А Н К Е Т А

Ще внесе ли Здравната карта по-голям ред в системата?

 Да, защото най-сетне ще има ясни правила.
 Не, ще пострадат малките лечебни заведения.
 Трудно ми е да прогнозирам.






BGtop

Първа национална конференция по клинична електромиография и евокирани потенциали

30.09.2013 / 15:15 - obshta medicina
 
 Facebook

Се състоя в Трявна през уикенда.

 

Събитието провокира голям интерес и повече от 100 специалисти от страната имаха възможност да се запознаят с новостите в областта и да обсъдят актуални проблеми. Сред лекторите бяха изявени имена от България и чужбина.

Първа национална конференция по клинична електромиография и евокирани потенциали

Темите: „ЕМГ при тремори”- чл.кор. проф. д-р Иван Миланов: „ЕМГ-ехографска оценка на тунелни синдроми”-доц. д-р Юлия Петрова; „ЕМГ феномени при мускулна свръхактивност и повишена възбудимост”-доц.д-р Десислава Богданова; „Евокирани потенциали”-д-р Александър Шмаров; „ЕМГ при миопатии и невропатии на критичното състояние-проф. Райнхарт Денглер; „ТМС при епилепсии”-д-р Шварц, „ЕМГ при АЛС”-проф. д-р Боряна Ишпекова; „ЕМГ при НСМН”-доц. д-р Велина Гергелчева; „ЕМГ при радикулопатии”-доц.д-р Сийка Новачкова.

Форумът бе организиран с подкрепата на фармацевтичната компания Софарма и на фирма Адитус.

Първа национална конференция по клинична електромиография и евокирани потенциали
Лекцията на д-р Александър Шмаров за евокираните потенциали

Първа национална конференция по клинична електромиография и евокирани потенциали
ЕМГ-Ехографска оценка на тунелните синдроми, доц. Юлия Петрова

Първа национална конференция по клинична електромиография и евокирани потенциали
Момент от презентацията на проф. Петрова

Първа национална конференция по клинична електромиография и евокирани потенциали
Доц. Десислава Богданова говори на тема: "ЕМГ феномени при мускулна свръхактивност и повишена възбудимост на двигателните единици"

Първа национална конференция по клинична електромиография и евокирани потенциали
Проф. Денглер по време на своята презентация

Първа национална конференция по клинична електромиография и евокирани потенциали
Доц. С. Новачкова

Първа национална конференция по клинична електромиография и евокирани потенциали
Фирменият щанд на "Софарма" по време на конференцията

Ето какво споделиха някои от участниците във форума, специално за zdravennavigator.bg:

Първа национална конференция по клинична електромиография и евокирани потенциали
Чл. кор.проф. д-р Иван Миланов:

Това беше Първа национална конференция на Дружеството по клинична електромиография и евокирани потенциали. Подобно дружество беше създадено преди много години под обединението „Клинична неврофизиология”. Това е един много важен метод, допълващ клиничното изследване и включва в себе си основно две разновидности-електроенцелографията и електромиографията. В годините това дружество беше обединено, но се оказа, че интересите на хората са малко различни, защото обединяващото звено е неврофизиологичното изследване, но то е твърде различно. Постепенно се стигна до западане работата на това дружество през последните двадесетина години. Ние преди три-четири години създадохме самостоятелна организация във вида, в който сега я виждате.

Форумът се провежда при голям интерес...
Аз самият бях изненадан от това. В организацията членуват 110 човека и бях изненадан от факта да ги видя всичките тук. Предполагам, че това се дължи на факта, че искат да се чувстват като част от една общност, искат да си споделят ежедневните проблеми, освен научните новости, които така или иначе човек може да ги прочете и без да идва тук. Специалистите тук имат възможност да задават въпроси, да дискутират по различни теми, да сверят часовниците си. Ние ще продължим да правим по една такава конференция годишно.

Какви изводи правите, в правилната посока ли се движите като гилдия?
Мисля, че да. Проблемът идва от там, че клиничната електромиография беше една много запусната сфера преди 10-ти ноември 1989-та година. Преди промените имахме десет души електромиографисти. Изследването е тежко, отнема много време, на практика продължава да е зле платено от НЗОК и нямаше голям интерес да се работи.

Сега колко души са специалистите?
Около 110 човека, което е голямо постижение за страната, защото това е голям ръст. Когато, обаче настъпи такова нарастване, неизбежно възниква въпросът за качеството. Затова на подобни форуми ние трябва да уточним и стандартите за работа.

Тези стандарти не са утвърдени от вас като Асоциация?
Все още не. Изработваме ги и се надявам, че догодина ще ги приемем. Проблемът е, че в различните страни са много различни стандартите. Ние трябва да намерим оптималният за нас вариант. Ако говорим за Америка, това е едно от най-скъпите изследвания, заплаща се добре, лекарят е заинтересован да работи, обратно-при нас е ниско платено. Ние трябва да намерим баланса за тези малко пари какъв да бъде обема на изследването...Ако последнем назад, бих могъл да кажа, че доста неща успяхме да постигнем. 110 човека, всички от които са преминали изпит, взели са сертификат след тримесечно обучение в Университетските болници. Постигнахме стабилно ниво.

Каква ще бъде следващата ви стъпка?
Започваме контакти с колегите от Западна Европа. Ето тук е и проф. Денглер, който е в борда на Европейската асоциация. Догодина ще има конгрес в Берлин (30-th International Congress of neurophysiology of the IFCN-20-23.03.2014, бел. ред.), за който ще се опитаме да получим грантове. Догодина имаме имаме амбициозната задача да направим същата конференция, но вече с колегите от балканските страни, с които имаме сходни проблеми.

Да се върнем към събитието в Травна. Кои бяха основните акценти във вашата лекция?
Презентацията ми беше посветена на един важен проблем в неврологията. Казвам важен, защото е много често срещан, а именно треморът. Това е един симптом, който може да се прояви при множество заболявания, да кажем Паркинсоновата болест, но десет пъти по-често се среща при т.нар. синдром на есенциален тремор-т.е. това е едно заболяване, при което всичките симптоми се изчерпват само с тремор и е твърде различно от Паркинсоновата болест. В минали години имаше хипердиагностика, и много голяма част от пациентите с такъв есенциален тремор на Минор, бяха лекувани за Паркинсонова болест, което първо не е хубаво за пациента, второ изчерпва ресурс на Касата, защото лечението е много различно.

Преди поне пет години предложихме на Касата една доста амбициозна програма, която изпълнихме, а именно-повечето от тези пациенти да преминат на изследване през Университетските клиники. Ако преди години се лекуваха около 50 000 паркинсоници, сега са около 20 000, което отговаря на епидемиологичните данни, което е успех. Постигнахме много и в популяризирането на знанията сред невролозите, защото ако се върнем десетина години назад, когато живеехме в едно по-затворено общество по отношение на информацията, трябваше пионерски да откриваме, убеждаваме...От тази гледна точка, треморът е класически пример, защото засяга изключително много пациенти.

Цялото интервю с проф. Миланов можете да прочетете в рубриката "Интервю".

Първа национална конференция по клинична електромиография и евокирани потенциали
Dr. Machiel Zwarts, Epilepsy centre Kempenhaeghe, Heeze, The Netherlands:

Форумът е много интересен, с много полезни презентации. Мисля, че за следващите подобни срещи би било добре да се помисли за комбинирането на научните факти с практически уърк-шопове, защото практиката е особено важна част в работата на специалистите в тази област. Важно е не само да се обяснява, а реално да се показва как се правят нещата. Ние работим така в Холандия и е изключително полезно. Моята лекция беше на тема епилепсията, която е често срещано неврологично заболяване. Представих конкретни случаи и работата с електростимулация при болни от епилепсия.

Какви са най-често срещаните проблеми при изследванията, които правите на пациенти с епилепсия?
Правейки скъпоструващи изследвания, проблемите са най-често свързани с фанансиране. Може да са на малко по-различно ниво от вашите проблеми, но и ние срещаме подобни трудности.


Първа национална конференция по клинична електромиография и евокирани потенциали
Д-р Александър Шмаров:

Хубаво е, че след няколко години, в които нямаше подобни срещи, отново се събираме, за да обсъдим ежедневнте си трудности и проблеми с колегите.

С какви проблеми се сблъсквате в ежедневната си работа?
С проблемите, които има цялата ни държава. Чисто организационни. Защото научна част няма изобщо. Навремето, преди 89-та година, болница „Св.Наум” и „Александровска” бяха обединени в „ Научен институт по неврология, психиатрия и неврохирургия”. Тогава наистина се правеха научни разработки. Научна дейност не могат да бъдат само проучвания на фирми и препарати.

Вие говорихте за евокираните потенциали. Какво представляват те?
Идеята на този метод е регистрирането на биометрични потенциали на нервната система. На практика няма нещо в човешкия организъм и изобщо в природата, което да не може да не бъде регистрирано по електро-физиологичен начин. Всички клетки са създадени така, че създават биоелектрични феномени. Мозъкът може да се изследва с т.нар. мозъчна спонтанна активност, т.е. електро-енцефалография или с предизвикани потенциали (предизвикана мозъчна активност). Ние предизвикваме промяна на статуквото на нервната клетка и регистрираме как тя реагира. И това може да се прави и на отделни структури на мозъка, че и до клетъчно ниво. Което при човека няма смъсъл, тъй като една клетка на фона на сто милиада клетки, няма да донесе почти никаква важна информация.

Какво означава понятието „сложност на мозъка”?
Знаете ли какво означава Google? Това е означение на толкова голямо, свръх число, което не може да бъде обхванато. В човешкия мозък има около сто милиарда нервни клетки. Всяка една от тях контактува средно с хиляда други клетки. Комбинацията, която може да се получи между различните клетки надхвърля броя на водородните атоми в нашата Галактика. По обобщено казано, мозъкът е една „черна кутия”, която, за да разшифроваме, подаваме на входа сигнали и гледаме на изхода как реагира. Това е принципът на кибернетиката, открит още от Винер през четридисетте години.

В лекцията ви, неслучайно няколко пъти наблегнахте на важността на опита...
Определено. За разлика от магнитния резонанс, при нас се работи с числа. Ние разполагаме с латентно време. Например- удряме тук и виждаме след колко време се получава реакция. Това време ни носи информация, която сравняваме с нормативната база, с която разполагаме. Но, това е число. Няма спор-вижда се има ли нарушение или не. Но, в много случаи само това, че имаме само удължено латентно време, това не дава отговор на въпроса „защо?”. Функцията може да бъде повлияна по милион причини-недоспиване, глад, прием на лекарства, удар...,при които системата може да отчита нещо. За да сме сигурни, че това се дължи на патология, провеждаме допълнителни потенциали. С предизвиканите потенциали могат да се изследват и висши корови функции на мозъка-как мисли човек, паметта...

А за какви заболявания се правят изследвания с предизвикане потенциали?
Всички, които засягат нервната система. Понеже е много сложна системата, обикновено прилагаме принципа на отхвърлянето до достигането на правилната диагноза.

Каква степен на сигурност носи това изследване?
100% дава само Господ. 95-96% верност на диагнозата дават патологоанатомите. И оттам нататък сме ние. През 70-те, когато бях още студент, всяка седмица се провеждаха конфаренции с патологоанатоми, за да се види доколко диагнозата е съвпаднала с реалността, след смъртта на пациент. Тогава нямаше скенери, резонанси, нямаше техника. Съвпаденито достигаше до 92 на сто, защото хората бяха големи пофесионалисти. Аз имах един професор навремето, който когато докараха първият скенер в болницата той казваше: „Аз с чукчето и иглата мога да сваля анамнезата веднага, не ми трябват скенери!” При тези съвременни техники реално понякога се получава дистанция между болния и лекаря...

Първа национална конференция по клинична електромиография и евокирани потенциали
След края на конференцията всички участници получиха сертификати и се снимаха за спомен

Виляна Павлова
Снимки: zdravennavigator.bg




 

още от Новини от деня
още от Неврология
още от Избор на редактора
още от Доклади





За да продължите да четете ЗДРАВЕН НАВИГАТОР е необходимо да декларирате, че сте медицинско лице.