Специалистът бе лектор по време на XI Софийски симпозиум по репродуктивна медицина.

Д-р Таня Милачич, Ръководител лаборатория ембриологичен и андрологичен сектор към Медицински комплекс "Д-р Щерев", бе лектор по време на XI-ти Софийски симпозиум по репродуктивна медицина - най-голямото научно събитие в сферата на репродуктивното здраве в България.

Събитието се проведе на 20 – 21 октомври в София, а организатор бе Институтът по репродуктивно здраве и Медицински комплекс „Д-р Щерев“.

Д-р Милачич презентира темата "Защо и кога може да липсва оплождане в асистираната репродукция". Ето какво сподели тя пред Здравен навигатор:


Д-р Милачич, какви бяха акцентите във Вашия доклад?
По време на моята лекция наблегнах на проблемите, които може да съществуват в инвитро лабораторията и на случаите, при които репродуктивната медицина спира, тъй като липсва оплождане на яйцеклетката. Това е етапът, при който няма образуване на ембрион и съответно селекцията на най-добрите ембриони, за която се говори по време на лекциите днес, е неприложима.
Да, трябва да създадем много ембриони, от тях да изберем най-добрия и да избегнем многоплодната бременност. Но какво правим, когато не получим ембрион? Именно това е проблемът.
Коментирах методите и начините за решаване на тази проблематика, тъй като се оказва, че дори в инвитро условия оплождането е сложен молекулярен, физиологичен процес със задействане на множество сигнални каскади. Нормално е около 50% от всички яйцеклетки да се оплодят и отдавна не съществува митът "една яйцеклетка, една нормално оплодена зигота, едно бебе".
По съвременни данни се доказва, че само 5% от всички извадени яйцеклетки могат да доведат до живо раждане. Разбира се, при някои жени тези 5% са 100% в техния случай, но това показват данните.
Търсят се механизмите на липсата на оплождане. Причината може да е в овоцитната активация. Тоест, в яйцеклетката се вкарва сперматозоид, но тя "не разбира" и не се образуват женски и мъжки пронуклеуси. От друга страна при влошениспермограми - при мъже с некроспермия, с криптозооспермия, при тежък мъжки фактор на инфертилитет също може да липсва оплождане. Тогава съществуват няколко варианта за справяне на проблема, които са обект на учебника на CambridgeUniversityPress, който ще излезе съвсем скоро.

Какъв риск съществува при инвазивните лабораторни процедури?
Понякога инвазивните лабораторни процедури не интерпретират правилно резултатите за ембриона. Възможно е грешно категоризиране на един ембрион като абнормален.
Ембрионите имат изключително голям потенциал за самоочистване на абнормалните клетки, поради това медицината търси начини и методи за реална оценка без нарушение на целостта и взимане на клетки.
Това може да се случи чрез извличане на ДНК от хранителната среда, в която той се развива, подобно на неинвазивните пренатални тестове, чрез различни маркери като морфокинетиката (времевите диапазони на делене на ембрионите), чрез проследяване на клетките и държанието им през различните интервали от време.
За съжаление се наблюдава отлив сред пациентите по отношение на предимплантационните генетични тестове. Много надежди, финанси и апаратура бяха инвестирани в тази насока и се очакваше, че тази методика ще бъде панацея. Оказа се обаче, че при голяма част от жените например над 37-годишна възраст ембрионите се развиват не толкова добре и не достигат до стадия, в който могат да бъдат анализирани, особено след 40 години.

На какво според Вас се дължи увеличаващият се брой двойки с репродуктивни проблеми?
Както спомена проф. RoyHomburg, поколението след '90-та година прекарва голяма част от времето си, използвайки новите технологии, което води до все по-редки сексуални контакти.
Увеличената репродуктивна възраст на жената е един от водещите фактори. Днес жените на 23-24 години все още не мислят за деца, докато в миналото жена над 25 години наричаха "възрастна първескиня".
Напоследък се наблюдават увеличена възраст и влошено качество на сперматогенезата и при мъжете. По последни данни на Европейската Асоциация по Човешка Репродукция и Ембриология (ESHRE) мъжете над 42 години има 2 пъти по-малък потенциал за създаване на дете показва изследване, провело се сред 19 000 спонтанно заченали двойки, при които възрастта на жената не е фактор, т.к. тя е под 30 години.

Влагате ли емоция в това, което правите?
Вълнение в нашата работа няма, тъй като ембриологът трябва да е максимално фокусиран върху дейността си.
Емоцията се появява на Благовещение, когато се срещнем с децата, плод на усилията ни в лабораторията. Това за мен са природни чудеса, случващи се с малко помощ от науката и нас.

Какво е пожеланието Ви към Вашите колеги?
Колегите трябва да продължат да дерзаят, да четат научни статии и да посещават научни форуми, защото именно така могат да бъдат в час с новото и да са сред най-добрите.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече