Световни експерти за новостите в метода PCNL в последните 20 години.

На 13 и 14 април в София се проведе IX Симпозиум “Ендоурология и минимално инвазивна хирургия”. В научната сесия се изявиха много наши и чужди специалисти. Симпозиумът бе организиран от Военномедицинска академия (ВМА), Катедрата по Урология и Нефрология на ВМА и Българско дружество по Ендоурология и екстракорпорална литотрипсия в лицето на проф. Салтиров, проф. Мутафчийски и проф. Младенов.


Перкутанната нефролитотомия (PCNL) е съвременен ендоскопски метод за разбиване на камъни в бъбреците с размери над 2см. Една от сесиите на симпозиума беше посветена именно на този метод. Здравен навигатор успя да разговаря с един от водещите лектори, чиято презентация отрази възможните усложнения при PCNL процедурата – проф. С. Гианакопулос от Департамента по урология в Democritus University of Thrace, Гърция. За развитието на специалността и предизвикателствата в нея разговаряме и с председателя на Секцията по Уролитиаза (EULIS) на Европейската Асоциация по Урология (EAU) проф. Кемал Сарика.


Темата на сесията „Какво се промени в PCNL през последните 20 години?” логично провокира въпроса какво е било преди тези 20 години – въпрос, с който се обърнахме и към двамата събеседника, но на него първо ни отговори проф. Гианакопулос:
Преди 20 години позицията на пациент при PCLN процедура беше по корем и се работеше с един голям нефроскоп, а достъпът се следеше основно чрез ултразвук. Първото, което се промени за тези 20 години е позата на пациента – странична, по гръб. Анастезиолозите мразеха позицията по корем, защото се опасяваха, че пациентът не се вентилира достатъчно добре, а за пацинети със значителна морбидност това беше проблем. Инструментите, които ползваме при тези процедури са малко или много едни и същи като концепция, но това, което се промени при тях, е размерът. Те стават по-малки, а с това и по-малко инвазивни. Имиджингът стана по-добър, а имаме също и нови форми на интракорпорални литотриптери като лазерът. През 80-те и 90-те него го нямаше. Друга новост е балонната дилатация. Всичко това се отразява върху степените на усложнения.
Усложненията при PCLN беше темата на Вашата лекция. Не останах с впечатление да има много такива...
Общо казано PCLN е безопасна операция. Нивото на усложнения като цяло е ниско. Но видиш ли сериозно усложнение при PCNL, значи пациентът ти е в беда.
Колко често се случва това?
За радост, изключително рядко. Истински сериозните усложнения са под 2%. Минималните – като болка или температура до 38 градуса, се водят за леки усложнения.
От какъв вид са тези усложнения?
Кръвоизливите са най-важни. И преливането на кръв е доста често. Много тежките усложнения, които застрашават пряко живота на пациента, са сепсис, понякога нараняване на органи – далак, черен дроб, или перфорация на дебелото черво. Могат да възникнат торокални усложнения, емболия, микроинфаркт и разбира се, смърт. Но това обикновено се случва поради множество различни фактори отвъд конкретната операция. Трябва да се има предвид, че PCNL не е формална медицинска процедура. И при нея могат да се получат общи усложнения, както при всяка операция.
От какво зависят те?
Повечето усложнения зависят от пациента, който е с изявена морбидност. Той винаги е изложен на риск. Има и група фактори, които зависят от хирурга. Добре обученият хирург с много опит потенциално предизвиква по-малко усложнения от зле подготвения хирург с малко опит.
Увеличават ли се пациентите с бъбречно-каменна болест?
Определено! Камъните в бъбреците е една от петте най-разпространени заболявания на съвременния човек. Това е по причина, че всички възприехме западния тип хранителен режим с много въглехидрати, газирани напитки вместо вода, а и глобалното затопляне ни кара да се потим повече, и ако не пием достатъчно вода, се губят течности, урината става по-концентрирана и камъните се образуват по-лесно. Диетата трябва да е балансирана. Не е вярно, че млечните продукти спомагат за образуване на камъни в бъбреците. Напротив, трябва да се ядат млечни продукти дори от хората, които вече имат такива камъни.


Как стои въпросът за бъбречно-каменната болест и в другите части на света, ще стане ясно от 15 до 17 ноември 2018г в Истанбул, когато турският град ще е домакин на VII Годишна среща на Международния алианс по уролитиаза (IAU). Той се провежда за първи път на стария континент и на него се очаква да присъстват над 500 експерти от цял свят. Проф. Сарика е един от тримата в организационния комитет на този мащабен форум. На него също задаваме въпросът: Какво е било преди 20 години?


Преди 20 години правехме отворени операции в по-голямата част от случаите. Ендоурологични процедури не се извършваха под endovision, с който да видим системата, камъните и да ги премахнем. Преди 25 години по-възрастните уролози са правили отворени операции или са правили стандартна PNL с огромни инструменти, докато днес отворените операции са много изключителна рядкост – под 1%, и то при много сложни камъни. Днешните инструменти за PNL са гъвкави, фини, за да не вредят на пациента и да ограничат инцидентите”.
Колко бързо се развива технологията?
Много бързо. Технологията в инструментариума, в качеството на имиджинга, се развиват невероятно бързо. Инструментите стават все по-фини, гъвкави и малки, а качеството на образа на камъните става все по-добро. Знаете ли, нашите органи са празни отвътре! Съставени сме от тръби и органи, изпълнени с кухини. През тези тръби и канали може да се влезе чак до бъбрека и там да се види всичко, което се намира. Вече ползваме естествените отвори на човешкото тяло. Толкова сме напреднали.
А лекарите успяват ли да догонят това технологично темпо?
Много добър въпрос! Той касае обаче икономическото състояние на дадена страна. Ако тя прави много за здравеопазването, закупува техниката и прави системата достъпна, тогава младото поколение има шанс да се запознае с тази техника и да се учи. В противен случай младите лекари трябва да бъдат препоръчани и изпратени в други специализирани центрове, за да видят всичките тези предимства на новото и модерното, да научат как се работи и да се върнат в страната си, надявайки се да се вземе такава система и да лекуват на нея. Когато говорим за държавна политика или политиката на частни здравни заведения, не трябва да се мисли само за специалистите, а най-вече за по-доброто качество на живот, който може да се осигури на пациентите.
Това е част от смисъла на симпозиуми като този.
Разбира се, това е смисълът на тези платформи – да се видят тези системи за работа. Ако не съществуват тези срещи, хората няма да идват от другите страни и няма да имаме никаква представа какви са новите системи, технологии, и как изглежда целият този опит. Това е много важно. Ние споделяме. Някой идва отвън и си показва техниката, инструментите, опита си и така научаваме какво и как се случва. Ако решите, че сте най-добрият, това е несериозно. Всеки е добър в нещо и на всеки му е нужно да чуе другия.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече