През тази година денят е посветен на спешната ренгенология.

Инициативата възниква след сключено споразумение между Европейската асоциация по радиология, която е най-голяма научна организация в света, с Американската асоциация по радиология. Двете организации решиха да се обяви един ден за честване на рентгенологията, поясни проф. Милан Тотев, председател на Българската асоциация по радиология.

На 8 ноември 1895 г. Вилхелм Конрад Рьонтген патентова Х-лъчите, както ги е нарекъл той и създава цялата специалност. Това е специалността, която позволява да се надникне в човешкото тяло без да се уврежда физически, използвайки различни сложни физични принципи.

Световен проблем на рентгенологията и на образната диагностика, е това, че рентгенологът стои малко в сянка; той е човекът пред екрана на компютъра, но пациентът рядко контактува пряко с него; той контактува с клинициста, който вече разполага с готовата диагноза от рентгенолога. И именно това поражда тази инициатива – да се обяви този ден – 8 ноември като Ден на рентгенологията, за да могат специалистите в областта да станат малко по-видими в очите на обществото и пациентите.

В България пред рентгенологията стои и проблемът с клиничните пътеки, където специалността не е цитирана. Рентгеновите снимки, образните изследвания, магнитният резонанс са включени като част от пътеките, но никъде не са остойностени и всъщност трудът на образните диагностици се размива и става неясен за обществото. „Именно това е поводът да се опитваме чрез такива инициативи да подчертаем нашето значение и дано да бъдем извадени от тази сива зона, а нашият труд да бъде правилно оценен. Това е инициатива, която Българската асоциация по радиология подкрепя, като част от Европейската асоциация по радиология. Целта е образната диагностика, рентгенологията и радиологията да стане повече клинична специалност; т.е. специалистите от тези дисциплини да имат все повече възможност да контактуват с пациента и съответно да взимат решения какво да се прави за негово добро. Надяваме се нещата да се променят и в скоро време образният диагностик да бъде важен член от екипа, взимащ решения за лечението на пациента“, коментира проф. Милан Тотев.

Във връзка с тазгодишната инициатива, която акцентира на спешната ренгенология, специалистът добави, че обикновено всяка година се използват актуални фокуси, които са наболял проблем, не само в България, а навсякъде. Спешната рентгенология е един от тях. Всички други методи могат да се правят планово, бавно, да се консултират и пр., докато при спешните състояния се налага понякога диагностиката да бъде в рамките на минути, за да може клиницистът бързо да вземе решение и да спаси живота на пациента. Спешната рентгенология е изключително важен дял от образната диагностика, затова е много съществена адекватната и бърза реакция. „В този смисъл ще дам за пример ултразвука. Всички знаят, че за новото ултразвуково изследване, когато се отиде в болница има съответна подготовка – идва се сутрин, на гладно, а понякога се пият и лекарства, които да премахнат газовете при червата, при ултразвук на корема. В спешността обаче болният идва неподготвен и затова там се провежда т. нар. fast. Идва от английското бързо, като това ултразвуково изследване цели да отговори само на няколко големи въпроса, свързани с крайно застрашаващи живота на болния състояния, докато прецизната диагностика се оставя на втория етап“, обясни проф. Тотев.

Спешността има свои правила, които са малко по-различни от стандартното изследване. Това важи както за скенера, така и за магнитния резонанс. Спешните и най-бързи инструменти, с които се борави в момента – това е ултразвукът, който е достъпен, евтин и го има навсякъде. Такъв би трябвало да има дори в линейките на Бърза помощ, което е въпрос на близко бъдеще. Друго изследване, което ни дава много добра информация е компютърната томография.

Напоследък спешността все по-малко участва в класическата рентгенология. Тя е запазена предимно за травмите и фрактурите на костите, защото там трябва бърза информация, докато при всички други спешни състояния пациентите трябва да се насочват към компютърната томография; още повече, че страната е наситена с апарати и достъпът до тази апаратура не е труден.

Снимка: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече