към много други специалности. За да може да бъде диагностицирана и консултирана една жена; и да се даде прогноза на неродения пациент, се налага да се отдели въпросната субспециалност – майчино-фетална медицина.

С такава цел беше създадена и Асоциацията по майчино-фетална медицина. Опитваме се да открием най-честите и най-трудните за диагноза и превенция заболявания, които касаят акушерството. Една от първите и водещите ни теми по време на конгреса беше за срининга. Той спасява животи, това е важно да се знае. Ако се прави добър скрининг, при дадено съмнение, може да се стигне близо до диагнозата, която е обект на съмнението. Диагнозата трябва да бъде прилагана само при онези пациенти, които имат нужда от нея. При хромозомните аномалии диагностичните методи са хорионбиопсия и амниоцентеза. Това означава, че, предлагайки диагноза на всички жени в нискорисковата група, ще има много спонтанни аборти, само заради самите диагностични методи. Затова скринингът спасява животи. Усилията на всички научни центрове по света е да създадат такива скринингови модели, с които да се започне „пирамидата на грижата”. Т.е. най-многото изследвания и най-активните да бъдат в началото на бременността, а диагнозите и терапиите на високорисковите пациенти да бъдат разпределени правилно за късните срокове на бременността.

Друга много важна тема беше посветена на инсулиновата резистентност. Това е нещо много ново и все още е приоритет на научните центрове по света. Целта е да се разбере възможно ли е да се направи скрининг за гестационен диабет още в началото на бременността и какво да включва той. Аз лично смятам, че е възможен такъв тип комбинация от маркери. Въпросният скрининг трябва да стане универсален и да се предлага на всички жени – така от нискорисковата група ще бъдат извадени онези, които имат шанс да развият заболяването. Този скрининг в първи триместър трябва да включва конкретни биохимични маркери, свързани с инсулиновата резистентност.

Д-р Янкова: „Доскоро I-ви триместър скрининг беше нещо непознато в България”


Проведе се II-ри конгрес по Майчино-феталната медицина


За втора година поред събрахме колегите от цялата страна, които имат интерес в областта на майчино-феталната медицина. Тази специалност е нова не само за нас, но и за света. Има бъдеще, защото касае бременните, които имат проблеми. Затова компетентността на колегите в ежедневната им практика е от особена важност. Трябва да се отбележи, че няма много специалисти, които се занимават с подобен тип скрининги и диагностика, за които говорихме и презентирахме по време на лекциите. Част от нас сме носители на стандарт, който сме придобили извън страната, но не можем да очакваме, че всички колеги ще могат да направят същото, да минат през същото обучение и да се сдобият със стандарта и знанията. Затова ние решихме да се превърнем в преносители на този стандарт и тези знания. Целта ни е да доведем до повече хора науката и начините за правилна консултация на пациентите и по-добри резултати в пренаталната диагностика. Повече от 250 делегати уважиха събитието ни, което за нас е огромен комплимент. Виждаме, че има смисъл от това, което предлагаме.

Темата, която аз представих, беше посветена на I-ви триместър скрининг. Това е златният стандарт за скрининг за хромозомни заболявания. Той има два проблема при въвеждането си в която и да е страна и те са свързани с обучението на специалисти - не може да се прави от всеки и навсякъде, защото се състои от два компонента – ехографски и биохимичен тест. Вторият трябва да бъде направен в лицензирана лаборатория, а ехографският трябва да бъде направен от лицензиран специалист. Това се опитваме да решим в момента – да обучим максимално много хора, които да получат лицензите. Имаме повече от 60 000 бременни за страната и е препоръчително всички те да имат възможността да направят въпросния скрининг. Няма как това да се направи от 10 човека за цялата страна. Искаме да увеличим броя на колегите, които могат компетентно да правят този тип преглед, защото това ще увеличи до голяма степен диагностицирането на бременностите с проблеми.

Доскоро I-ви триместър скрининг беше нещо непознато в България. Правеше се само биохимичен скрининг, защото е лесен – вземане на кръв и изчисляване на риск. Когато започнахме да въвеждаме новия метод в страната, често чувахме коментари, че няма да се превърне в традиция, няма да се получи, няма да стане и т.н., защото е прекалено сложно и трудно, хората няма да искат да го правят или да го възприемат. Мисля, че това вече доста бързо се променя.

Лектор на срещата беше и доц. Димова от Катедра по медицинска генетика към Медицински университет-София.

Ето какво сподели и тя:

Доц. Димова: „В последните години генетичните изследвания драматично се развиха”


Проведе се II-ри конгрес по Майчино-феталната медицина


Темата за редките генетични синдроми, която беше топик на моята лекция, засяга генетичните изследвания и генетичната консултация през време на бременността. Исках да обособя основните стъпки в тази генетична консултация. Първата е поставянето на диагноза, на базата на съответния генетичен тест. Втората стъпка е определянето на риска за развитието и предаването на дадена генетична болест в семейството, а третата е: как да се извърши профилактика и превенция на генетичните болести, когато в семейството има обременен анамнеза.

Това става чрез пренатална диагностика. Представеното в лекцията ми беше относно факта, че в последните години генетичните изследвания драматично се развиха и вече се говори за геномни изследвания. Т.е. фокусът се премества от изследването на един ген към изследването на множество, в един анализ. Можете да си представите за какви данни става въпрос -вече е възможно всичките 20 000 гена, които са в човешкия геном, да бъдат изследвани наведнъж. Съществуват и клинични панели – т.нар. таргетни генни панели, при които се анализират 5000 гена, свързани с известни наследствени генетични заболявания – това е най-доброто за момента, в случаите, когато говорим за съмнение за неясен синдром или неясни неспецифични клинични белези, които насочват към малформативен синдром, но липсва конкретно уточняване.

Очаквам в България да се изгради национална стратегия за внедряване на генетичните изследвания и особено във феталната медицина. Трябва да се създаде Консенсус по отношение на алгоритмите, които трябва да се спазват, за да може да имаме ясно установени рамки и критерии, по които да съгласуваме нашето поведение при всяка една бременна жена. Това е свързано и със създаване на национални стандарти по медицинска генетика. Очаквам една рамка, в която със стандарти и критерии да се ръководи работата ни.

Снимки: Здравен навигатор

 

още от Избор на редактора
още от Гинекология





За да продължите да четете ЗДРАВЕН НАВИГАТОР е необходимо да декларирате, че сте медицинско лице.