Това коментира проф. Воденичаров, Факултет по обществено здраве.

Проф. Воденичаров, през тази година за първи път бе честван Световният ден на биоетиката. Разкажете малко повече как протече събитието?

Събитието протече доста добре, беше проявен много голям интерес, като основен организатор бе Факултетът по обществено здраве и българската секция по Биоетика, която е към ЮНЕСКО. Тя се оглавява от проф. Сашка Попова. Аз от своя страна ръководя Факултета по обществено здраве.

Специално аз бях изненадан от изключителния интерес, който беше проявен, като в същото време мога да кажа, че имаше и обнадеждаващ елемент, защото този интерес бе проявен и от страна на студентите. Участваха студенти-медици, на съвършено доброволни начала, наши студенти от Факултета по обществено здраве и имаше едно много интересно състезание, в което младите хора съумяха да се изявят в една посока, която ще е ключова в утрешния ден, защото всички решения в здравеопазването са етични. Големият въпрос, който се поставя е как може да взимаме максимално етични решения при икономически ограничения. Да не говорим, че при нас икономическите ограничения са доста осезателни, но те в крайна сметка съществуват по цял свят. Така че тук има един сблъсък на интереси – да сме максимално етични, съобразявайки се с определени рестрикции. Това е големият въпрос, който чака своя отговор и на мен във връзка с това много ми се иска да се потърсят такива адекватни решения, така да се опитаме да модернизираме нашата система на здравеопазване, че тя да отговаря на предизвикателствата на 21 век, а не предизвикателствата на 19 век.

Къде намира място биоетиката в съвременната медицинска практика и какви са нейните функции?

Биоетиката постепенно се превръща не само в необходим спътник, но и в ключов елемент при решаване на жизнени въпроси, свързани с живота и здравето на хората, и на обществото като цяло.

Знаете, че въпросът за абортите отново изплува на дневен ред в една много модерна държава каквато е Полша. Това е един чисто етичен въпрос. Въпросът с евтаназията е отдавна на дневен ред пред обществото в Холандия. То е с много висока средна продължителност на човешкия живот и оттам възниква въпросът с евтаназията, защото след 80-годишна възраст се стига до проблема с много съпътстващи заболявания и дали да се уважи правото на човека за достойна смърт или не.

Няма да навлизам в дълбочина, защото всяко едно общество има правото само да решава кое е добро, т.е. кое е етично и кое не е за него. Има едни общовалидни принципи и точно с тези общовалидни етични принципи се занимава науката Биоетика. В Холандия например, проблемът с евтаназията бе до известна степен решен след дебат. Етичните решения обикновено трябва да следват следния алгоритъм – първо трябва да има дебат, а след това е необходимо решенията да се взимат с консенсус. Не може една или две групи да имат различни мнения по въпросите и ние да казваме – ето това ще е, защото ние в момента сме на власт и ние взимаме решенията. Не, трябва тези решения, за разлика от политическите и др., трябва да се взимат с консенсус, след задължителен дебат. Между другото, по такъв начин трябва да се взимат и решенията в здравеопазването. Ние 25 години от началото на политическите промени не можем да намерим вярната формула за модернизиране на нашето здравеопазване. Всеки път се започва с това, че властимащите, които и да са те, имат политическата воля да решават в една или друга посока развитието на здравеопазването. А здравеопазването на първо място е една дългосрочна система, а на второ – система, която трябва да претърпи обществен дебат по ключовите въпроси и решенията да се взимат с консенсус.

Да се върнем отново на Световния ден на биоетиката. Бихте ли разказали малко повече подробности за Международното състезание, обявено от ЮНЕСКО?

Представянето бе много достойно, като това може да се каже както за постерите, така и за плакатите, които бяха изработени. Освен това, беше представено и Учебно ръководство по биоетика от проф. Сашка Попова. То ще стане ключов елемент в обучението по биоетика в 114-те секции по биоетика в света, които са позиционирани в 74 страни. Т.е. в 74 държави по това Учебно ръководство ще се обучават хората. Засега ние имаме млад и амбициозен екип, който работи в тази насока, като дори има идеи това да навлезе в учебните програми и на учениците. Т.е. освен за медици, стоматолози, фармацевти, се счита, че и за учители и ученици може да навлезе това Учебно ръководство. Това е една много амбициозна, световна задача и аз се радвам, че ние можем да отговорим на ниво на тези изисквания.

Имаше награди за особен принос в общественото здраве.

В случая по-скоро използвахме този форум, за да връчим почетния знак на Факултета по обществено здраве на дейци, които от наша гледна точка имат принос за развитието и укрепването на общественото здраве. Бяхме номинирали Христо Григоров, който е председател на БЧК. През последните години имаше множество изяви – с помощи, с дарения, под други форми и пр., така че според мен Христо Григоров бе едно добро попадение и необходимостта тези инициативи да бъдат поощрени и да се развиват. От своя страна, д-р Огнян Палавеев е дългогодишен деец. Той от 19 години е изп.-директор на "Унифарм". Това е една компания, която не само успешно се е справяла, но винаги е откликвала на проблеми, свързани с общественото здраве. Затова за мен е важно, че имаме и един човек, който идва от бизнеса, но също се занимава с решаване на обществени проблеми.

В моя доклад, който бе основен доклад, посветен на достойнството и правата на човека, се опитах малко да акцентирам върху правото на здраве, без обаче да навлизам в детайли, защото отново искам да обвържа етичните проблеми с икономическите. Така или иначе те са неразделни, колкото и на пръв поглед да изглежда, че едното носи духовни измерения, а другото – прагматични. Това не е така, защото те са две страни на един и същи медал. И без адекватни икономически мерки, няма да можем да отговорим на етичните предизвикателства. Аз отново ще се върна на тази си мисъл, че ако ние не разберем, че трябва да имаме една система на здравеопазване в центъра на която да е здравословният начин на живот, в центъра на която да е превенцията, да са мероприятия, свързани с промоция на здравето, винаги ще сме доста назад, съсредоточавайки всички наши усилия и поставяйки акцента върху управлението на болниците, а не върху управлението на здравето. Ние трябва да управляваме здравето на индивида и на обществото, в чието управление данъците са само един елемент. Може да са сериозен елемент, огромно разходно перо, но не Министерството на здравеопазването трябва да е Министерство на болниците, а на здравето. И тук трябва да се намери тази формула, при която да имаме нови механизми на финансиране на здравеопазването, където водещата логика да бъде тази на ефективността. Това, на което ние присъстваме сега – болници, които имат дългове над 500 млн. и лекари, и медицински сестри, които напускат страната, е достатъчно тревожно.

Снимка: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече