Проф. Горчев: „Никога не притискайте пациента да се оперира! Нека е той този, който избира.”

В края на март, в Боровец, се проведе XXI Национална гинекологична конференция, организирана от Българско дружество по акушерство и гинекология. На конференцията бяха изложени богато разнообразие от теми, някои от които предизвикаха широк дебат поради актуалността си или иновативните подходи, които разглеждаха.
Една от сесиите беше посветена на карцинома на яйчника и маточната шийка с модератори проф. Григор Горчев и проф. Явор Корновски. Някои от темите породиха оживена дискусия като тази, на проф. С. Ковачев за цитологичния скрининг за цервикален рак с HPV ДНК-тест, който наедно с колпоскопското изследване и цито намазката правят „златен стандарт” в диагностиката на рака на шийката на матката.
За темите в сесията, проблемите от морално-етично естество при тежки оперативни намеси и правните аспекти, разговаряме с проф. Корновски, началник Клиника по гинекология в МБАЛ "Света Анна" - Варна и адвокат д-р Мария Петрова.


Проф. Корновски: Сесията, която модерирахме с проф. Горчев беше много интересна и присъствието за нея в залата беше много голямо. Получи се много активна дискусия по отношение рака на шийката, ранната диагностика, профилактиката и превенцията. Всички се обединихме около мнението, че профилактиката, диагнозата и лечението на предраковите заболявания са единствения начин за намеляване честотата на рака на маточната шийка и избягване на много тежките, често осакатяващи операции, които имат понякога и съмнителен ефект. Във всички държави в Европа и в Северна Америка заболеваемостта от този карцином е сведена до минимум, с изключение на България, точно поради недобрата профилактика, недобре функциониращите скринингови системи и поведение спрямо цитологично сигнализираните групи пациенти. Тъй като тази група пациенти имат отклонения от нормалните цито намазки, те подлежат на колпоскопия, на биопсия и на правилно лечение, което е изключително важно. Централна роля за диагностиката и лечението заема колпоскопията, затова беше много съществено да се обърне внимание на критериите за поведение при такива пациенти. Това е ролята на вторичната профилактика. Тя намалява сигнификантно заболеваемостта от рак на маточната шийка. На национално ниво няма добре функциониращ цитологичен скрининг или т.нар. популационен организиран скрининг. Има само опортюнистичен, т.е. всеки гинеколог го прави при посещението на пациент. Надяваме се за в бъдеще с Българската асоциация по онкогинекология да направим така, че да прокараме такава национална програма и да имаме ясни алгоритми за поведение при цитологични сигнализирани пациенти, за да се намали процента на заболеваемостта.
Части от този панел засягаха хирургичното лечение при авансирал рак на яйчника, който, за съжаление, се диагностицира в трети и четвърти стадий. По отношение на този карцином сме с подобни на европейските показатели, защото при този карцином липсва скрининг и ранна диагностика, а лечението включва хирургия и химиотерапия.
Направи впечатление, че по време на сесията доста често се говореше в условно наклонение. Няма ли точен алгоритъм за действие при тези диагнози и компрометиран ли е професионализма във вашата специалност?
Тази тема е доста наболяла в нашата страна, защото липсват алгоритми, както следва да бъде във всяка една специалност. В това отношение нашата специалност малко изостава от европейските алгоритми, които всяка една специалност има и около които се обединява и начинът й на процедиране. Добрата медицинска практика се спазва именно чрез спазване на тези гайдлайни. Чрез тях не само се предлага най-добрата медицинска услуга, но и извършителите на тази услуга – лекарите, сме защитени от юридическа гледна точка. Дружеството по акушерство и гинекология, в лицето на новия председател проф. Николов и предходния – проф. Стоимен Иванов, започнаха инициатива за въвеждането на тези алгоритми в съответните асоциации. Надявам се, че вървим на прав път и е въпрос на време да станем съизмерими с европейските ни колеги.
Много силно се засегна морално-етичния проблем. Той на какво ниво е във вашата специалност?
Морално-етичният аспект, особено при онкоболните, е наистина много важен. В някои случаи единствената опция е да се извърши малко по-тежка операция от предвидената и наш дълг е да информираме добре пациента за нуждата и последствията. Много е важно да бъдат информирани пациентите. От нас се иска да не ги манипулираме, да можем да им представим реалността след операцията, защото ние сме лекари и нашите възможности не са неограничени. Някои операции са свързани с влошаване качеството на живот и от морална гл.т. би било изключително важно да сме обективни с тях, защото нерядко става дума за последните дни на пациента с неговите близки и е редно той да ги изживее достойно.


Провокиран от лекцията на адвокат д-р Мария Петрова „Обем на гинекологичните операции – правни аспекти”, проф. Горчев се обърна към присъстващите в залата и призова за колегиална единност и съпричастност, както и за търсене на второ мнение при по-сложните случаи, за да не се стига до съдебни казуси от морално-етичен аспект, каквито адв. д-р Петрова изложи в своята презентация. „Никога, по никакъв начин недейте да притискате пациент да се оперира. Не надценявайте себе си! Давайте алтернатива! Нека пациентът е този, който избира! И не забравяйте, че пациентите са много информирани – те четат, интересуват се и знаят за какво става въпрос. Гледайте си документацията!”. Това бяха някои от съветите, които проф. Горчев даде, а адвокат д-р Петрова потвърди. Ето какво още каза тя за нашата медия:


Адвокат д-р М. Петрова: Избрах тази тема най-логично, защото Конференцията е насочена към гинекологичните случаи, а в последните 3 години юридическите казуси в тази област ужасно много зачестиха. Очакванията ни бяха повечето дела и претенции да са в областта на акушерството, но в последните години зачестиха случаите, в които има проблем с гинекологични операции и основно с това, че пациентката влиза с едно очакване, а излиза с различен резултат. Какво значи това? Това означава, че с нея не е комуникирано достатъчно ясно какво ще й се прави, защо ще се прави, при какви условия и до какви потенциални усложнения и рискове може да доведе манипулацията. Имам предвид операции, които пациентите наричат „ненужно отстраняване на орган”, но в медицината ние не приемаме, че лекарите просто ненужно отстраняват органи, а по-скоро става въпрос за един лош процес на информиран избор и съгласие, в който лекарите заемат патерналистичния подход и решават вместо пациента какво да правят. Това тяхно решение не само, че в последствие не води до нещо добро, но ги сблъсква лице в лице със съдебната система, с претенции от страна на пациента, а дори и да не бъдат уважени тези претенции и искове, става дума за изключително натоварващи състояния, време, стрес, и финансови разходи.
Какъв е съветът ви към онкогинекологичните хирурзи?
Мога да посъветвам на първо място лекарите да се запознаят с действащата нормативна уредба, ако имат стандарт, да си прочетат стандарта. В гинекологията до момента такъв няма, но основният ми съвет е да комуникират добре с пациентите си, да не ги подценяват, да се консултират със специалисти по медицинско право по отношение изготвянето на документацията и процеса на протичане, и най-важното, да са водени винаги от принципа да не вредят, а не от комерсиални и др. подбуди.

Снимки: Здравен навигатор

Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече