Председателят на Българска асоциация по радиология бе главен модератор на няколко от сесиите по време на XVII Конгрес на БАР.

Проф. Милан Тотев е председател на Българска асоциация по радиология и бе водещ на няколко от сесиите по време на XVII-тия Конгрес на БАР, провел се между 28-ми и 30-ти септември в Пловдив.

Събитието бе със силно международно участие, като основният акцент бе поставен върху обучението на младите специалисти по образна диагностика, за които бе организиран специален двудневен обучителен курс.

Ето какво разказа експертът пред Здравен навигатор:

Проф. Тотев, колко важно е инвестирането в обучение на младите?
Изключително важно! Именно това е тенденцията в Европейското дружество по радиология, наречена "Invest in the Youth". Девизът възникна преди 4 години и целта е да се наблегне върху обучението на младите.
Искам да спомена, че от 2017 година навлиза и обучение на лаборантите, тъй като понякога забравяме, че без тях сме нищо. Особено при модерната техника - скенера и магнитния резонанс, основната работа се извършва от лаборанта. Да, лекарят командва изследването, но от него се иска по-скоро да разчете снимката. Самата й качествена направа изключително много зависи от добре подготвения лаборантски персонал.
При класическата рентгенология нещата стоят посъщия начин - ако една снимка е сбъркана, и най-добрият лекар не може да постави диагноза. Затова съм щастлив, че се инвестира и в обучението на тези специалисти.
За жалост до скоро българските рентгенови лаборанти не бяха представени на европейско ниво. От две години обаче нещата се промениха и лаборантите ни организираха първия си конгрес.

При кои специалисти в радиологията съществува недостиг?
Недостигът е при всички специалисти от нашата специалност - не достигат лекари, не достигат лаборанти, не достигат и сестри.
Наблюдава се и недостиг на квалифицирани кадри - тоест, обучението на лаборантите често не е достатъчно, за да могат да работят те с най-съвременната апаратура. В тези случаи се налага провеждането на допълнително обучение.

Вие сте модератор на няколко сесии, какво е мнението Ви за протичащото събитие?
Най-силно съм впечатлен от участието на младите. Младите специалисти изнесоха прекрасно подготвени случаи, вместиха се отлично във времето, като лекциите бяха добре написани и илюстрирани. Чуждестранните ни гости също са впечатлени, което е отлична оценка. Радвам се, че бъдещето ни - младежта, е добре подготвена!
Искрено се надявам, че след като представихме в детайли Европейската диплома, ще се намерят смели български специалисти, които ще се явят за нея. Към момента има няколко българи, явили се на изпит за субспециалности, но за общата европейска диплома все още няма човек, който се е явил.

Споменахте, че има нужда от промени от страна на държавата относно Европейската диплома.
Би било хубаво, ако държавата, в лицето на МОН, приеме тази диплома за равняваща се на сертификата за специалност. Това би стимулирало повече млади рентгенолози да се подготвят по европейската програма. Именно това е важното за въпросната диплома - подготовката за нея се случва изцяло по курикулума на Европейското дружество по радиология. Идеята е всички лица, притежаващи дипломата, да имат едно ниво на знания, което е бенефит за пациента.

Кои са належащите проблеми във Вашата сфера на ниво държава и управляващи органи?
Най-големият проблем в болничната помощ е, че образната диагностика е извън финансирането. При клиничните пътеки съществува обща сума, която се изплаща на клиниката, но сумата не е разбита на клиника и т.нар. "параклиника". Образната диагностика, клиничната лаборатория - всички тези неща се подразбират като част от лечението, но те нямат своята цена. Лично аз подкрепях някогашните предложения заплащането на болничните услуги да не е по клинични пътеки, а според извършените дейности.
Проблемът идва и от това, че в една пътека се включва например КТ, който ако не се направи, пътеката пада. Невинаги обаче има нужда от скенер, в 15-20% от случаите хирурзите могат да го спестят на системата. Изследването обаче трябва да се извърши, за да се отчете пътеката. Вярвам, че все пак медицината е изкуство и не може да се вкара винаги в стриктни релси. Да, трябва да съществува контрол и всяко изследване трябва да бъде обосновано медицински. Нужно е да е ясно защо се прави и най-вече - какво се очаква от него.

Мислите ли, че ролята на специалиста по радиология е достатъчно призната?
На европейско ниво се говори изключително много за нашата "невидимост" за пациента и е крайно време и в България да започнем този разговор. Все още нашата специалност е една тиха специалност в сянката, при която лекарят стои в малка зала пред компютъра, а пациентът никога не се среща с него. Пациентът не оценява участието му в лечението, което е зле за нашата специалност. Вярвам, че трябва да се насочим повече клинично, да мислим клинично, да участваме при взимането на решенията за лечение и да имаме пряк контакт с болния.
Комуникацията с пациента би била от полза и за самите нас. Всеки специалист понякога се чуди какво реално вижда на изображението, а един кратък разговор с болния може да доведе до отговор на много въпроси. Крайно време е да излезем от тези хубави стаички! За съжаление, част от съсловието се превръща в "снимачи", а не в лекари. А ние сме все пак лекари и от нас се очаква важна информацив.

Разкажете ни за състоянието на интервенционалната образна диагностика по настоящем.
За съжаление интервенционалната рентгенология е избутана в ъгъла, като кардиолозите, неврохирурзите и гастроентеролозите се стремят да заемат нашето място. Натискът е голям.
Преди години, когато бях млад рентгенолог и се учих на интервенции, ангиографиите се правиха 100% от рентгенолози. Откакто системата започна да заплаща тези пътеки изключително скъпо, се образуваха затворени кръгове, които инкасират средствата и не допускат никой друг. Стигна се до там, че ако специалисти като доц. Николов от ВМА, който е един от първите лекари, извършили коронарография в България, извършат такава процедура, тя не се заплаща от НЗОК.
Не съм привърженик на забраните, макар че са въведени в някои държави. Английската система например забранява на лекари, които не са рентгенолози, да извършват тези процедури. Има логика, тъй като проблемът според мен е в обучението. Обучението трябва да бъде еднакво. В момента кардиолозите се обучават по техни правила. В европейската литература непрекъснато излизат съобщения за лъчеви травми по време на кардиологични интервенции. Кардиолозите просто не са обучавани как да пазят себе си и пациента.
В България тези лекари преминават 3-дневен курс, който дава единствено обща информация. За да стане рентгенолог, едно лице първо изучава физиката и биологичния ефект на лъчението. Изучават се стандартните центражи, начините да се избегне лъчевото натоварване. Не е оправдано максималното лъчево натоварване на пациента с цел получаване на максимано количество информация. Облъчването трябва да е минимално при оптимално качество на изображението, което е възможно при новите технологии. Именно на тази тема бе днешната презентация на проф. Roberto Iezzi от Италия.
Съществува европейски курикулум за допълнително обучение след специалността при радиолозите, който ни позволява да правим интервенции след преминаването на специални курсове. Кардиолозите имат собствен курикулум, който обаче няма нищо общо с европейския. А неконтролираното обучение води до грешки.
В момента колегите неврохирурзи навлизат в сферата, въвеждайки собствени стандарти, включително и центражи. Рентгеновите центражи са измислени още миналия век и последните нямат абсолютно нищо общо с тях. Когато аз получа подобна снимка в практиката си, написвам, че по нея не може да се постави диагноза.

Как биха могли да бъдат решени тези проблеми?
За съжаление, липсва колаборация между съсловията и тук идва на дневен ред ролята на държавата. Министерството трябва да контролира случващото се, тъй като във всяка специалност има утвърдени стандарти, които не могат да бъдат променяни без причина.
Всеки може да се занимава с интервенционалната образна диагностика, стига да е преминал през съответното обучение. Обучението обаче трябва да дава добра подготовка и знания.
Краткият курс, който се преминава към момента, е опреснителен и е насочен главно към помощния персонал - санитари и сестри, които не са пряко ангажирани с изследванията. Лекарят обаче трябва да мине истинско обучение.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече