бяха във фокуса на дискусиите по време на ХХ гинекологична конференция, която се проведе в Боровец.

Както вече съобщихме, събитието се състоя на 16-18 март 2017 г. в к.к. Боровец и беше организирано от Българското научно дружество по акушерство и гинекология.

Сред научните сесии имаше разнородни теми. Чуждестранните участници от Италия и Хърватска наблегнаха на социалните проблеми от диспареунията и инконтиненцията. Форумът беше посветен основно на борбата със злокачествените заболявания на женските полови органи - тема, която разглеждаха повечето лекции.

Относно оперативните интервенции и евентуалното им отлагане също имаше силно участие от страна на професионалисти в областта. Ето какво разказаха някои от тях пред "Здравен навигатор“:

Проф. Явор Корновски: "Най-важният фактор след операцията е не какво се маха, а какво остава“




Проф. Корновски, разкажете ни повече за хирургичното лечение на напреднал яйчников карцином, каквато беше и темата на лекцията Ви по време на научната сесия, която модерирахте.

Това заболяване е много коварно, защото липсват ранни симптоми и е почти невъзможно за скрининг, за разлика от карцинома на шийката на матката. За съжаление, 70% от новооткритите случаи са в III и IV стадий, тъй като разпространението на тумора е много специфично – яйчниковите туморни клетки се отделят от яйчника и се разпространяват с перитонеалната течност из цялата коремна кухина, което води до т.нар. имплантационни метастази в различни органи. Хирургичното лечение е много важно, а най-важното за добрата прогноза е след намесата да не остава тумор. Това изисква много сложни оперативни мултиорганни интервенции. Трябва да се съобразяваме и с факторите, които ограничават тези възможности. Те са преди всичко свързани с възрастта и общото състояние на пациентите, част от които не могат да толерират такава голяма хирургична намеса. Представих световния опит по отношение на изграждането на критерии кои пациенти са подходящи за такова сложно хирургично лечение, кои реално биха имали полза от него. Важни фактори за пациента са възрастта, придружаващи заболявания, нутритивен статус, т.е. дали е изтощен организмът. Много често пациенти с такива напреднали тумори, особено, ако са по-възрастни, имат лош нутритивен статус, белтъкът в тялото им е много нисък и трудно се възстановяват. Всички тези фактори ги поставяме на една "везна“, която да определи "за“ и "против“ един или друг подход.

Какво бихте казали на Вашите колеги, които евентуално един ден може да се сблъскат с такъв карцином, как да го разпознават и как да го лекуват?

Както казах, за съжаление, късно се открива. Когато започнат симптомите на подуване, на образуване на асцитна течност, гадене, липса на апетит и др. и пациентката отиде на гастроентеролог и у специалиста се появи съмнението за яйчниковия карцином, хирургичното лечение е основно. Важно е да се прави в някой от сертифицираните центрове, които могат да обезпечат лечението и са достатъчно добри и имат опит и подготвени екипи за тази сложна интервенция. В противен случай са възможни неприятни резултати. Например да се премахне само матката. Искам да подчертая, че най-важният фактор след операцията е не какво се маха, а какво остава. Идеалният вариант е да не остане никакъв видим тумор в коремната кухина. Късмет имат единствено пациентки, при които, по някаква друга причина, случайно са открити формации. Апелирам към жените да си правят ежегодни прегледи, защото това може да установи заболяването в ранен стадий. Една година е достатъчен период, за да могат да бъдат установени някакви начални изменения. Това е признак за добра здравна култура. Но дори и в Европа и САЩ, където има високо ниво на здравна култура, този карцином се диагностицира сравнително трудно и се улавя сравнително късно и затова хирургията има съдбоносна роля.

Проф. Стефан Иванов: "Лимфната дисекция е задължителен етап от хирургичната интервенция“




Проф. Иванов, разкажете ни повече за лекцията Ви за ролята на лимфната дисекция при различните видове гинекологичен рак. Защо избрахте да представите тази тема по време на конференцията?

Лимфната дисекция е дискутабилна в някои от видовете рак, има "за“, има и "против“. Заради това реших да представя тази лекция и да "бръкна с пръст в раната“. Лимфната дисекция при рака на маточната шийка е безспорна и се провежда рутинно и при начален, и при по-напреднал стадий. Ролята й не е само прогностично-диагностична, а и профилактична, а и определя по-нататъшната адювантна лъчетерапия и химиотерапия. При рака на маточната шийка лимфната дисекция е задължителен етап от хирургичната интервенция и лечението. При рака на тялото на маточната шийка дълго време се смяташе, че най-оптималният вариант е тоталната хистеректомия. С времето се добави и лимфна дисекция, особено при лоши прогностични фактори. Става дума за фактори, като: светлоклетъчен карцином, нискодиференцирани незрели тумори или тумор, проникващ повече от половината от дебелината на миометриума до серозата. Това са безусловни лоши прогностични фактори, при които е задължителна лимфната дисекция. Тя стадира и определя адювантната терапия в следоперативния период – дали да е химиотерапия, лъчетерапия или хормонотерапия, защото ракът на тялото на матката е хормоночувствителен. Лимфната дисекция заема все по-голямо място в лечението на това заболяване.

Какво е мястото на лимфната дисекция при рак на яйчника?

Изключително е важна и при рак на яйчника. В такива случаи доскоро оперативното лечение беше тотална хистеректомия, оментектомия и апендектомия. Сега се въведе и лимфна дисекция за малкия таз и параорталната област. При тези пациентки се подобрява свободният от рецидиви период, подобрява се преживяемостта, следоперативният период. Допълващата химиотерапия води до удължаването на продължителността на живота на пациентките. В Западните школи има една тенденция – при напреднал рак на шийката на матката с уголемени лимфни възли, те се премахват и се прави лъчетерапия, не се прави масивна тазова и параортална лимфна дисекция. Т.е. при уголемени метастатични лимфни възли, е достатъчно да се премахнат и да се направи лъчетерапия или химиотерапия. Ако не са уголемени лимфните възли, се прави системна тазова лимфна дисекция. Ако при нея се намерят микроскопични лимфни възелчета, които са метастатични и не са били видени, тогава се преминава и по-нависоко - към параортална лимфна дисекция. Има школи, които изобщо отричат лимфната дисекция, но тя е необходима, защото подобрява общата преживяемост и периода без рецидиви.

Доц. Йордан Попов: "Цитостатичното лечение запазва бъдещите репродуктивни възможности“



Доц. Попов, разкажете ни за представения от Вас метод за лечение на извънматочната бременност, който демонстрирахте по време на научната сесия.

Това е един поглед назад и връщане в миналото, но в никакъв случай не е нещо забравено. Цитостатичното лечение на извънматочна бременност все още е актуален метод. Чрез него се предпазва пациентката от оперативна интервенция и най-важното – запазват се нейните бъдещи репродуктивни възможности. Опитът на катедрата по акушерство и гинекология в Плевен, в която работя, е много голям. От 1988 г. се прилага въпросният метод там, а е въведен в света през 1982 г. Все още цитостатичното лечение на извънматочна бременност намира място в съвременното лечение на заболяването. Това се отнася, разбира се, за по-големи болници, където има активно наблюдение на пациентките. Малките районни болници не могат да го прилагат, защото има съпътстващо проследяване на важни показатели, което се извършва по специфичен начин и изисква ресурс.

Още от проведената конференция и интервюта с участниците очаквайте през следващите дни.


Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече