Проф. Тодор Кантарджиев е директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Проф. Кантарджиев, какви са пропуските от изнесената информация за изпълнението на имунизационния календар през 2017г. и какво е Вашето мнение?
Положителното е, че през 2017г. имаше достатъчно количество ваксини. Системата работи без напрежение като ваксините бяха поставени ритмично. Това е един голям успех, защото 2017 е от първите години, в които няма липса или забавяне на ваксинациите поради изчерпване на ваксини. Когато се спазва календара, а ОПЛ и родителите спазват възрастта, това е предпоставка за поставянето на повече ваксини. Данните за покритие, които преди са били под 90%, а сега са над 90%, са благоприятни. Това, което ме притеснява, е че не се изпълнява Наредба 15 за ваксинациите, която задължава РЗИ да следят пряко как се поставят ваксините и да се правят изследвания за серопревалентност (профилактично се взема кръв при 1 и 2-годишни здрави деца и част от серумите на тази кръв се изследват за наличност на необходимите антитела, вследствие на поставените ваксини по задължителния календар). Това, преди години, се извършваше ежегодно, защото по този начин се контролира в кои области на страната колко от ваксините, които са отчетени, са поставени и дали наиситна са поставени. Правеха се също и някои научни изводи: дали ваксинните действат достатъчно адекватно; дали са се съхранявали правилно; и дали имат достатъчен имунитет сред децата, което е крайната цел на една ваксинационна политика в една развита държава.
Каква е статистиката за нежеланите лекарствени реакции при ваксините за 2017г. и има ли причини за притеснение?
Д-р Попова – много добър специалист по проследяване на страничните и нежелани реакции, ни запозна по време на среща по въпросите на ваксинопрофилактиката, с докладваните в Изпълнителната агенция по лекарства (ИАЛ) нежелани реакции при имунизация. Тъй като ваксините, по смисъла на законите у нас, са лекарствени средства, всички лекарства подлежат на проучване на страничните им и нежелани ефекти. Това са ефекти, свързани с временно или трайно увреждане на здравето на хора, подложени на лечение. Случаят с ваксините изисква по-голямо внимание, защото те се поставят на здрави деца. Всички рекции, произтичащи от ваксините, трябва да се докладват от лекарите, които ги поставят, както и от родителите. Досега местата за докладване на лекарствени реакции бяха три: РЗИ, Националния център по заразни и паразитни болести и ИАЛ. След промяна в Наредба 15 може да се докладва в ИАЛ, както и на фирмите производители, които са длъжни в листовката на ваксината да посочат телефон за връзка.
Това, което прави впечатление, е че докладваните странични реакции за всички лекарства са доста по-малко от тези на останалите развити в медицинско отношение държави. А процентът на докладваните странични реакции върху децата след ваксиниране, е дори още по-нисък. Тук трябва да обърнем внимание на родителите и на лекарите, че трябва навреме да се свързват с ИАЛ, за да може резултатите да бъдат анализирани. Д-р Попова разгледа всички докладвани случаи за 2017г., които не бяха повече от 20. Най-често касаеха повишаване на температура и подуване на мястото на поставената ваксина. Докладват се също реакции, които са много редки и при тях специалистите, на които се докладват, трябва да решат дали става дума за съвпадение или се дължат на ваксината. Особено неприятни са неврологичните реакции, които даже и да преминат след месец-два, остават голяма травма за семейството и детето. Такива случаи трябва да бъдат обсъждани. Това е особено важно, защото обществото и родителите много внимателно следят тези реакции и целта на медицинските власти е те да бъдат сведени до минимум.


Ваксинация против коклюш и реваксинация при подрастващите – колко важна е тя?
Бустерната доза при коклюша е тема, която трябва да бъде много сериозно обсъдена, поради някои промени в познанията ни за тази инфекция. Преди 35 години се знаеше, че човек, преболедувал от магарешка кашлица, не може да я повтори. Оказа се, че може, дори и след 20-30 години. Другото, в което бяхме пак заблудени е, когато цивилизованият свят премина от цялоклетъчната коклюшна ваксина в т.нар. ацелулалрна – която не съдържа цели клетки на убития коклюшен микроб, а само части от клетката, които са имуногенни – ние се заблуждавахме, че имунитетът от тази ваксинация ще е по-дълъг от ваксинацията със старата ваксина. Отказът от старата ваксина беше заради честите нежелани реакции, свързани с подуване и температура за ден – два. За съжаление, при съвременната ваксина за коклюш, имунитетът е само 6-8 години.
Преди години разчитахме, ако момичетата, ваксинирани в гимназията, забременеят до 22-годишна възраст, ще имат достатъчно антитела, които да предадат на своите новородени. Това е много важно, защото коклюшът е най-опасен за бебетата и то за онези, които не са имунизирани до 6-ия месец и нямат достатъчно изграден имунитет. В днешно време обаче образованите жени раждат в една по-напреднала възраст – над 30 години, и така те не предават никакви антитела на бебетата си. Аз съветвам майките, които планират да имат деца, да се имунизират за коклюш, защото така ще предадат антителата от своята кръв в три пъти по-голямо количество в кръвта на детето.
Какви са перспективите пред Националния имунизационен календар?
Да обсъдим дали и на каква възраст на младежите би могло да се постави имунизация с безклетъчен коклюш, който да дава един продължителен имунитет.
Какво ви направи впечатление от опита на чуждестранните Ви колеги, приъстващи на срещата?
Най-сериозна имунизационна политика има Турция, която в последните 10-15 години застана зад една много сериозна програма за детска ваксинация, тъй като има над милион и половина раждания ежегодно. Всички тези деца са включени в държавната програма за задължителна имунизация с най-модерни ваксини, които са доста по-евтини от тези, в нашата страна.
Какви са прогнозите за елиминацията на морбили и рубеола в България?
Много се плаша, когато се говори за елиминация на морбили, защото когато най-много се говореше за това през 2009-2010г., възникна епидемия с регистрирани 240 000 болни. Затова трябва да се правят изследвания за превалентност, по няколкостотин проби на област, за да се разбере дали децата на 1-годишна възраст наистина се имунизират с тривалентната ваксина, която е срещу морбили, рубеола и заушка.
Заушката е много важна за момчетата в пубертета или младата мъжка възраст, защото може да доведе до увреда на репродуктивната система. А за момичетата, рубеолната ваксина е важна, защото в бремеността една рубеола уврежда в много висок процент плода.
Проблемът идва от това, че трябва да се обяснява. На компактното население от роми трябва да се обясни. Те са чувствителни към здравето на децата си и ще направят всичко възможно да ги имунизират. Другите, които отказват ваксинации, са образованите жени. И на тях трябва да се обясни, че съвременният европеец не може без ваксина за хепатит Б, за детски паралич и за дифтерия, които са абсолютно безвредни. Рисковете са много големи, ако децата не са ваксинирани за заушка, морбили и рубеола. Дори в момента се говори за ваксиниране от варицела.
Кога е най-подходящата възраст за първа противогрипна имунизация?
Ваксината за грип не защитава 100%. Първо, при нея трябва да се улучи циркулиращия щам, но и тогава тя само намалява броя на усложненията, причинени от грипния вирус, докато ваксините за хепатит Б и детски паралич защитават 100%. По тази причина е трудно да се отговори еднозначно на този въпрос. На Запад някои ваксини се препоръчват за след 6м. възраст, а децата на 1-2-годишна възраст масово се имунизират от грип, защото те са една от рисковите групи. Аз не съм привърженик на много ранното ваксиниране когато имунната система на детето не е достатъчно зряла и когато антигенното дразнене на една ваксина, която не съдържа живи вируси, няма да доведе до адекватен имунен отговор. Но при 3-4-годишни деца това решение може спокойно да се обсъди между родителите и един достатъчно опитен педиатър.
Кога е следващата грипна вълна?
Лято ли е – грип няма! Следващият грипен сезон ще започне октомври-ноември, но тепърва ще анализираме дали пикът му ще е януари или февруари. Обикновено в обществото има достатъчно напрегнат имунитет към циркулиращите тази година група Б вируси, но пък в замяна на това обществения имунитет отслабва към другите вируси на грипа. По мое мнение, при масова епидемия, обществото има достатъчно напрегнат имунитет година-две след преминаването й.

Снимки: Здравен навигатор

Камелия Коцева, Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече