А Н К Е Т А

Ще внесе ли Здравната карта по-голям ред в системата?

 Да, защото най-сетне ще има ясни правила.
 Не, ще пострадат малките лечебни заведения.
 Трудно ми е да прогнозирам.






BGtop

Ревматоидният артрит е най-честото автоимунно възпалително ставно заболяване

26.09.2016 / 13:40 - Здравен навигатор
 
 Facebook

Това отбелязва проф. д-р Мария Панчовска, дм.

 

Ревматоидният артрит е най-честото автоимунно възпалително ставно заболяванеПроф. Панчовска, обяснете по-детайлно какво представлява ревматоидният артрит?

Ревматоидният артрит е автоимунно ревматично заболяване с неизвестна етиология, което протича с хроничен синовит и ерозивен артрит. При част от болните е налице системно възпаление с поражение на вътрешните органи. Ревматоидният артрит е най-честото автоимунно възпалително ставно заболяване.

Диагнозата на ранния ревматоиден артрит и оценката на неговата агресивност определят избора на лечение с болестопроменящи антиревматични средства /DMARDs/.

През 2013 г. European League Against Rheumatism /EULAR/ препоръча терапевтичен подход при болните с ранен ревматоиден артрит /РА/ - ранно и адекватно лечение с титриране на дозите до минимално необходимите за поддържане на ремисия на болестта.

Ревматоидният артрит системно заболяване ли е?

За ревматоидният артрит е характерно развитие на значим брой системни (извънставни) прояви – ревматоиден васкулит, плеврит, перикардит, периферна невропатия, засягане на очите, гломерулонефрит, синдром на Фелти. Характерна е корелация с активността на възпаление.Системните прояви могат да бъдат водещи в клиничната картина и се явяват рискови фактори относно леталитета при тези пациенти – основно сърдечно-съдов риск и инфекциозни усложнения.

Ревматоидният артрит е най-честото автоимунно възпалително ставно заболяване

Как протича ревматоидният артрит и кой по-често боледува от него?

Ревматоидният артрит бележи многообразие относно своето начало. В повечето случаи болестта започва с полиартрит. Понякога проявите на артрит са умерено изразени, като преобладават артралгии, сутрешна скованост в ставите, влошено общо състояние, редукция на тегло, субфебрилитет. Тази картина може да предшества клинически изразено засягане на ставите.

Характерен е симетричният полиартрит на малките стави на ръцете /проксимални интерфалангеални стави/ и гривнените стави с постепенно нарастваща болка и скованост. По-рядко ревматоидният артрит може да се развие като остър полиартрит с преимуществено поражение на ставите на ръцете и стъпалата и изразена сутрешна скованост. Може да дебютира като моно- или олигоартрит на коленни и раменни стави с последващо бързо ангажиране на малките стави на ръцете и ходилата. При част от болните се отбелязват системни прояви като фебрилитет, лимфаденопатия, хепатоспленомегалия. Такъв тип протичане се наблюдава по-често при млади пациенти и наподобява болестта на Still при възрастни.

Рецидивиращи теносиновити, бурсити, генерализирана миалгия /налагаща диференциална диагноза с ревматична полимиалгия при възрастни/, също са част от клиничната картина на ревматоидния артрит.

Прогресиращата деструкция на ставите и системните /извънставни/ прояви при ревматоиден артрит са вариабилни при всеки отделен пациент. В 60-75% от болните е характерно протичане с нарастваща деструкция на ставите, засягане на нови стави и развитие на извънставно /системно/ поражение.

Ревматоидният артрит засяга 0,5%-2% от населението. Съотношението между жени и мъже е 2-3:1. Началото на заболяването е обичайно между 35 – 55 годишна възраст. Страдат всички възрастови групи – от деца до лица в напреднала и старческа възраст. Неотменно прогресиращият ход с инвалидизиране, необходимостта от навременна диагноза и адекватно лечение, определят социалната значимост на болестта.

От какво се причинява ревматоидният артрит и какви са най-често срещаните симптоми?

Етиологията на ревматоидния артрит е неизвестна. Установяват се отклонения в имунната система и имунокомпетентните клетки под въздействие на различни инфекциозни фактори /микробактерии, стрептококи, вируси/. Трудно е да се определи пусков /тригерен/ агент. Роля имат също факторите на външната среда – добре известен е емоционалният стрес. Наследствеността играе роля като рисков фактор и като фактор за тежестта на заболяването. Определени антигени от локуси D и DR на HLA системата се откриват по-често при болните от ревматоиден артрит - HLA DR4 антиген.

Етиологията на ревматоидния артрит остава неизвестна. Първична профилактика не може да се провежда, както и скрининг. Имунологичните нарушения /увеличени титри на ревматоиден фактор, антитела срещу циклични цитрулинови пептиди/ се позитивират от няколко месеци до години преди клиничните симптоми на ревматоидния артрит.

Клиничните и лабораторни прояви, при изявата на които пациентът трябва да се насочи за консултация с ревматолог, са следните:

1/ Наличие на три или повече оточни стави.

2/ Засягане на метакарпо- и метатарзофалангеалните, както и на проксималните интерфалангеални стави.

3/ Сутрешна скованост над 30 минути.

4/ Имунологични нарушения /повишени титри на ревматоиден фактор /RF/ и/или антитела срещу циклични цитрулинови пептиди /anti-CCP/.

Има ли симптоми от страна на други органи и системи, какви са те евентуално?

Както отбелязах, за ревматоидния артрит е характерно развитие на широк спектър от извънставни прояви, които корелират с активността на болестта и могат да са водещи в клиничната картина: ревматоидни възли, васкулит, сърдечно-съдова система с акцелерирано и ранно развитие на атеросклероза и нейните усложнения – инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт; белите дробове, нервна система, бъбреци, вторична амилоидоза, хематологични нарушения - анемия, тромбоцитоза, неутропения.

Синдромът на Sjӧgren при ревматоиден артрит /вторичен синдром на Sjӧgren/ протича с хронично автоимунно възпаление на екзокринните жлези и развитие на „сухи“ прояви - водещи ксеростомия и сух кератоконюнктивит. Вторичният синдром на Sjӧgren обичайно бележи по-тежко протичане на ревматоидния артрит.

Напоследък в терапията на различни видове заболявания навлизат все по-често иновативните биотехнологични медикаменти. Каква е ситуацията в областта на ревматологията?

Основна цел на лечението на ревматоидния артрит е достигане на ремисия или ниска болестна активност. Лечението на болните от ревматоиден артрит се води от ревматолог. Необходимо е пациентите да бъдат информирани за характера на заболяването и възможните странични ефекти от прилаганите лекарствени средства.

В последните години за лечение на ревматоидния артрит се прилагат биологични средства – група медикаменти, които се характеризират със селективно действие върху определени механизми на хроничното възпаление. Биологичните препарати представляват моноклонални антитела към имунокометентните клетки и провъзпалителните цитокини -ТNF-α, IL-6, IL-1, IL-17, IL-12. Генно-инженерните препарати са хибридни молекули, които инхибират активността на цитокините и/или взаимодействат с имунокомпетентните клетки.

Биологичните средства са втора терапевтична линия и се включват при недостатъчен отговор към болестопроменящите антиревматични средства /DMARDs/ и при радиографска прогресия на болестта.

Лечението на ревматоидния артрит е подчинено на стратегията Treat to Target /T2T/. Тази международна стратегия е въведена през 2010 г. в практиката, като през 2014 г. беше ревизирана. Стратегията е препоръка за терапевтично поведение при ревматоиден артрит и ясно дефинира целите за постигане на оптимални резултати при лечение на болестта. Посредством общоприети индекси на болестна активност, лекуващият ревматолог може да отчита резултати и да взема решения за терапевтичната програма при всеки отделен пациент.

Мария Радмилова

Снимка: Личен архив

 

още от Интервюта
още от Ревматология





За да продължите да четете ЗДРАВЕН НАВИГАТОР е необходимо да декларирате, че сте медицинско лице.