Разговор за особеностите, рисковете и целите при лечението на стари хора.

От 30 март до 1 април, в София се състоя Първа научно-практическа конференция „Комплексен подход в терапията в старческа възраст и при дълголетници”. Доцент Борислав Георгиев, началник Отделение по кардиология в Национална кардиологична болница, София и основен лектор и организатор на събитието, сподели със "Здравен навигатор" вижданията си и оценката за този форум, който той нарече „закъснял”:

Този форум е закъснял форум, защото докато преди 15 години средната продължителност на живота е била 70-80 години, в момента, в развитите държави вече е 80-85 - имаме една популация от над 85-годишни, която е много по-голяма. В България, по последни данни, над 350000 души са лица над 80-годишна възраст, дори има около 300 души почти столетници. Лекарите трябва да са наясно как да помогнат, а не как да навредят. Преди години имаше една специалност Гериатрия и геронтология, но понеже нямаше големи популации, бавно и полека тази специалност излезе от полезрението на медицината.

Какво се променя в организма на стария човек?

Всичко. Както има медицина на детето, развитие на юношата, така има млада възраст (до 60 години по СЗО) и възрастни хора, които са между 60-75-80 години, различаващи се помежду си по различни физиологични параметри. Физиологичното развитие на стария човек не винаги е болест. То може да е нормална физиология: по-малко регенериращи клетки, повече фиброза, и трябва да се знае кое е болестно състояние и кое – не. Ако понижим артериалното налягане на един над 80-годишен до стойностите на един млад и здрав организъм, старият човек ще престане да помни, ще му намалее перфузията на мозъка. Защо един млад човек може да понесе хипогликемия при стойности на кръвната захар до 3, а на стария човек, ако му падне захарта под 4-5 дори, може да получи симптоми на хипогликемия? С това искам да кажа, че освен всичко друго, се различават и адаптационните процеси и това налага на световно ниво разглеждането на проблема болест – диагностика – лечение – профилактика на болестите при старческа възраст.

Защо старите хора не се проучват?

При проучванията границата най-често е 80 години. По-старите хора дълги години са били изключвани от проучванията, защото често имат съпътстващи заболявания и ако в едната група случайно умрат трима души повече, може да се приеме, че са умрели от новото лекарство. Така има риск да се обърка статистиката.

Тогава как се прецезира лечението?

Лечението никой не го знае. В продължение на много дълги години никой не си задаваше такива въпроси, тъй като това, което се знае като норма за 60-годишния, вероятно не е норма в терапията при 85-90-годишния.

И все пак стария човек трябва да се лекува...

Да, и ние трябва да сме наясно първо с физиологията, с перисталтиката, стомашно-чревния тракт, кръвоносните съдове, сърцето и дали едно лекарство в съответната доза би помогнало. И понеже нямаме данни от клинични проучвания, а предимно от морфологични и други промени – предполагаме. А когато нещо предполагаш, го тестваш. В големите центрове, както при нас, имаме натрупан опит със специфични лечения при стари хора и можем да покажем резултатите. Едно е да се прочете теоретично как задебелява кръвоносния съд, което се знае и се учи от студентите, друго е да се покаже как реагира коронарната артерия или какви видове са заболяванията на коронарната артерия при старите хора. Има хора, които трупат вече големи групи от наблюдения и хубавото е, че на този форум участие взеха най-добрите специалисти в България в съответната област, защото освен, че са теоритично подготвени, те имат и практичен опит, което е най-ценното на такъв тип конференции. Не да излезе някой и да разкаже какво пише в интернет.

Откога съществува идеята за тази конференция?

Идеята е от около 6-7 години и е тествана в различни форуми в последните няколко години с отделни сесии „гериатрия и геронтология”. Тогава виждах големия интерес на лекарите, защото първото, което трябва правим като лекуваме един пациент, е да не му навредим, защото практически можем да го убием, давайки му неадекватни дози лекарства, ако не сме се съобразили със съпътстващи заболявания, с бъбречна функция, с много неща. Много лекари смятат, че както лекуват при 60-годишния, така могат да лекуват и при 80-годишния. Такъв един пример е с НПВС, които могат да причинят големи проблеми на бъбреците, сърцето и кръвоносните съдове и това трябва да се знае от лекарите, а те, от своя страна, трябва да знаят как да консултират и какво да препоръчат. Това, което е безопасно на 50-годишния, често пъти е опасно на 85-годишния. Това е другото, върху което трябва да работим - да не се взимат масово лекарства без предписания. Иначе интересът винаги е бил много голям и дори се ориентирахме към онези теми, които самите лекари са искали да чуят.

Ще продължите ли да правите тази конференция и какви цели си поставяте?

Оценката за тази конференция е много висока и тя ще бъде ежегодна. Хората се интересуват. Темата стана актуална и ще влезе в професионалните учебници в близките 1 до 3 години, именно поради това, че населението застаря.

На конференцията присъстваха лекари и лектори от цялата страна. Не сме привърженици на формалното участие. Тук присъстваха хора, които имат засилен интерес към тази тема. Трябва да се създаде такава активност, такива цели, такъв тип специализация, защото много хора ще трябва да работят със стари хора. Във факултета в Ст.Загора вече подготвят кадри за грижи за старите хора и е важно да се покаже, че се работи в тази област, за да се включат и други. А ползите от конференцията тепърва ще се отчитат.

В програмата бяха включени заболявания на сърдечносъдовата система, ендокринологични, гастро-ентерологични, нефрологични, метаболитни и проблеми на ЦНС...

По отношение на научната програма имаме много какво да надграждаме. За тази година се оформи програма за 15-дневна конференция и трябваше да отпадат много теми, за да стартираме с нещо. Зрение, двигателна активност, внимание, когнитивни нарушения, оценка на знанието, когницията, всичко това са теми за по-нататък.

При цялата тази комплексност на проблемите на стария човек какъв трябва да е подходът в терапията му?

Индивидуален и интердисциплинарен. Ако един пациент има 7-8 диагнози, не е редно да отиде при 7-8 различни специалисти, за да лекува всяка своя диагноза отделно. Специалистът трябва да е запознат с всичките взаимодействия, трябва да се съобрази с това, че един стар човек има увреждания на няколко системи.

Сърдечносъдовата система ли е най-увредена при стария човек? Тази тема зае най-голям дял в програмата.

На форума обсъждахме сърдечносъдови, урологични, нефрологични, ендокринологични проблеми, хранене, метаболитни нарушения, но сърдечносъдовите проблеми са най-чести в популацията. Обикновено един стар човек има едно сърдечносъдово заболяване и някаква друга съпътстваща болест. Много рядко се среща стар човек само с едно заболяване, което не е сърдечносъдово. Все пак от артериална хипертония страдат над 70-80% от старите хора, имат ИБС, захарен диабет и други състояния, които са с много по-голяма честота в тяхната възрастова група. Затова отделихме голямо значение върху тези заболявания, защото лечението на сърдечносъдово заболяване в контекста на други съпътстващи заболявания може да влоши прогнозата.

Какво е предизвикателството в стария човек?

Много голямо! Първото, което самят пациент иска, е да се подобри качеството му на живот. Нашето задължение като лекари е да сме достатъчно запознати с поведението, да не сме хиперактивни, да не действаме прибързано, за да не му навредим. Трябва да преценим всяко лекарство и дозировката му. Няма как да се гарантира 40 години живот на един 80-годишен, но когато пред него има една перспектива от 10-15 години, то лекарят трябва да допринесе тези години да са качествени, в тях да няма страдание, оплаквания и да не се стига до залежаване. Това е целта на терапията – старият човек да се чувства пълноценен и да не страда.

Снимки: Здравен навигатор

Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече