Това коментираха специалисти на интердисциплинарен симпозиум на тема: „Тиреоиден карцином – новости в диагнозата, лечението и проследяването“.

При най-разпространената форма - папиларният карцином, смъртността е под 1%. В някои случаи, при напреднала възраст, пациентът може да остане под активно наблюдение, ако туморът не нараства и не метастазира в лимфните възли. Това бе отчетено в рамките на форума, който се състоя в София на 16 и 17 март. Научният симпозиум беше организиран от Българското Сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея и Клиничният Център по Ендокринология и Геронтология към Медицинския университет в София, като се осъществи с подкрепата на фармацевтична компания Merck.

Освен специалисти в областта на ендокринологията, в него участваха патолози, нуклеарни медици, хирурзи и други лекари, ангажирани с лечението и проследяването на пациентите с рак на щитовидната жлеза.

По данни на Националния раков регистър заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза е 1% от популацията. Такива са и данните в световен мащаб.

„Ракът на щитовидната жлеза е най-често срещаният ендокринен карцином. В около 90% от случаите той е с добра прогноза, за разлика от други, като рака на гърдата, на яйчника или на стомаха“, отбеляза проф. Русанка Ковачева, началник на Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни заболявания към УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев”. Заболяването засяга по-често жените, както при всички болести на щитовидната жлеза, допълни специалистът.

Какво разказа още проф. Русанка Ковачева пред Здравен навигатор:

Много се радвам, че една толкова важна тема от практическа гледна точка, свързана с мащабни научни търсения, обедини колеги от различни специалности за обмен на информация и дискусия.

От гледна точка на развитието на ендокринологията в България, карциномът на щитовидната жлеза, като по-рядко срещащо се заболяване, е оставал винаги малко встрани от прожекторите, като един частен проблем.

Темата е представлявала интерес и е обсъждана неведнъж през годините (последно през 2010 г.), но винаги като част от други по формат събития.

Ето защо решихме да посветим на тиреоидния карцином специално организиран форум, на който да се разгледат многобройните проблеми, които поставя това заболяване.

От друга страна, като част от европейската и световна медицинска общност, ние трябва да сме съпричастни с развитието на познанието по този проблем.

През последните години информацията за тиреоидния карцином нарасна лавинообразно и доведе до промени в утвърдени класификации и правила; поставят се много въпросителни във всички аспекти на тиреоидния карцином: биология, генетика, епидемиология, рискови фактори, методи за диагноза, обем на хирургичното лечение и лимфната дисекция, TNM класификация и показания за РЙА/РЙТ, методи на проследяване, значение на Тг, на ТАТ, място на ЦТС, на ехографията на шийна област, нива на супресия с Л-Т4, нехирургични методи на лечение, активно наблюдение вместо лечение. Цялата тази информация налага промени в поведението при тиреоидния карцином, с които ние трябва да се запознаем и това е един от начините.

Искам да отбележа още нещо. С този форум реализираме и една стара идея за обединяване усилията на колегите, посветили професионалната си кариера на тиреоидните заболявания с цел увеличаване на познанието в тази област. В лицето на проф. Лозанов, моя милост, проф. Христозов, д-р Шинков и по-млади колеги от КЦЕГ, изкристализира идеята за създаването на Българско Сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея с основа цел – развитие и разпростанение на познанието в областта на ЩЖ и ПЩЖ.

Този симпозиум е първата организирана проява на Сдружението, съвместно с КЦЕГ и МУ-София. Искам да благодаря на колегите от цялата страна, които съдействаха за реализирането на научната програма и на нашите спонсори. Надявам се, че форумът е бил полезен за всички присъстващи.

В рамките на форума се проведоха оживени дискусии между специалистите. Думата е взел проф. Румен Пандев.

В дискусията активно участие взе и проф. Татяна Хаджиева.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече