Достъпни и ефикасни хирургични техники.

На провелата се в периода 1-3 декември 2017 г. Шестата българо-италианска среща по ринология с международно участие и първата детска оториноларингологична конференция, проф. П. Кабакчиев представи темата „Носна обструкция при децата – хирургични техники”.

За да има на лице сериозен проблем от подобно естество, проф. Кабакчиев уточни изрично, че затрудненията в носното дишане и секрецията трябва да са с продължителност над един месец, защото особено за деца, посещаващи детски градини, това е по-скоро очаквано и нормално.

Кога едно затруднено детско носно дишане трябва да ни насочи към по-тесен специалист?

Проф. Кабакчиев: „Затрудненото носно дишане е много актуален проблем, доколкото всички деца имат такива периоди. При някои деца, нещата се задържат доста по-дълго – над месец. Тогава родителите се обръщат за помощ и се започва едно малко ходене по мъките, доколкото проблемът може да се дължи на значително голям брой причини.”

Според проф. Кабакчиев подходът към лечение върви по следната схема: детето се води на педиатър, който го преглежда и предписва капки за нос и антихистамин. След две седмици без ефект се изпраща на УНГ-специалист за съмнения в трета сливица. Ако проблемът не е там, следващият специалист е алерголог, и тъй като до шестата година алергологичните тестове не са достатъчно показателни, детето се връща обратно при педиатъра. И започва един порочен кръг и обикаляне от доктор на доктор.

Тук се подценява един много съществен момент – изкривяването на носната преграда, или някаква друга носна патология, вкл. възможното наличие на малки туморни образувания в носа като папиломи или ангиофиброми, които могат да предизвикат по-значителна заболеваемост.

Кога педиатъра или ОПЛ трябва да предаде детето в „ръцете” на по-тесен специалист?

Това е моментът, когато един педиатър или ОПЛ се сблъска с проблем, който не минава по неговата стандартна схема. Тогава трябва да потърси друг специалист, който може да визуализира нещата – да огледа носните кухини, назофаринкса. Добре е да търсим причината, а не да лекуваме симптомите, защото когато се открие причината, лечението е много по-ефективно. Педиатрите и ОПЛ не са докрай подготвени с методите на подобна диагностика. И смятам, че най-идеалният вариант е педиатрите и оториноларинголозите да работят в екип.

Говорихте за различни хирургични техники при операциите на носа.

Благодарение на дълго натрупвани предразсъдъци се смяташе, че децата, дори да имат някакви деформации на носа, не могат да бъдат оперирани, защото ще пострада лицевия растеж, и това ще доведе до по-късни деформации. Това обаче, има връзка с лошите оперативни техники, които бяха практикувани. В последните 30 години нещата много се промениха, навлязоха консервативни, физиологично направени операции, които могат да допринасят значително, както за вътрешни корекции на носа, така и за естетични, дори при деца, без да имаме някакви последици, които биха предизвикали сериозни проблеми.”

Представяме ви и коментар на проф. Габриела Барсова от Македония, която също беше сред лекторите на събитието:

Проф. Барсова, бихте ли очертали най-важните моменти от лекцията, която изнесохте пред аудиторията?

Преди всичко искам да благодаря на представителите на Асоциацията, по чиято покана бях на този форум. Що се отнася до моята лекция, това е една ретроспекция на случаи с 45 деца, които са с хронална атрезия и са проследени 5 години. Тези случаи са най-често срещани в западните райони на Македония, като е направен и профил каква част от децата са момчета и каква момичета. Това са преди всичко деца, чиито майки имат хипертиреоидизъм, които са приемали определени лекарства.

Освен това, във въпросното изследване, което представих се указва и начинът на лечение на тези деца – както класическият, така и ендоскопският.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече