„Освен финансов, проблемът е и в намаляващия брой на педиатрите в България”, твърди доц Калайков.

На провелата се IV Национална конференция по педиатрия във В.Търново на 16-17 март се изнесоха много доклади за социално-значимите заболявания в детска възраст. Първата лекция, изнесена от доц. Калайков от Катедра педиатрия към МУ – София, беше именно на тази тема.

Основанията за определяне на определени заболявания като социално-значими, според доц. Калайков, изхождат от съждението, че дори най-развитото общество не може да отдели средства за решаване на всички здравни проблеми. „Ако искаш да решиш даден проблем, трябва да концентрираш средства там. Затова от всички заболявания, от които боледуват децата, трябва да се диференцират онези, които имат социална значимост. На първо място, това са хронични заболявания, но не всички. Както знаем острите заболявания преминават сравнително бързо и не създават, с малки изключения, значителен социален проблем. А като се класифицира едно заболяване като социално-значимо, трябва да се отдели много голям финансов ресурс за решаването на проблема с това заболяване. И то не само за неговото лечение, а и за ограничаването му." Това каза за Здравен навигатор доц. Калайков, след което продължи с критериите и класификацията на заболяванията.

Критерии

Смъртност, Висока заболеваемост, Честа и тежка инвалидизация и Голям финансов ресурс за ограничаването и лечението на болестта. Всеки от тези критерии трябва да има ниво над средното. Даден клас или заболяване трябва да отговаря на поне два критерия, за да се причисли към социално-значимите болести, иначе наличието само на един критерий ще класира почти всички хронични заболявания и това значително ще намали отделянето на финансов ресурс за тях.

Класификация

Според международната класификация на болестите, има 5 класа заболявания, при които повечето нозологични единици в тях дават основание целия клас да бъде причислен. Това са:

  • Новообразуванията
  • Болести на нервната система
  • Някои състояния, възникващи в перинаталния период
  • Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации
  • Травми, отравяния и някои други въздействия от външни фактори

В останалите класове заболявания има отделни нозологични единици, отговарящи на критериите за социално значими заболявания и те са: дихателни заболявания, ендокринни, сърдечносъдови, гастроентерологични, нефрология и костно-мускулна система.

Критерии в класификациите

Новообразувания: висока смъртност (втора по значимост смъртност във възрастта между 1-14г.), висока инвалидизация и големи финансови разходи, особено при съвременните методи на трансплантация.

Болести на нервната система: висока инвалидизация – втората причина за инвалидизация, но първа по тежест. Повечето от децата са с пожизнена инвалидност. Високи разходи, свързани с необходимостта от пожизнено лечение, скъпи мед. изделия за социализиране на детето и утежняващ факт от това, че в повечето случаи един от родителите излиза от активния трудов пазар, за да се грижи за детето, като това предполага финансови и други последствия за семейството.

Заболявания на перинаталния период – висока смъртност (първа причина за смъртност при децата до 1г. с относителен дял от близо 50%), висока честота, която се обуславя от броя недоносени деца, а у нас всяко десето дете е недоносено. За честотата е определящ също фактът, че много от децата са плод на патологична бременност или майките им имат тежки хронични заболявания, които навремето са представлявали противопоказание за зачеване и износване на бебе. Разходите за продължително лечение и скъпа апаратура са значителни.

Вродени аномалии, вкл. ВСМ: Висока честота с висока смъртност, особено до 1-годишна възраст и с висока инвалидизация – често тежка и пожизнена. Трудна и скъпа диагностика и лечение, а социалната значимост е определяща и с това, че и тук, както при болестите на нервната система, често членове от семейството са постоянно ангажирани с отглеждането и обслужването на детето.

Травми : висока честота с висока смъртност, поставяйки травмите като първа причина за смъртност на децата след 1 година с относителен дял 30%. Високите разходи се определят от наложителни оперативни намеси и рехабилитация.

При дихателната система, социално значимите заболявания са бронхиална астма с висока честота (6-7%) и продължително и скъпо лечение; туберкулоза с относително висока честота (12-16 случая на 100 000 годишно), и продължителна и скъпа терапия с нужда от санаториално лечение и муковисцидоза – изключително тежко заболяване с пожизнена инвалидизация и пожизнено скъпо лечение.

В ендокринните заболявания само две отговарят на критериите: затлъстяване с изключително висока честота, продължително и комплексно лечение, което често е с неустойчив ефект и диабет, чиято честота в последното десетилетие е нараснала два пъти. Разходите и тук са високи, заради пожизнено скъпото лечение, честите хоспитализации и честото нарушаване на режима.

При сърдечносъдовите заболявания влиза хипертоничната болест, която е с висока честота и с хипертоничните реакции в пубертетната възраст и предвид факта, че много рядко се изследват деца за високо кръвно, то процента надвишава обявените 16%. Лечението е комплексно и често продължава през цялото детство.

Гастро и нефро заболявания обхващат хронична бъбречна и чернодробна недостатъчност. Тук става дума за 100% тежка инвалидност, скъпо и продължително лечение, изискващо честа хоспитализация, а за ефективно лечение е нужна органна трансплантация.

Костно-мускулната система и съединителна тъкан – това са изкривяванията на гръбначния стълб, които са с висока честота, трудно и продължително лечение, а при някои форми се изисква и оперативна намеса и ЮХА – ювенилно хроничен артрит или т.нар. спондилоартропатии, характеризиращи се с висока и често пожизнена инвалидизация, скъпо и продължително лечение и дълга рехабилитация.

При острите заболявания има само едно единствено заболяване, което може да бъде определено като социално-значимо, и това е пневмонията, която е с 40% хоспитализация в България. Честотата е много висока – 20% от всички хоспитализации в детска възраст. Макар предвидените за реинбурсация 43 хиляди хоспитализации да са в пъти недостатъчни, то стойността им вече е завишена от 540лв. на 700лв. Високата смъртност е другия фактор при пневмонията. Тя е трета причина за смъртност при относителен дял 10%.

Съществуват и някои хронични заболявания, които не могат да бъдат причислени към социално-значимите по зададените критерии, но които създават определени социални проблеми. Това са заболявания на носоглътката – трети по честота, психични и поведенчески отклонения (заекване, аутизъм, анорексия, аурезис) и детския кариес, който в България е изключително широко застъпен.

Снимки: Здравен навигатор

Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече