Това отбеляза проф. Лувард, един от чуждестранните гост-лектори на VIII Национална конференция по интервенционална кардиология.

Както ви информирахме, VIII Национална конференция по интервенционална кардиология се състоя в средата на месец ноември в Пловдив.

Програмата на форума бе посветена на последните постижения в областта на диагностиката и интервенционалното лечение на сърдечносъдовите заболявания.

Днес представяме блиц-интервю с проф. Лувард:

Проф. Лувард, на конференцията представихте няколко водещи теми пред аудиторията. Една от тях беше за коронарната бифуркация през 2017 – позицията на ЕВС. Какъв бе фокусът в изнесените от Вас лекции?

Същината на лекуването е специална тема, тъй като дори днес е относително трудно да лекуваш, да знаеш точно кое лечение трябва да приложиш. И все пак, глобално погледнато, можем да кажем, че имаме възможност да покрием цялата бифуркационна лезия – двата клона, трите сегмента на бифуркацията, която стентираме, използвайки различни методи, за да сме по-предпазливи и не натрупаме метал в двата клона, което знаем, че не винаги е добро решение. Това ние наричаме provisional. Става дума за поетапна процедура, в която поставяме стент първо на главния съд, после оптимизираме работата на стента относно различните диаметри, а след това решаваме дали да правим нещо с клона, който същевременно е защитен от жицата. Тези решения се основават на резултата от ангиографията, от интраваскуларния ултразвук или от физикалния статус на налягането и кръвния поток в страничния клон. Това е една полемика, която съществува от дълго време и тя е в основата на създадения през 2004г. от мен и мои колеги Европейски бифуркационен клуб (EBC). Този клуб е „мозъчен тръст”, в него дискутираме, в него няма хора, които учат другите, а такива, които се учат заедно с останалите, които събират съвместно данни, опитвайки се да предложат практическо решение на интервенционалните кардиолози.

Втората Ви тема беше за ролята на PCI.

Да, темата пак е бифуркация, но става дума за проксималната част на лявата коронарна артерия, която наричаме left main, а тя се дели на два големи кръвоносни съда - left circumflex (LCx) и left anterior descending (LAD). Проблемът е същият като при всяка бифуркация, така че и тук възниква спор дали незабавно да се постави цялостно метално покритие (full metal jacket – FMJ) или да се приложи същата поетапна стратегия спрямо дължината на лезията и много други фактори, с които да се реши дали е възможно да се избегне поставянето на два или три стента в бифуркацията.

Говорим за едни и същи затруднения във взимането на решения и нашето поведение е критично важно в клиничен аспект. Става дума за смъртност, за възникването на тежки усложнения, тъй като си имаме работа с най-важните съдове на сърцето.

Международна среща като тази е от особено важно значение за всяка страна, защото в нея не се говори толкова за данни, статистика и клинични изпитания, колкото за това как да лекуваме пациентите; да обменим опит и заедно да намираме начин да се справяме по-успешно в тези интервенции.

Снимка: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече