Това отбеляза доц. д-р Димитър Калев, инициатор на конференцията.

Доц. Калев, приключи и конференция МОРЕ 2017. Каква е равносметката в края на форума?

МОРЕ 2017 очерта за първи път реалните граници на т. нар. прецизирана или персонализирана онкология. За нея отдавна се говори в България, дори има асоциации по персонализирана медицина, но реалната, клинична основа на персонализираната медицина (а това са предиктивните биомаркери) бeше очертана и реализирана като модел и програма, т.е. като ръководство на МОРЕ 2017.

Кои бяха основните топици на конференцията? За пръв път в събитието участваха и представителите на онкохематологичната общност.

Когато говорим за прецизирана медицина и за предиктивни биомаркери като нейна основа, ние очертаваме широкия спектър на злокачествените болести, които включват както солидните тумори (прерогатив на медицинската онкология), така и хематологичните малигнитети (прерогатив на клиничната хематология). Затова тази година за първи път в МОРЕ включи експерти хематолози, а като инициатор беше привлечено съотвенто Българското медицинско сдружение по хематология.

Що се отнася за топиците, първият и основен бе темата за т.нар. предиктивно мислене в онкологията. Това мислене се култивира, учи и преподава. Бих казал, че то е един вид вродена добродетел, която не всяка национална култура и не всяка медицина притежават. Без да уязвявам родната ни медицина, трябва да кажа, че предиктивното мислене не е същност на българската онкология. Въпреки прекрасните специалисти, работещи в нея, тя и досега клони към ретроградна емпиричност, докато МОРЕ 2017 настоява за предиктивни модели като философия и начин на мислене. Тъкмо това беше лайтмотивът на първата научна сесия.

Вторият топик е изключително прецизното очертаване на задължителната употреба на определени биомаркери при определени локализации, т.е. там, където спектърът на биомаркерите и тяхната задължителност за селектиране на пациентите са вече стандартизирани. Това са недребноклетъчният карцином на белия дроб със своите задължителни пет предиктивни биомаркера; карциномът на гърда със задължителните си четири биомаркера, кожният меланом със задължителния си биомаркер, който вече се счита за маркер на отделна болест в онкодерматологията, В-клетъчните лимфоми, болестта на Хочкин и др., които също изискват своите биомаркери. Тъкмо тяхното дефиниране като задължителни в нашето предиктивно мислене и клинична практика бе втората гореща точка на МОРЕ.

Доц. Калев, кажете каква ще бъде тематиката на МОРЕ 2018? Известно е, че в края на всяка една конференция, обявявате темата за следващото издание на форума.

Решили сме МОРЕ 2018 да бъде издание, посветено на обновяването на две вече морално остарели ръководства – ръководството за карцином на гърда, издадено през далечната 2013 г., и ръководството за една рядка, но много актуална болест – торакалните и гастроентеропанкреасни невроендокринни тумори от 2012 г. Тези две ръководства ще бъдат напълно възродени в синхрон с най-съвременната медицина, основана на доказателства.

Бяхте един лекторите на симпозиума на Novartis. Необходимо ли е изследване на предиктивен биомаркер за назначаване на ранна ендокринна терапия при хоромон-рецептор позитивен НЕR 2-негативен карцином на гърда?

За дефинирането на тази подкатегория напреднал карцином на гърда вече на практика са употребени двата задължителни биомаркера – хормонални рецептори и НЕR2. Освен тях засега няма категорични доказателства за допълнителни биомаркери, които да прецизират или да селектират пациенти за определен вид ендокринна терапия. Тази беше и моята теза в дискусионната сесия, такова беше и категоричното мнение на гласуващите колеги-онколози в залата.

Как виждате мястото на двойната блокада –комбинираната таргетна и ендокринна терапия в лечението на напреднал HR+ HER2- карцином на гърда?

Категорично това е бъдещето и дори бих казал, че това в момента е хитът на ендокринната терапия. Стратегията концептуално произлиза от т.нар. прекръстосване на сигналните пътища, налагащо обсъждане и търсенето на други (освен ендокринните) таргети, които да подобрят терапевтичната им ефективност. Засега това са т.нар. m-TOR инхибитори, които се добавят към ендокринната терапия, а напоследък и CDK 4/6-инхибиторите. И за двете лекарствени групи е доказано, че добавени към класическата ендокринна терапия, достоверно подобряват лечебните резултати.

Снимка: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече