А Н К Е Т А

Ще внесе ли Здравната карта по-голям ред в системата?

 Да, защото най-сетне ще има ясни правила.
 Не, ще пострадат малките лечебни заведения.
 Трудно ми е да прогнозирам.






BGtop

Роля на аденоидектомията при детския риносинуит

16.11.2016 / 17:10 - Здравен навигатор
 
 Facebook

бе темата на лекция на проф. Д. Вичева.

 

Роля на аденоидектомията при детския риносинуитКакво коментира още за „Здравен навигатор” специалистът по време на XI Национален конгрес по оториноларингология.

Проф. Вичева, каква е етиологията на риносинуита при деца?

Инфекциите на респираторния тракт са едни от най-честите. Не рядко имат сериозни последствия. Респираторните инфекции на горните дихателни пътища, отити и инфекции на долните дихателни пътища представляват 16% от всички амбулаторни визити при лекарите, като най-чест е риносинуита. Децата боледуват три до осем пъти годишно от остър риносинуит, а възрастните два до три пъти.

Риносинуитът е възпалителен процес на носната лигавица на носа и синусите. Поради единната цялост на лигавицата, покриваща носа и околоносните кухини, не е възможно да съществуват тези две възпаления самостоятелно и затова правилният термин е риносинуит, който може да бъде причинен от Str. pneumonia, H.influenzae, Moraxella catarrhalis, St.aureus, St.,pyogenes, Gram negative bacilli. Много често риносинуитът може да се превърне в синубронхит, а при деца с налична аденоидна вегетация – аденосинубронхит.

Роля на аденоидектомията при детския риносинуит

Какви са факторите, които водят до обструкция на синусния дренаж в детската възраст ?

Факторите, водещи до обструкция на синусния дренаж са лигавичните промени, които биват системни или локални. На второ място това може да бъде механична обструкция и лигавични абнормалитети.

Какви са симптомите, насочващи към тази диагноза при детската популация?

Като риносинуит се означава хетерогенна група заболявания с множествена етиология и многофакторна патогенеза. За да сме сигурни, че имаме диагноза риносинуит е необходимо да имаме два или повече симптома (погледни Консенсус за лечение на хроничен риносинуит на Българското Ринологично Сдружение)

Съществува класификация на продължителността на симптомите. Изявата може да бъде отнесена към Остър период - до 4 седмици, Подостър - персистира повече от 4 седмици, но по-малко от 12, Хроничен - повече от 12 седмици и с повече клинични симптоми, Остър рецидивиращ - 4 или повече епизоди на година, със затишие между клиничните изяви.

Тъй като със заболяването се срещат първо педиатрите и ОПЛ, какво трябва да знаят те и пред какви предизвикателства са изправени отоларинголозите на по-късен етап?

Предразполагащите фактори за ХРС са системни като: алергичния ринит, имунен дефицит, генетичен или вроден; локални като анатомична обструкция и ГЕРБ, както и екологични като вирусни инвазии, замърсители и лекарства.

Определението, според EPOS 2012 и на БРС консунсуса се явява клинична изява на два или повече симптоми - пурулентна ринорея, носна обструкция, лицева болка или кашлица в продължение на 90 дни и ендоскопски признаци на оток на лигавицата, пурулентен дренаж и КТ промени в лигавицата, в остео-меаталния комплекс или синусите.

Влошаващи се признаци или симптоми, с отново появили се фебрилитет, главоболие или увеличение на назалната секреция след типична вирусна инфекция на горните дихателни пътища, продължила около седмица и с временно настъпило подобрение.

Белези, които алармират за настъпващи усложнения на фона на бактериален риносинуит са: оток на клепачите и очите, изместване на очната ябълка с двойно виждане, упорито главоболие, фронтално подуване, оток на лицето, признаци на менингеално дразнене, общомозъчна или огнищна неврологична симптоматика.

Какво е лечението?

Лечението на риносинуита представлява предизвикателство за УНГ специалиста. То трябва да е насочено към преодоляване на нарушената вентилация и дренаж на синусите, отстраняване на инфекциозния агент и потискане на лигавичното възпаление. За постигане на тази цел е се изисква правилна преценка и избор на консервативно лечение на риносинуита според анатомичничните особености и клиничната симптоматика на пациента. След това се изисква профилактика на риносинуита и физиотерапия. По–трудно е лечението на ХРС без/с носни полипи, което изисква да е комбинирано и включва минимално инвазивни функционални хирургични процедури и максимална медикаментозна терапия. Основните групи медикаменти за лечение на ХРС са кортикостероиди, антибиотици, муколитици, деконгестанти, физиологичен разтвор – промивки, антихистамини – при алергия, антилевкотриени, антифунгиална терапия.

Кога се препоръчва аденоидектомията и кога тя е ефективна?

Честотата на аденоидните вегетации в последните години съществено нараства. Този факт се обуславя от урбанизацията и особеностите на социално-икономическия живот, както и от алергизациите. Най-често са засегнати децата между 3 и 6 години, без значение от пола. За поставянето на точната диагноза е необходим мултидисциплинарен подход, вкл. ОПЛ, педиатър, оториноларинголог и др. специалисти.

Аденоидектомията е показана, за да намали количеството на патогените, свързани с Детския Хроничен Риносинуит (ДХРС). Тя е подходяща хирургична намеса в този случай, като трябва да е по преценка, съвместно с Ендоскопска синус хирургия. Тонзилектомията без аденотомия не е полезна за ДХРС.

Вашите препоръки към ОПЛ и педиатри?

При наличие на упорити хреми и невъзможността да овладеят възпалителния процес в носните кухини е препоръчително да си насочат пациентите към УНГ специалист, тъй като при наличен остър риносинуит (който не е диагностициран навреме), опасността да се превърне в хроничен е много вероятна, и тогава лечението е по-трудно и доживотно за пациента.

*Интервюто е поместено в последния (7-ми) брой на електронното списание „Здравен навигатор-Педиатрия

Снимка: Здравен навигатор

 

още от Интервюта
още от Уши, нос, гърло





За да продължите да четете ЗДРАВЕН НАВИГАТОР е необходимо да декларирате, че сте медицинско лице.