Трябва да работим върху информираността, смята председателят на Българската педиатрична асоциация.

Професор Пилософ, какво показва проучването за нагласите на населението за ваксинопрофилактиката, което беше представено на IV експертна среща, посветена на темата?
Проучването, което Варненският медицински университет е провело, показва нещо изключително тревожно: ако ваксините не бяха задължителни, 50% от родителите не биха си ваксинирали децата. Това показва нагласата, но също, и че хората не разбират какво означават ваксините. Ваксините стоят в основата на големите успехи в медицината на XXв., а вече и на XXIв. Успехът на ваксинопрофилактиката играе лоша шега, както се казва, на самата ваксинопрофилактика, защото болестите, срещу които се ваксинира, не са широкоразпространени. Хората нямат представа какво означава например, епидемия от детски паралич. Днес полиомиелит няма. Да вземем дифтерията – изключително разпространена навремето. Преди 1800 г. Наполеон поръчва на Френската академия на науките да намери лек срещу дифтерията, защото много млади военни умирали. Давал един милион златни франка. Това, при днешните пари, е потресаваща сума. Така идваме до следващата важна тема: трябва редовно да се проучват нагласите на населението спрямо ваксините. Трябва да знаем какво мислят хората, и ако трябва, да се опитваме да ги убедим, но разумно – не с натиск, а с доказателства и аргументи, и то приспособени за всички слоеве на населението. В България няма нито институция, нито регламентирана държавна агитация за полезността от ваксинопрофилактиката, която да е разумно изградена и да се води всяка година отначало за новите поколения, защото младите родители са онези, които се интересуват от всичко касаещо ваксините, а ние нямаме такава система.


Какво предстои?
Имах среща в МЗ. Предлагат ни да започнем работа по два въпроса. Първият е този пропаганден механизъм. Да направим желоните, някаква схема, по която това да се случи и второ, да изработим показанията за ваксинална политика при специфични групи пациенти. Например, много малко хора се замислят върху това, че спасените деца с костно-мозъчна трансплантация имат нужда да започнат ваксинопрофилактиката от А и Б, защото при тях, както се казва, е сменен чипа. Там са също и децата, които са родени недоносени и куп други, при които трябва да има ясна политика какво се прави. При някои групи пациенти, имунокомпрометирани, е необходимо да се направят повече ваксини, отколкото при обичайните групи население, защото те са много по-уязвими. От друга страна, има пациенти, на които можеш да направиш 1000 ваксини, но те просто нямат имунен отговор. Тогава е излишно да ги ваксинираш. Ние трябва да идентифицираме тези групи. Те са малко – около 10% от населението. Това стана ясно на срещата. Има предизвикателства и трябва да се опитаме да постигнем относително лесни и не много скъпи начини за идентификация на тези групи от населението.
Информираността е друго важно нещо, върху което трябва да работим. Необходимо е да се информира не само населението, но и лекарите, медицинските сестри и всеки, който работи в системата на здравеопазването, защото и сред нас, лекарите, има хора, които не са добре настроени към ваксините. Това е факт. Опасно явление е, когато част от медицинските кадри, независимо на какво ниво са, не са достатъчно добре информирани за значението на ваксините за здравето на населението.
Какво впечатление оставиха у Вас колегите Ви от съседните страни, с които обменихте опит по време на конференцията?
Всичко, което нас ни вълнува, вълнува и тях. Има някои детайли, които не са много съществени, но те са важни за съответната страна. Като цяло проблемите са едни и същи – нагласите на населението, опит да убедим хората, че ваксинопрофилактиката е изключително важна. В Сърбия и Румъния имаше епидемия от морбили. У нас преди години също. Проблемите са едни и същи, но беше важно да се знае, че в околните страни имат същите проблеми.

Редактор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече