Проблемите в малкия таз бяха във фокуса на срещата, провела се на 14 април в София.

На 14 април в София се проведе поредната VIII Среща на специализантите по Образна Диагностика (Radiology Together). Събитието бе организирано от д-р Калина Чупетловска (УМБАЛ „Св. Иван Рилски”) и д-р Радина Радева (Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда) с любезното съдействие на фирма BRACCO.
В изключително уютна атмосфера се събраха повече от 40 специализанти и млади специалисти, заедно с някои гост-лектори, за да обменят опит и да научат някои тънкости и особености от презентираните теми на своите колеги. Голямата тема на събитието – Малък таз, включваше два научни панела: за женския и за мъжкия малък таз, с насоченост най-вече към простатната жлеза и различни гинекологични усложнения. Третият панел бе посветен на интересни случаи от практиката.

д-р Калина Чупетловска

Малко преди да открие срещата, успяхме да разговаряме с д-р Чупетловска, която определи целите на тази поредица от срещи като две.
Първата е да се учим един от друг, да споделяме своя опит, да тренираме способностите си да говорим пред публика и да представяме работата си пред други колеги, и на второ място, голямата ни надежда е да създадем с тези събития една общност, място, на което да можем да се събираме заедно всички, да създадем една среда, в която да се чувстваме добре и да бъдем не просто колеги, а и приятели.
Как подбирате темите за срещите?
Стараем се всеки път да представим нещо различно. Тази година е третата, в която тези събития се случват. Гледаме презентациите да са на ниво по-скоро като за специализанти и за млади лекари, с реални клинични случаи от практиката, които да са ни от полза.

д-р Кристина Колева

Модераторът на първата сесия „Женски малък таз” д-р Кристина Колева запозна присъстващите с темите в нея: Вродени аномалии на матката, лейомиоми, стадиране на карцинома на маточната шийка, а в сесията за простатната жлеза се представиха PIRADS и скринингови методи за изследване на простатен карцином и изследване с МРТ на посттерапевтична простатна жлеза.

д-р Марин Пенков

Основна диагностична техника при малкия таз е магнитно-резонансната томография (МРТ) и съвсем логично първата тема на събитието представи д-р Марин Пенков от УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, който обърна внимание на спецификите и показанията при феталната диагностика с МРТ. Пред екипа на Здравен навигатор той уточни, че феталният магнитен резонанс е "...от изключителна полза за диагностиката на вродените заболявания на неродените бебета и е голям инструмент, който помага и допълва ултразвуковото изследване".
С какво е по-добър от ултразвукът?
МРТ подпомага феталната морфология на АГ специалистите, но ултразвукът си остава златния стандарт. Предимствата на МРТ са, че не се влияе от затлъстяването на майката, от позицията на плода, от олигохидрамиоми и осификация на черепа. То е мултипланарно изследване в много равнини. С големия си зрителен обхват (FOV) може да огледа всички съчетани аномалии на плода, както и околни структури, свързани с бременността и тези, на майката и при него няма йонизиращо лъчение.


Има ли недостатъци?
Недостатъци му са, че е много лимитиран в ранната гестационна възраст. Може да се ползва чак в17-18г.с. и проблемът за България е, че е малко позната техника сред АГ специалистите. Единствено феталните морфолози търсят подобен тип второ мнение. Отделно на това са и малко настроените машини. Може би само 4 са центровете в България, които правят МРТ.


Какви са индикациите за този метод на образна диагностика?
Индикациите за този метод са доста големи. Най-вече се използва за при ЦНС за конгенитални аномалии в мозъка, съдови аномалии, скрининг, конгенитални аномалии на гръбнака. По-малка е употребата му за обструкция на ГДП, или когато оценяваме аномалиите на лицевия череп и шията, защото ултразвуковото изследване не е достатъчно адекватно. При изследване на гръдния кош обикновено става дума за търсене на формации и най-голямата му индикация е измерването на обема на белия дроб преди раждането. При абдомен и пелвис се търсят не толкова аномалии, колкото формации. Показан е и при многоплодна бременост.


Срещата завърши с три клинични случая и занимателен Quiz, а закриването направи д-р Радина Радева. „Следващата среща ще е на тема research – що е то, как се прави наука, как се пише докторска работа, статия, абстракт. Надяваме се да привлечем гости от чужбина, както и от някои специализирани списания,” каза за финал д-р Чупетловска.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече