Форумът се състоя в периода 1 -3 декември в София.

В периода 1-3 декември 2017г. в София се проведе Шестата българо-италианска среща по ринология с международно участие и първата детска оториноларингологична конференция, организирани от председателят на Българското ринологично сдружение проф. Диляна Вичева. Срещата се състоя под егидата на Европейската ринологична асоциация, Европейското сдружение по детска оториноларингология и Националното сдружение по оториноларингология, хирургия на глава и шия. В нея взеха участие водещи специалисти от близо 20 страни, които споделиха своя опит, най-иновативните подходи в лечението на редица заболявания и новости в областта на ринологията и детските УНГ заболявания.

При откриване на срещата, проф.Вичева приветства участниците и гостите с топъл прием, направи ретроспекция на събитията, в които всички тези приятелски връзки и сътрудничества са се създавали в годините и запозна присъстващите с предстоящите форуми и събития у нас и в чужбина, заявявайки готовност, надежда и подкрепа за поддържане на това приятелство, задълбочаване на сътрудничеството и непрекъснат професионален обмен.

Представяме Ви коментари на някои от чуждестранните лектори и темите, които презентиратираха: проф. Джузепе Фрау, с темата за детския хроничен риносинуит с носни полипи при муковисцидоза, проф. Джем Мечо, който разкри новости в хирургията на базата на черепа при децата и проф. Александро Бучи, който говори за един иновативен подход в използването на орални пробиотици за профилактиката на инфекции на горни дихателни пътища.

Проф. Джузепе Фрау говори за детския риносинуит с кистозна фиброза, алармирайки, че неглежирането на този проблем при децата може да доведе до възникване на сериозни белодробни проблеми.

Проф. Джузепе Фрау: “На тази тема се отделя нужното внимание едва през последните няколко години, защото тя е една от основните причини за възникване на белодробни проблеми при децата. А това става възможно, защото в синусите, бактериите стават по-резистентни и попадайки в дробовете на детето, създават усложнения.

Най-важното, което трябва да се знае е, че е от особено значение децата – особено тези с назални полипи, да се лекуват колкото се може по-рано чрез активна ендоскопска хирургия на синусите, за да се избегне самоселектирнето на бактериите и те да колонизират белите дробове. Това при децата е най-опасно, защото може да доведе до необходимост от белодробна трансплантация и отежняване на заболяването.”

Проф. Александро Бучи говори за употребата на Streptococcus salivarius K12. Ето какво още сподали специалистът прад “Здравен навигатор”:

„Говорих за терапия с използване на бактерии, която може да се разглежда като новвид биотерапия. В нея използваме добрите бактерии, за да заместим от устната кухина лошите, като пиогенес. Резултатите са изумителни, защото при употребата на този вид пробиотици за 90 дни, прилагайки ги по предписание, постигаме редуциране на инфекциите при около 90% от случаите. Затова в последно време не се налага да правя тонзилектомии на деца с подобни проблеми, тъй като използването на пробиотици дава изключително добри резултати. Това е и основната тема на нашето изследване, за което говорих. Съгласно последните данни, същите пробиотици са много полезни не само при лечението на инфекции със Стрептококус пиогенес, но и при превенция на някои вирусни инфекции, орална кандидоза и други проблеми в устната кухина.”

С ключовата си лекция, проф. Джем Мечо откри нови хоризонти пред ендоскопската хирургия за отстраняване на лезии в черепната основа, която по думите на специалиста, има изключителна полза дори при най-малките пациенти.

„Иначе казано, това е една изпълнена със сериозни предизвикателства хирургична операция. При конвенционалния подход, неврохирурзите прилагаткожни разрези и остеопластични техники, докато с нашата техника ние се опитваме да достигнем до същите засегнати места посредством ендоскопи през ноздрите. И макар да е голямо предизвикателство заради твърде тесните проходи, тази хирургична операция е напълно осъществима при малки деца. В оперативните серии имаме деца на около десет години, но оперираме и много по-малки – дори двегодишни. С тази техника това е напълно постижимо и наистина помага за подобряване качеството на живот на тези деца, тъй като черепът им не се отваря, възстановяването им е много по-бързо и отсрани никой не може и да допусне, че са имали сериозна хирургична намеса.”

При въпроса за продължителността на следоперативното лечение, проф. Мечо обясни, че при отворена операция трябва да се извърши ретракция на мозъка, за да се достигне нужното място и за нормалното възстановяване определено са нужни седмици до напускане на болницата. Докато след прилагане на ендоскопските методи, след пет-шест дни пациентите могат да се преберат вкъщи.

Всички гости бяха изключително благодарни и доволни от организацията на събитието и заявиха надежда и готовност за скорошни нови срещи и сътрудничество.

.

.

.

.

.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече