Форумът се проведе в края на миналата седмица в София и премина под наслов „Автоимунни чернодробни заболявания“.

Медико-социалното значение на тази група заболявания е голямо, въпреки че честотата им в нашата страна е относително ниска. Изявата и протичането на заболяването варират в широки граници – от безсимптомна до бързо прогресираща чернодробна болест, изискваща чернодробна трансплантация. Свързани са с различни други имуномодулирани увреждания и заболявания. Диагнозата, лечението и оценката на прогнозата им създават редица трудности в клиничната практика.

Вече имахте възможност да се запознаете с коментарите на инициаторите на форума, а днес ви представяме отзиви от някои от чуждестранните гост-лектори на събитието.

Проф. Кели

Проф. Кели, бихте ли казали на каква тема се спряхте в доклада, който изнесохте пред аудиторията?

Аз самата се спрях на темата с автоимунните чернодробни заболявания в детска възраст. Това са сложни и неособено лесни за лечение пациенти, но се радвам, че имах възможност да представя и споделя нашия опит с българските си колеги.

Останахте ли удовлетворена от конференцията, която се проведе в София и какво е Вашето послание към българските Ви колеги?

Конференцията определено мога да кажа, че бе организирана на европейско ниво и бях приятно впечатлена.

Що се отнася до пожеланието ми – нека вярват повече в себе си, да се развиват и да надграждат знанията и уменията си, за да могат да бъдат от полза за своите пациенти.

Проф. Хенеган

Проф. Хенеган, кои бяха основните теми, които засегнахте в презентацията си?

По време на презентацията си говорих за бременността, възникнала при пациентки с хронични чернодробни болести. Важно е, тъй като жените, които искат да забременеят често са разубеждавани, особено ако имат хронично чернодробно заболяване. Пациентите с автоимунен хепатит са основната група жени, които развиват хронична чернодробна болест и искат да забременеят. Те трябва да си взимат имуносупресори и кортикостероиди, за да контролират болестта и често са много притеснени, че тези средства имат неблагоприятни странични ефекти за техните бебета. Всъщност, това, което се знае, е че пациенти, които през бременността редовно си взимат лекарствата и държат болестта си под контрол имат много по-добър изход за тях и за бебетата им. Също се знае, че ако същите не си взимат правилно лекарствата, непосредствено след като родят, болестта им ще се активира остро и това може да доведе до трудности в „укротяването” на заболяването.

Другото, което засегнахме на бързо, е че много млади жени след бъбречна трансплантация желаят да забременеят. Това също е изключително осъществима опция. При тях наистина се наблюдава леко завишен риск от високо кръвно налягане, леко завишен риск от преждевременно раждане – преди 37 седмица, но като цяло резултатите са невероятни и нивото на успешни раждания се увеличава с всяка следваща година. Най-важното е те да са във връзка с хепатолога си, със здравните работници, за да планират бременността.

Какво е Вашето послание към българските Ви колеги?

Важно е щом съберете такива пациенти, да започнете да ги обгрижвате много внимателно, защото колкото повече се грижите за тях, толкова по-успешно ги управлявате, а така страхът започва постепенно да намалява. Няма съмнение, че България е с добра атестация да развие кохорта от подобен род пациенти и всъщност да се включи в регистъра на EASL за бременност при чернодробни заболявания.

Проф. Уедмайер

Проф. Уедмайер, няколко думи за презентацията Ви.

За мен основният акцент е в това, че ракът на черния дроб може да се появи при пациенти, които имат автоимунен хепатит и първична билиарна цироза, но ако цирозата вече е на лице. Докато рискът за хепатоцелуларен карцином (HCC) е нисък, ако пациентите все още не са развили цироза. Второто е, че когато говорим за тежки чернодробни заболявания и злокачественост, не трябва да гледаме само черния дроб, а също така за злокачествени образувания, които са екстрахепатални, а такива могат да се появят на всеки орган. Така че, пациенти с подобни чернодробни заболявания трябва да се подлагат на регулярен скрининг за рак на гърдата, рак на дебелото черво, за да контролират повишения риск. Третият акцент е, че новите терапии за рак – чекпойнт инхибиторите, може би стоят на страната на повишения риск от развиване на тежки чернодробни заболявания. Така че, имунно-медиирания хепатит по време на лечението таргетира PD1, PDL1, CTLA4 често и рискът особено се увеличава, ако се комбинира CTLA4 и PD1 блокада.

.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече