А Н К Е Т А

Ще внесе ли Здравната карта по-голям ред в системата?

 Да, защото най-сетне ще има ясни правила.
 Не, ще пострадат малките лечебни заведения.
 Трудно ми е да прогнозирам.






BGtop

Създаваме критерии за лечение при фрактури на фемура, които липсват в световен мащаб

29.03.2017 / 16:40 - Здравен навигатор
 
 Facebook

Това отбеляза д-р Здравко Дренчев , след конференцията „Дни на детската ортопедия и травматология".

 

Създаваме критерии за лечение при фрактури на фемура, които липсват в световен мащаб

Д-р Дренчев, разкажете ни повече за случаите на деца с фрактури на фемура тип 33-М.

Ние в „Пирогов“ имаме богат опит с тях. Някои колеги са виждали по 2-3 такива фрактури в практиката си, докато ние се сблъскваме с тях често. За 12 години, имаме 19 такива случая. Това, че сме спешен център и при нас идват почти всички тежки случаи, ни помага да изградим опит в областта.

Как се получават тези фрактури?

При падане от високо, най-малко втори или трети етаж, или при ПТП, особено когато децата са се возили на предната седалка, без колан, и са ударили коленете си в таблото. Наричат ги board травма. Така се получава тази т.нар. гранична фрактура. Понякога се получава и когато детето има кисти. Те отслабват костта и оттам започва процесът, който в даден момент води до фрактурата. Дилемата е в това какъв имплант да се използва, какъв подход също така, дали да е консервативно – с гипсова имобилизация, или някакъв алтернативен имплант, като плака, пирон и т.н. Дискусията все още не е довела до решение на този проблем. Няма отговор и в медицинската литература. Можем да обърнем внимание и на новите плаки, които са заключващи, и да поговорим дали са добри от гледна точка на стабилност, репозиция и наместване на фрактурата. Тук именно има спорове дали са идеални, защото хирургичната травма е доста сериозна, т.е. нанася се много сериозна травма на меките тъкани, а това се избягва в детска възраст. При децата се стараем винаги да правим всичко минимално инвазивно, доколкото е възможно.

Как се прави преценка за избор на метод на лечение?

Точно това е нашето занимание в момента. И то от няколко години. Искаме да създадем такива критерии. Дори в световната медицинска литература няма такива критерии. Трябва да ги създадем, за да е по-ясно при дадено дете в определена възраст какви импланти са необходими. Това са особени случаи, които са трудни за лечение. Ще е дълъг процес, ще минат сигурно няколко години, докато се стигне до някакъв извод, но разполагаме с много материал в клиниката ни, а това е сериозен опит.

Разкажете ни малко повече за еластичната интрамедуларна остеосинтеза при деца с такива фрактури.

Тема, която дълго се разисква. Последната генерация импланти – титаниеви и стоманени пръчки, се използва повече от 10 години. Те са идеални за деца, заради всичките си предимства: поставянето им е минимално инвазивно, което е най-важното; спестява гипсовата имобилизация; спестява големите разрези, които се правят за другите импланти; скъсява болничния престой, което е много важно от икономическа и семейна гледна точка. Едно е възрастен човек да лежи в болница 15, 20 или повече дни, съвсем друго е, когато става дума за дете. Все пак това е много важен психологически фактор. Много често показанията са субективни и едно дете може да се лекува и с гипс, и с еластични пирони. Тук вече стой личният избор на родителите дали това дете да стои 2 месеца в гипс от кръста надолу и да лежи, или на втория ден след операцията да бъде изправено с патерици. Това не е маловажно.

Д-р Христо Мазнейков: „Трябва да нагаждаме техниките към пациента, а не обратното“


Създаваме критерии за лечение при фрактури на фемура, които липсват в световен мащаб


Д-р Мазнейков, представихте иновативни техники за доста специфични травми, бихте ли ни разказал повече за хирургията на предна кръстна връзка?

Хирургията на предна кръстна връзка е новост не само за България, но и за целия свят. Важното при нас е, че не предлагаме всяка подобна операция да се прави с определена техника, а решенията се вземат според личните характеристики на пациента. Да сравним един сумист и една гимнастичка и да помислим - трябва ли на тези двама спортисти, на този огромен човек с мускулна маса, и на това дете, което е 40 кг, да правим едни и същи операции на предна кръстна връзка? Логично е, че отговорът е „не“. Така с времето постепенно стигнахме до убеждението, че трябва да предложим различни видове операции. Затова направихме няколко групи. В едната група поставяме т.нар. everyday спортуващите – при които колянната става не е поставена на свръхнатоварване. При тях предпочитаме един вид оперативна техника. Във втората група поставихме високоелитните спортисти, защото при тях здравината на предната кръстна връзка трябва да е на много по-високо ниво. Когато поставяме трансплантати вътре в коляното, трябва добре да преценим на какъв пациент, с какво ежедневие ги поставявме. Добре е да се знае, че трансплантатите, подложени на натоварване, издържат на определено ниво на усукване, дърпане, торсия и т.н. Средната издържливост на нативната връзка е някъде около 1400 килонютона (kN). Когато правим операция на everyday спортисти, поставяме semitendinosus gracilis, които имат издръжливост от около 1200 kN, при високоелитните спортисти трансплантатът трябва да издържа на около 1600 kN. Има и пациенти с малки коленни стави, с предишни травми. Затова всичко опира до индивидуалната характеристика. За нас е важно, когато оперираме, да го правим не по дадена техника и да нагаждаме пациента към оперативната техника, а оперативните техники да нагаждаме към индивидуалните характеристики на пациента.

Да ориентираме пациентите с подобни травми. Къде да потърсят лечение?

Да ходят при колеги, които се занимават със спортна травматология. Това е много голям световен проблем. 90% от лекарите, които оперират предни кръстни връзки, правят до 10 операции на година. Това не е добре за пациента. Останалите 10% от лекарите правят останалите 90% от операциите. В клиника, в която се правят под 60-70 пластики на предна кръстна връзка годишно, няма как да се поддържа ниво на опита.

Ще ни кажете ли няколко думи и за другата тема, която презентирахте – артроскопското лечение на задния глезенен импинджмънт?

Много интересна тема. Пионер в световен мащаб е д-р ван Дийк от Холандия, който е невероятен лекар. Влязохме в контакт с екипа му и отидохме в Холандия, където усвоихме тази техника и пренесохме опита в България, започвайки да правим операции на задния отдел на глезенната става, което до скоро беше terra incognita. Това е нещо, което не може да се направи с открита хирургия, а само с ендоскопска. Става дума за освобождаването на musculus flexor hallucis, който минава точно зад глезена, когато е силно прещипан от фасцията и трябва да се освободи и да се премахне костно парче.

Очевидно говорим за пионерство в техниката. Каква е прогнозата за успеваемост на метода?

За да е успешна техниката, най-важното е да се спазват индикациите. Ако се спазват те, трябва да стане нещо извънредно, някаква хирургическа грешка, че да не е добър резултатът.

Снимки: Здравен навигатор

 

още от Интервюта
още от Ортопедия





За да продължите да четете ЗДРАВЕН НАВИГАТОР е необходимо да декларирате, че сте медицинско лице.