От употребата на йодирана сол зависи интелигентността на нацията ни.

Употребата на йодирана, а не хималайска или друг вид сол, е жизненоважна за раждането на интелигентни деца и за здравата функция на щитовидната жлеза. Това стана ясно на Практическа конференция на тема „Йоден дефицит в България. Бременност и хипотиреоидизъм”, организирана от Медицински факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, подкрепена с лектори-ендокринолози от Българското дружество по ендокринология и със съдействието на Merck. Конференцията е част от проекта EUthyroid - най-мащабното общоевропейско проучване върху йодния дефицит и свързаните с него заболявания на щитовидната жлеза.


Още през 1956 г. акад. Иван Пенчев – основателят на ендокринологията в България, заедно с най-известните си ученици проф. Папазов, проф. Върбанов и проф. Стайков, правят масов скрининг на един милион българи и установяват, че 50% от населението има гуша, а 3% е с кретенизъм (6000 души). Този значим здравен и социален проблем налага началото на масова йодна профилактика в страната. Това става 32 години преди ООН да обяви йодния дефицит за глобален здравен проблем и да набележи стратегии за решаването му.

Проф. д-р Анна-Мария Борисова, Председател на Българското дружество по ендокринология

Тази година се навършват 60 г. от провежданата в България държавна политика за преодоляване на йодния дефицит чрез йодиране на солта с цел профилактика на заболявания на щитовидната жлеза и раждане на здрави и умни деца. По този повод Българското дружество по ендокринология започва информационна кампания, чиято цел е да събуди вниманието на обществото към последиците от йодния дефицит. Тревожен е фактът, че близо четиристотин хиляди българи, на възраст между двадесет и осемдесет години, имат намалена функция на щитовидната жлеза, а 65% от тях го разбират след случаен скрининг. „Друга цел е да отвоюваме от здравната администрация платена от НЗОК амбулаторна процедура, чрез която веднага след установяването на бременност, жените с рискови фактори за тиреоидни заболявания и диабет, да се подлагат на скрининг за тези заболявания”, обясни проф. д-р Анна-Мария Борисова – Председател на Българското дружество по ендокринология и Началник на Клиника по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ Софиямед.

От ляво надясно: Проф. Анна-Мария Борисова, проф. Михаил Боянов, проф. Людмила Иванова и доц. Боян Ночев

„Когато бременната жена не приема йодирана сол, необходима за производството на тиреоидни хормони, тя няма да осигури на бебето си достатъчно хормони. Мозъкът ще се формира непълноценно и това ще е фатално за интелигентността му. Бебетата нямат собствена щитовидна жлеза. Тя започва да се формира след третия месец от бременността и започва да има собствена продукция на хормони едва към шестия месец”, обясни проф. д-р Анна-Мария Борисова.
Проф. Людмила Иванова от Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, координатор на проекта EUthyroid за България, съобщи, че част от проекта представлява проследяване на три кохортни проучвания Майка – Дете в държави с различен йоден прием: „Проследявани са жени с различен йоден прием преди забременяване и по време на бременността, както и тяхното поколение, за нивото на когнитивната функция. Предварителните резултати сочат, че при йоден дефицит на бременната, честотата на говорна патология у поколението е по-висока. ”В тази връзка проф. Михаил Боянов добави, че се проучва и връзката между йодният дефицит и повишена честота на Синдрома на дефицит на вниманието.


На събитието специалистите подчертаха, че една от основните мисии на масовата йодна профилактика е всяка жена да влезе в бременността си с адекватен йоден прием, съответно с нормален тиреоиден статус. Много бременни, особено в големите градове, употребяват алтернативни видове сол, смятайки ги за по-полезни. Рискът при системната употреба на алтернативните видове сол е заради тяхното ниско съдържание на йод и наличието на примеси и замърсители, включително радиоактивни вещества, което може да възроди йодния дефицит в България. „Агенцията по безопасност на храните би трябвало да провежда системен мониторинг на съдържанието на йод в солта и на качеството на алтернативните видове сол. Това, което трябва да се изпълнява е Постановлението на Министерски съвет от 1994 година, което задължава на територията на Република България да се предлага единствено йодирана сол, която да отговаря на приетите стандарти”, добави проф. Иванова.

Снимки: Здравен навигатор

Доц. Боян Нончев от Университетската болница „Св. Георги” в Пловдив цитира изследвания, според които прекалено големи количества йод също не са полезни. Прекалено многото йод увеличава риска от автоимунни заболявания, но в региони с йоден дефицит. Оптималното количество йод се постига с приемането на храни приготвени с йодирана сол – хляб, мляко, сирене, както и от рибата”, категоричен е доц. Нончев.

Редактор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече