За превенцията на сърдечносъдовите заболявания и немедикаментозна терапия при сърдечна недостатъчност.

От 22 до 25 март, в Банско се проведе поредното издание на Зимното училище за специализанти по кардиология. На него присъстваха повече от 200 специализанти, които изслушаха докладите на над 30 лектори.
За препоръките в превенцията на сърдечносъдовите заболявания разговаряме с доц. Груев, който уточни, че това е най-важната част от работата на кардиолозите, тъй като тези болести остават причина номер 1 за заболеваемост и смъртност, и смисъла на тези препоръки е те да се прилагат ефективно и в много ранен етап, за да може заболяванията да намалеят и да се отложат във времето, като по този начин се спасят много човешки животи и се подобри качеството на живот на пациентите. Ето какво още каза по темата специалистът:


Препоръките обхващат както нивата на холестерола, така и стойностите на кръвното налягане, провокирането на здравословен начин на живот по отношение на диета, физическа активност, преустановяване на тютюнопушенето, така че те са много широкообхватни и започват с оценка на риска при всеки конкретен индивид, тъй като много от тези хора всъщност не са пациенти –те са здрави и ние трябва да направим така, че здравите да останат здрави, на пациентите, които имат рискови фактори, да намалим риска от сърдечносъдови болести, а при тези, които имат вече развити сърдечносъдови болести, да намалим риска от повторни инциденти и усложнения. Това е огромна работа, която изисква усилията на цялата не само кардиологична, но и медицинска общност, а и в крайна сметка – на цялото общество, защото много от тези мерки са на популационно ниво. Те изискват решения както на ниво политика и законодателство, така и на ниво образование и просвета от най-ранна детска възраст.
Как изглеждат параметрите на тази превенция?
Още в училище и в детските градини трябва да се промотира здравословно хранене, здравословен начин на живот и спортуване. После при самото преподаване, както в училище, така и в университета, особено в медицинския, трябва да се обръща внимание на студентите и на специализантите за важността на превенцията и за ефективното й прилагане в най-широки мащаби. Много е важно да се ангажират ОПЛ. Те имат един профилактичен пакет за пациентите над 40-годишна възраст, който до голяма степен е съобразен с тези препоръки, но подходът е доста формален и документален, защото на практика няма критерии за извършени последващи превантивни мероприятия и за оценка на качеството на работата. В развитите европейски държави ОПЛ се стимулират не само за профилактични изследвания, но и за резултати от превантивните мероприятия. Тоест, след като на пациент с установен повишен холестерол му е предписан медикамент, трябва да се проследи какъв е ефектът от терапията. При нас има заложени основите, но няма развитие.


Какво е мнението Ви за изготвената програма на Зимното училище?
Мисля, че си заслужава да се обърне внимание на цялата програма. Идеята тук е не да зашеметяваме колегите с някакви новости и много авангардни неща, а по-скоро да обърнем внимание на основните и най-важните, които касаят тяхното обучение, както и да им помогнем за подготовката на предстоящия им изпит по специалност кардиология. В това отношение мисля, че всички ние успяхме да обърнем внимание наистина на обучителната страна, защото тя е практическата страна, тя е важната за специализантите и смятам, че това се приема по-добре и обратната връзка е положителна.

За лекциите на други специалисти разказва проф. Тишева - началник Клиника и Катедра Кардиология и ревматология, Плевен и модератор на една от сесиите. Тя изнесе и свой доклад за лечението на сърдечната недостатъчност отвъд медикаментозната терапия.


Сесията, на която бяхме модератори с проф. Гудев, беше насочена към ранните стъпки в предотвратяването на прогресията на сърдечната недостатъчност (СН) и на сърдечните заболявания. Основните акценти бяха върху превантивните мерки. В първата част на сесията бяха коментирани съвременните методи за диагностика на сърцето, възможностите на ЯМР. Това са важни неща в информацията на бъдещите кардиолози, тъй като те трябва да знаят как да оптимизират диагностичния си процес и да стигнат до диагнозата на пациента. Друг проблем е, че тези наши възпитаници, които са кардиолози за възрастни хора, в своята практика срещат пациенти, които са с вродени пороци, но не са стигнали своето лечение на порока или защото той е лек, или защото не е диагностициран. Те трябва да се научат да го разпознават, да поставят диагноза и да имат алгоритъм къде да насочат тези хора, за да им се решат проблемите. Това е обект на втората презентация. Друг фокус беше на доц. Рунев за съвременните възможности за лечението на нарушенията в обмяната на холестерола, възможностите за намаляване на LDL холестерола, който е основния агресор във формирането на атеросклеротичния процес. Той коментира една цяла група проучвания, посветени на приложението на синтетично създаден имунологичен медикамент, който дирижира активността на PCSK9. Това е един аспект от превантивните мерки в контрола на нарушенията на обмяната на мастите. Полезна и интересна беше и презентацията на доц. Груев за превенцията при сърдечносъдовите заболявания, за която вече стана дума.


А Вашата лекция върху какво акцентира?
Сърдечната недостатъчност е финалния синдром в развитието на всички сърдечни заболявания и лекувайки съвсем успешно острите форми на ИБС (Исхемична болест на сърцето), ние не успяваме да се справим с този синдром като той остава синдрома с най-голяма значимост в заболеваемостта и смъртността на пациентите със сърдечни заболявания. Профилът се определя не само от характера на заболяванията, но и от възрастта на пациентите. И понеже общата тенденция за Европа и Северна Америка е населението да става все по-възрастно, шансът да срещнеш тази патология се увеличава. Проследявайки терапевтичната еволюция във времето, в наши дни вече се налага да лекуваме аритмиите, които влошават хода на сърдечното заболяване, не само с медикаментозни средства, но и с помощта на пейсмейкъри. И това вече е отвъд медикаментите. Налага се да се погрижим двете камери на сърцето да работят в синхрон, да приложим ресинхронизираща терапия, като това подобрява ефективността на съкращението и намалява проявите на СН. Ето, това отново е отвъд възможностите на медикаментозната терапия като единият подход в никакъв случай не изключва другия. Те вървят успоредно. От друга страна СН се проявява при различни категории заболявания и освен предсърдното мъждене, освен ресинхронизация, се налага да правим подобряванае на дишането, тъй като нарушенията в дишането също води до прогресия на СН. И разбира се, едно от решенията за пациенти с много увредено сърце, е трансплантацията. За това е необходима сериозна донорска мрежа, както и много бърза комуникация и фенотипизиране на пациента. Понякога пред пациентите стои въпросът дали ще стигнат своята трансплантация и ние трябва да намерим някакъв мост, който да ни усигурява качеството на живот на тези пациенти, за да ги запазим живи до следващия етап. И тук се явяват специални устройства, които осигуряват този мост, които се поставят на пациенти с лоши помпени показатели. Още по-голяма алтернатива е идеята за създаването на изкуствено сърце, което би било алтернатива на трансплантираното сърце. Но това е в бъдещето.
Ето, това е отвъд медикаментозната терапия, но тя върви ръка за ръка с нея в лечението на тази много тежка патология. В крайна сметка целта е да осигурим първо живота на пациента, а по-голямата цел е да осигурим добро качеството на живот, защото ако развитието на технологиите е сведено само до това пациента да е вързан за машината си и да я бута като върви, то това какво качество на живот е?

Снимки: Здравен навигатор

Редактор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече