Отзиви от VIII-ти Конгрес по физикална и рехабилитационна медицина.

Председателят на Асоциация по физикална медицина и рехабилитация бе модератор по време на VIII-ти Конгрес по физикална и рехабилитационна медицина, провел се между 26-29 октомври в Правец. Събитието събра рекорден брой специалисти по физикална медицина и рехабилитация, като присъстваха и председателите на европейските дружества - проф. Alain Delarque и проф. Anthony Ward.

Очаквайте интервю с генералния секретар на Европейското научно дружество по физикална и рехабилитационна медицина - проф. Елена Илиева, както и отзиви от симпозиума на фирма "Медицинска Техника Инженеринг".

Ето какво разказа д-р Ангелова пред Здравен навигатор:

Д-р Ангелова, какви са впечатленията Ви от провеждащото се събитие?

Изключително съм доволна от конгреса и от представените доклади. Благодарение на проф. Илиева имаме гости от Европейските дружества. Презентациите бяха базирани на медицина на доказателствата.

За тези няколко дни бяха представени много интересни доклади. Всички те отразяваха продължителността и комплексността на рехабилитационното лечение.

Какво се случи по време на Кръглата маса по време на първия ден от конгреса?

В четвъртък се проведе Кръгла маса, по време на която се обсъдиха ключови проблеми в нашата сфера. Присъстваха представители на парламента, на Изпълнителна агенция Медицински одит и на Български лекарски съюз. Проведе се добра дискусия и стигнахме до изводи, които биха могли да доведат до оптимизиране на нашата дейност. Тази оптимизация ще даде възможност за преструктуриране на финансирането.

Известно е, че клиничните пътеки са недофинансирани.

През 2010 година излезе доклад на Министерството, който посочи, че само 47% от пътеките са финансирани. Нали разбирате какво означава 53% недофинансиране?

Проблемите понастоящем обаче не са само финансови. Финансовата рамка е едната страна, другата страна е нуждата от реална оценка на нашата дейност и от допълнителни критерии в стандарта за продължителността на процедурите и прегледите.

В нашата специалност съществуват аномалии, водещи до злоупотреба с въпроса колко прегледа за един ден може да извърши един специалист. Това се отразява изключително зле най-вече на държавните болници, тъй като частните болнични заведения са по-мобилни и са истински търговски дружества. Породиха се проблеми, за които никой не очакваше да повлияят с такава сила върху дейността ни.

Към момента има нужда от коригиране на нашия стандарт. Един специалист може да прегледа най-много n болни на ден. В никакъв случай не се обявявам срещу частния бизнес или за държавния такъв. Направлението, в което работим, е медицина и ние трябва да бъдем коректни към нашите пациенти.

Вчера проф. Anthony Ward от Великобритания изнесе презентация, в която каза: "През първите 10 дни ние успяваме да направим точна преценка какво е състоянието на пациента и започваме рехабилитация." Тогава аз заявих: "При нас на 8-мия ден пациентът е изписан." Тоест, при нас нещата са поставени така, че ние трябва да направим преценка за един пациент за 20 минути. Ние нямаме възможност да го проследим, да установим дали са необходими корекции в лечението и да поставим оценка.

На мен ми стана много тъжно и мъчно за младите хора. Аз съм работила и с 20-дневен лечебен курс. Това бяха онези години, които много критикуваме, но от които имаше какво да вземем. Трябваше да пренесем добрия опит от тогава в днешната действителност. Младите лекари трябва да се научат как да прегледат болния и как да мислят за назначаване или промяна на лечебния комплекс, като за няколко дни трябва да бъде намерен оптималният вариант и след това да са видими резултатите.

Днес ние мислим как по-бързо да прегледаме пациентите, да се придържаме към нормите и да внимаваме НЗОК да не ни глоби за елементарни грешки.

Всичко това доведе до понижаване на качеството на здравеопазване не само в нашата специалност. Инсулт не може да се лекува за 3 дни, а след това да бъде прехвърлен в болница за рехабилитация. Екипът в тази болница разполага ли с дежурен интернист или невролог? Този пациент, който е в изключително тежко състояние, ще може ли да бъде адекватно обслужен? Въпросът не стои в това болният да бъде оставен да лежи на легло. Той има нужда от максимално добре адаптирана към състоянието му програма, за да бъде проведена ефективно рехабилитацията.

Да, в България съществува добрата практика. Но при тези условия, с тези 7 дни рехабилитация, макар и 2 пъти годишно, нещата няма как да се случват ефективно. Рехабилитацията е бавен процес. Дори и тези върхови технологии, които бяха демонстрирани по време на конгреса ни, изискват време, наблюдение и проследяване.

Болните имат нужда от минимум 14 дни, за да могат да се направят нужните процедури. При тежките случаи са необходими над 20 дни, тъй като един тежък инсулт например не може да бъде рехабилитиран дори за 2 седмици. На нашите специалисти в доболничната помощ трябва да бъде дадена възможност да имат консултативен преглед и да дадат болничен лист.

Друга порочна практика са навиците на пациентите. Болният идва или преди, или след работа, след което се връща към ежедневната си дейност, заема неудобната поза, с която е свикнал, прави неща, които са в ущърб на здравето му, и се самозаблуждава. Ефектът е много по-слаб при такива условия.

В миналото имаше тенденция за издаване на много болнични листа. Нямам представа как стоят в момента нещата, но смея да твърдя, че много хора не ходят на рехабилитация, тъй като пазят работното си място. Те идват при нас чак когато вече няма накъде, когато не могат да изпълняват ежедневните си задължения.

Доц. Чавдаров успя с много труд да постигне една победа за нас и да извоюва ежемесечна рехабилитация за децата с ДЦП. Про него се получава ефективен цикъл - провежда се терапия, проследява се състоянието и се надгражда. За съжаление, при възрастното население за момента няма как да се случи това.

Въпреки всичко ние сме позитивно настроени. Д-р Стоянова от Здравната комисия ни помоли да представим документ, посочващ основните ни искания и проблеми, и призова към обединяване на усилията ни с цел промяна на сегашната ситуация.

Как един лекар поддържа мотивацията си и запазва любовта си към медицината, след като ежедневно се налага да се справя с подобни административни неуредици?

Това е голям проблем. Всичко, което казах досега, е насочено точно срещу тази мотивация.

Спомням си как преди 4 години, когато все още бях директор на Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация, се проведе курс за специализанти. Една от тези 16 млади лекари директно ме попита - "Има ли смисъл да продължаваме обучението в тази насока, след като виждаме какво се случва в доболничната и болничната помощ, или да се ориентираме към друга специалност?"

Категорично отговорих, че има смисъл. Има смисъл, защото България е курортна държава с много естествени ресурси, което означава, че тази специалност тепърва ще има нужда от кадри. Надявам се обаче, че младите, виждайки грешките на по-възрастните, ще излязат от този порочен кръг, създал се през 2010 година. Ние, без да мислим, ликвидирахме структури, които функционираха много добре. Научният институт по курортология и физиотерапия бе закрит, а днес има страхотна нужда от познания в областта на климата и балнеологията, тъй като биват откривани многобройни комплекси. Друга грешка беше промяната на структурата на болниците към новия режим на дейност. Какво означава рехабилитация 7 дни? Какво означава клинична пътека със стойност 48 лева? Тези хора, които са посочили тази цифра, въобще не са познавали спецификата на дейността ни.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече