Здравният политик е този, който търси партньорство, а не разделение, твърди създателят и първи декан на Факултета по обществено здраве при МУ-София.

Проф. Воденичаров, като специалист в общественото здраве, каква е вашата концепция за добро здравеопазване?

Моята концепция за общественото здраве малко се различава от предишни такива. Моята концепция е, че общественото здраве е В и НАД медицината. То е В медицината дотолкова, доколкото се занимава с нейния предмет-здравето. И е НАД медицината дотолкова, доколкото здравето се разглежда в неговия социален контекст. Лекарят лекува индивидуалното здраве. Професионалистът в общественото здраве се занимава с друг вид показатели, които посочват здравето на обществото. Това са да речем средната продължителност на човешкия живот, перинаталната детска смъртност, общото ниво на заболеваемост и т.н.

Институционализацията на тази концепция минава през три фази. Първата фаза е създаванато на Факултет "Сестринско дело" през 1995-та година, с основен акцент-управление на здравните грижи. Идеята тогава беше известни компетенции и отговорности да се поемат от старшата медицинска сестра и тя да бъде научена да борави с човешки, финансов и времеви ресурс.

Втората фаза е преобразуването на този Факултет във Факултет по обществено здраве. За онзи период от време основната мисия беше създаване на нова генерация здравни мениджъри. Понеже ние всички горещо вярвахме, че сме в навечерието на вкарването на пазарни механизми в здравеопазването и считахме за свой дълг да подготвяме специалисти, които да бъдат своеобразно съчетание между логиката на медика и логиката на икономиста. Защото логиката на медика е логиката на резултати: болният оздравя и остана жив, или болният почина. Логиката на икономиста е търсенето на най-ефективните механизми за управление на ресурсите.

Говореше се за задължително здравно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване, за либерализация на здравния сектор.

Как се разви Факултетът по обществено здраве през годините?

С годините този Факултет по обществено здраве укрепна, възмъжа, и сега редом до здравния мениджмънт, са и здравните грижи, а именно медицински сестри, управление на здравната грижа, акушерки, лекарски асистенти, кинезитерапевти, трудова медицина... В нашия факултет е единствената Катедра по трудова медицина, Катедра по оценка на здравните технологии, която се занимава с оценка на лекарствените и организационните технологии.

Мисията на Факултета по обществено здраве се обогати и разнообрази. Понастоящем тя включва на първо място създаване и развитие на модерна здравна политика, основана на доказателства, не на волунтаризъм и субективизъм. На второ място-създаване и развитие на здравен бизнес, ориентиран към здравните потребности на обществото. На трето място-здравен мениджмънт, който да е реален инструмент за реалзацията на модерна здравна политика.

Понастоящем общественото здраве трябва да е резултат от действието на всички политики, но новият тип здравна политика би следвало да е координирана мултисекторна политика за постигането на справедливост в здравеопазването.

Споделете някои ваши идеи, свързани с модернизирането на здравеопазването?

Здравеопазването, което би следвало да е система за опазването и поддържането на здравето, а не само с лечението на болестта, е призвано да изиграе ключова роля при определянето качеството на живот на човека. Ето защо развитието на здравеопазването трябва да вдъхнови цялата политика и дейностите на Европейския съюз. Нещо повече-развитието на здравеопазването трябва да се превърне в основна цел в по-нататъшното укрепване на ЕС. Тук ще си позволя някои препоръки, които биха съдействали за модернизиране на нашата здравна политика. Нека се опитаме да изместим акцентите от строга централизация на дейностите и услугите, към управляема децентрализация с участието на неправителствения сектор и съсловните организации. На второ място-от държавна регулация на пазара към конкурентна дерегулация и стимулиране на иновации. На трето място-пирамидални организационни структури към стимулиране на самоорганизиращи се системи със синергична ефективност повече по хоризонталата.

До какво биха довели тези стъпки?

До качествено ново равнище във функционирането на нашето здравеопазване. До неговото демократизиране и модернизиране. А това неминуемо ще се отрази върху основните показатели на общественото здраве. Защото, ако погледнем сегашните показатели на общественото здраве и ги съизмерим със западноевропейските, България стои доста недобре. Българите са с много високо ниво на заболеваемост, с най-високо ниво на смъртност от сърдечно-съдови заболявания, от онкозаболявания и т.н. Показателите във всички страни падат надолу, ние продължаваме да се качваме нагоре. За съжаление и перинаталната детска смъртност е два пъти по-голяма в сравнение с другите европейски страни. Средната продъжителност на живота е 10 години по-малка, отколкото в Западна Европа. Не са добри тези тенденции.

В този контекст, Факултетът по обществено здраве се нуждае от създаване на вдъхновени предприемачи с усет за иновации, за друго качествено равнище за функциониране на здравната ни система. Ние, за съжаление, продължаваме със старите възприятия за властта като пирамидална структура и в зависимост от волята на субекта. В цял свят все по-модерно става да се говори за самоорганизиращи се системи.

Все пак искам да подчертая, че Факултетът по обществено здраве отдавна е минал от парадигмата на оцеляването, към парадигмата на стратегическо предимство в развитието, чрез избор на изпреварваща стратегия.

Каква е значимостта на модерната здравна политика?

Важен е въпросът "По какво здравната политика се отличава от политиката въобще?". Защото, когато се говори за политика, ние традиционно почваме да мислим в традиционните категории: дясно, ляво, повече държава или по-малко държава, повече лични инициативи, или ограничаването им, повече или по-малко предприемачество. Това са остарелите схеми, които битуват. Постмодернистичната епоха ще наложи съвсем други възприятия, чрез които можем да имаме формула в здравната политика-и повече държавност, и повече пазар. Т.е. да започнем да мислим за съюза И/ И, а не с алтернатива ИЛИ /ИЛИ. Да мислим асоциативно, а не алтернативно. За съжаление, политиците са, за да ни противопоставят. Здравната политика е, за да обединява. Трудно се намират истински здравни политици. Здравният политик е този, който търси партньор между пациентски оганизации, академични среди и пр. Той търси партньорство, а не разделение. Здравната политика трябва да е основана на доказателства. Западните учени, които се занимават с тази проблематика, изрично подчертават, че трябва да се формира нов тип здравна политика, която да е базирана на доказателства.

Здравната политика трябва да има ясно очертани приоритети. На всички е ясно, че здравната политика не е в състояние да задоволи всички здравни потребности на населението. Затова се извеждат приоритети.

Кои трябва да са приоритетните области?

Обикновено се препоръчва да се насочват усилията към такива области, които дават относително бързи резултати. Разбира се, че ще се работи и върху областите, които дават далечни резултати. Но, е хубаво при здравната политика, да се видят бързи резултати, в рамките на една или две години. Като пример мога да посоча Холандия, която в рамките на 2004-та година почти завърши дискусиите върху това как трябва да изглежда здравната им система. Обикновено една реформа трае две години, до максимум четири. През 2006-та година холандците я въведоха и ключът на реформата беше демонополизация и приватизация на техните национални каси, което даде цялото управлиние на финансовия ресурс в частни ръце. Това беше евтиното решение. През 2008-ма година се оказа, че страната е на първо място по показатели на общественото здраве и с най-висока степен на удовлетвореност на гражданите от функционирането на здравната система. Холандия стана образец, при все че не е най-богатата държава в света. Холандците решиха ключов проблем, който ние не сме в състояние вече толкова години да решим. Там държавата не е доставчик на здравни услуги, това е ключовият проблем. Ние искаме у нас всичко да е под държавен контрол, държавата да мониторира, да управлява. Очевидно има сектори, в които държавата лошо се справя. Затова пледираме за либерализиране на системата. Това ще доведе до по-ефективно управление на нашите пари. Съвременната здравна политика се основава на няколко стълба и първият и ключов стълб е скъсяване на неравенството в здравеопазването. Т.е. да се осигурят равни шансове за достъп до здравни грижи. На второ място, и това е изключително важно са иновациите в здравеопазването. Ние 10 години продължаваме да говорим за e-health и не го правим. Във всички западни страни има електронно здравеопазване. И на трето място, това което съм се уморил вече да повтарям последните 20 години, е превенция. Превенция, превенция и пак превенция. Много по-скъпо ни струва да лекуваме вече появило се заболяване. С много по-малко пари можем да правим превенция на заболяванията. Всички социалнозначими заболявания подлежат на превенция.

Във Факултета по обществено здраве върви преориентиране в тази посока на кадрите и се надявам и на обществено ниво това да се случи.

Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн. е създател и първи декан на Факултет по общестено здраве при Медицински университет – София. Създател на либерално-социалния модел в здравеопазването. Автор на повече от 300 публикации и 12 монографии. Национален консултант по обществено здраве и здравен мениджмънт.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече