Какво разказа специалистът след провелата се Национална конференция по хематология?!

Както вече ви информирахме, в периода от 5-ти до 8-ми октомври 2017 г. в к.к. Слънчев бряг, се проведе Национална конференция по хематология на тема „Малигнени хемопатии – контраверсии“.

Повече по темата – в коментара на проф. д-р Маргарита Генова, председател на Българско медицинско сдружение по хематология

Проф. Генова, проведохте поредната Национална конференция по хематология. Кое бихте отличили като акценти от форума?

Тазгодишната конференция по хематология бе посветена на злокачествените заболявания на кръвта и кръвотворните органи, защото те си остават едни от основните предизвикателства в нашата област. Oт друга страна, това са заболяванията, при които наблюдаваме бурно развитие на нови концепции, ново познание за прецизните механизми за развитието им, нови високи технологии и възможности за диагностика и лечение. С две думи, това е област на хематологията със значими пробиви и иновации.

Програмата ни бе организирана в два поредни дни, през които ние обхванахме двете основни групи злокачествени заболявания – миелоидни и лимфоидни. Това, което бе важно за тазгодишната конференция е, че в значителната си част тя бе проведена под формата на активни дебати, в които колегите имаха възможността да сблъскат мнения, аргументи и позиции като дискутират спорни и нерешени въпроси в областта на малигнените хемопатии и тяхното лечение. Тази форма на интерактивно протичане на научните сесии дава всеобхватен поглед върху проблематиката и възможности за формулиране на полезни за рутинната клинична практика изводи и консенсусни позиции, които всеки един от нас да отнесе със себе си.

Дебатите в деня на миелоидните неоплазии обхванаха както хроничните, така и острите левкемии. Основна и много актуална тема беше съвсем новата възможност за така наречената “свободна от лечение ремисия” при хроничната миелогенна левкемия, т.е. възможността за спиране на лечението с тирозин киназни инхибитори при постигане на оптимален терапевтичен отговор и при много строги критерии за мониториране на задържането му под определени нива и за достатъчен период от време. Както знаем успехът при лечението на хроничната миелогенна левкемия беше революцията в онкологията, а възможността за спиране на лечението се оценява като един от последните пробиви в хематологията. Това, от друга страна, поставя много практически въпроси пред лекаря-хематолог и пред пациента, както и пред конкретната организация на медицинската помощ. Форумът даде възможност за важни практически изводи.

Другата важна тема беше посветена на проблемите на острите миелоидни левкемии, които остават най-голямото предизвикателство пред хематологията с много тежката патология, с все още незадоволителни за нас и за пациентите резултати, с необходимостта за интегриране на всички възможни линии на лечение, в това число и трансплантацията на хемопоетични стволови клетки при строго определени условия. Въпросът остава спорен между трансплантационните екипи и аудиторията с интерес проследи аргументите на участниците в дебата за мястото и ролята на трансплантацията, за безспорното място на алогенната трансплантация, но и свързаните с прилагането й практически проблеми, както и при какви конкретни индикации и строги показания тя може да е автоложна.

Дебатите, концентриарани върху стволовоклетъчната трансплантация естествено преляха в дебати относно мястото и ролята на различни подходи на алогенната трансплантация, и по-конкретно с възможностите за прилагане на така наречената „хаплоидентична” в опит за преодоляване на един от много критичните проблеми – намирането на съвместим родствен или неродствен донор. Хаплоидентичната трансплантация е средство за намиране на донор на практика при почти всеки пациент. Тя обаче има своите проблеми в клиничната практика, които бяха споделени и обсъдени, включително чрез представяне на собствени клинични случаи и резултати.

Денят на лимфоидните неоплазии премина в интересен преглед на спорните проблеми при лечението на едно от най-честите малигнени хематологични заболявания при възрастните – мултипления миелом. През последните години бяха преразгледани критериите за диагностика и стартиране на лечение, целта на което е своевременно повлияване на проявите на заболяването преди да са настъпили тежки органни увреди. Въвеждането на нови медикаменти като протеазомните инхибитори, много-компонентните схеми и трансплантационни програми в стандартното лечение на миелома заначително подобри терапевтичните резултати и позволи по-добро качество на живот и по-добра преживяемост. Дебатите бяха посветени на съществуващите все още спорове относно лечението на много ранни състояния, известни като тлеещ миелом или на рутинното приложение на тандемни трансплантации и необходимостта от поддържащото лечение при всеки болен.

Неизбежно съвременната хематолия и онкология поставят тежките въпроси за съотношението стойност:ефективност на съвременните лекарствени продукти. Темата е гореща дори в страните с добри финансови показатели и не могат да не засегнат медицинската хематологична общност. Обсъдена беше острата необходимост от изключително прецизна стратификация и персонализирано прецизиране на лечението съобразно доказани предиктивни и прогностични показатели и търсене на максимална терапевтична и икономическа ефективност и разумно разпределяне на ресурсите, която ще гарантира оцеляването и на здравеопазните системи и възможността им да осигуряват адекватно лечение на всички нуждаещи се. Въпросът беше разгледан през призмата на конкретни заболявания и новите терапевтични средства, налични за тях, като хроничната лимфоцитна левкемия и фоликуларния лимфом.

И тъй като хематологията обхваща всички възрастови групи, естествено място в програмата намериха и сериозните въпроси, свързани с лечението на децата с онкохематологични заболявания. Педиатрите-хематолози също имаха своето време и място да дискутират важните за тях въпроси като заявката на имунотерапията да замести агресивната химиотерапия за постигане на втора ремисия при деца с остра лимфобластна левкемия.

Темата за имунотерапията е много актуална към момента с оглед търсене на максимално ефективни лечебни стратегии при ограничаване на страничните ефекти на химиотерапията. В тази връзка дебатът беше последван от интересен преглед от експерти в областта на основните направления в тази област: влиянието на туморната микросреда и приложението на чек-пойнт инхибиторите в имунотерапията на злокачествените хемопатии; както и на Chimeric antigen receptor (CAR) T и NK клетки. Участниците в конференцията имаха възможност за пореден път да се убедят във водещата роля на хематологията в иновациите за лечение, които впоследствие се трансферират и в други области на медицината.

Конференцията съдържаше и богата програма от научни доклади и постери, представящи широк спектър от теми и споделен собствен опит. Широко бяха представени и новостите във фармацевтичната индустрия в областта на хематологията в рамките на добре структурирани и обособени сателитни симпозиуми.

Конференцията беше организирана и проведена съобразно най-високите стандарти за продължително медицинско обучение и беше акредитирана не само от Българския лекарски съюз, но и от Европейския борд за акредитация по хематология с 12 СМЕ кредита.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече