Празникът беше отбелязан с Юбилеен национален конгрес и Училище по ендокринология, които се проведоха от 8-11 октомври в Пловдив.

През 1962-ра година проф. Иван Пенчев създава група за изучаване на диабета. Над 50 години всички ние работихме упорито в областта на ендокринологията и дори без Национална програма успяхме да издигнем българскатата диабетология до нивото на съвременните познаня и възможности, каза председателят на Българското дружество по ендокринология проф. Анна-Мария Борисова при откриването на форума.

Конгресът е място, където се представят оригинални научни разработки и последна информация от различни области на ендокринологията. И тази година бяха представени за участие голям брой теми, коментира проф. Борисова.

Гост-лектори на Юбилейното издание на събитието бяха проф. David Matthews от Великобритания, проф. Angelo Avogaro от Италия и Liliya Rostomyan от Белгия.


Ето какво споделиха някои от ключовите български участници във форума:

Доц. Пл. Попиванов:

Нашето дружество празнува тази година 50-години от своето съществуване. Научните дружества са прояви на гражданското общество. В Българското дружество по ендокринология нямаме формални изисквания, хората не са длъжни да присъстват на подобни форуми, но независимо от това на всичките ни конгреси имаме минимум по 500 участници, от общо около 600 души, които се занимават с материята. На всичките ни форуми детайлно и задълбочено разглеждаме всички актуални проблеми на ендокринологията. Конгресите ни имат два аспекта. Единият е чисто научен, където докладваме научни резултати, които публикуваме и в чужбина. За всички нас е интересно какво се случва "на предния фронт на науката". То може да е приложимо, може да не е вярно, може да се отхвърлят някои данни, но винаги е интересно какво се работи. Нашите изследвания са близки с тези по света. Вторият аспект на нашите конгреси е обучителният. Изнасят се многобройни доклади и симпозиуми, на които се разглеждат актуални проблеми и новости в областта на диагностиката и лечението на ендокринните заболявания. В момента в световен мащаб общата ендокринология съдържа повече информация, отколкото преди 50 години се е съдържала в цялата медицина. С други думи-непрекъснато има новости, непрекъснато се получават данни, които опровергават стари представи и доказват нови. Всички ние трябва да бъдем " в час". В залите прави впечатление, че освен младите колеги, които сега се обучават, са и по-възрастни колеги. Към 30 на сто от над са на възраст над 60 години. Изводът, който правя е, че възрастните искат да бъдат съвършено компетентни и в крак с новостите по света. И това е една от възможностите да четат, учат и поддържат високо ниво. В тази връзка можем в България да се похвалим, че всичко модерно и ново, що се отнася до диагностика е налице. Независимо, че сме доста недоволни от НЗОК, в някаква степен се реимбурсират всички лекарства, които се реимбурсират и по света.


Проф. Здравко Каменов:

Това е Юбилейният ни конгрес. Имаше презентация, която направи проф. Борисова за историята на ендокринологията у нас. Това е радостно събитие, но и време за преоценка на свършеното досега, да се очертае перспектива за това какво следва в бъдеще. Мисля, че българската ендокринология се развива много добре, имаме все повече утвърждаване и видимост в международното ендокринологично пространство, така че аз съм оптимист за българската ендокринология. Това, което много ме радва е, че има много млади хора, които с много ентусиазъм и хъс искат да учат, работят и развиват българската ендокринология.


Проф. Коев:

Това е знаменателен конгрес, не само поради това, че е юбилеен. Дружеството по ендокринология има възход в годините. Радвам се, че гилдията ни е сплотена и съществуват много приятелски, колегиални отношения. Затова и Дружеството ни е солидно. Разбира се, много зависи и от ръководството на организацията. Тя е създадена от бащата на българската ендокринология от акад. Иван Пенчев и последователно различни колеги, включително и аз сме били председатели нейни председатели. Сега моята аспирантка проф. Борисова сега ръководи Дружеството, така че има и приемственост. Разширяват се контактите. В миналото поради различни причини ние нямахме много външни лектори. Сега е по-лесно при новите условия на живот това да бъде организирано и това е радостно, че се случва.


Д-р Ал. Шинков:

Фактът, че тук са около 500 участници говори за мащабността на Конгреса. Програмата е много интересна и богата. Гостите от чужбина докладват много интересни неща в областта на диабета, на акромегалията и др. Има много интересни доклади и от наши лектори. Конгресът е на много високо ниво, колегите са много добре подготвени от гледна точка на научното равнище.







Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече