Това обяви зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева.

Политика на подобряване на финансовото управление на болниците с държавно участие, единни правила за финансова отчетност и решаване на проблемите пред болничните мениджъри още в зародиш – това са основните принципи в Единния финансов стандарт за управление на лечебните заведения с над 50% държавно участие, който бе представен подробно от зам.-министъра на здравеопазването Жени Начева пред депутатите от здравната комисия и пред представители на съсловните организации.

Тя подчерта, че стандартът има за цел най-вече подобряване на финансовото управление на болниците, като това се случва на базата на принципи, в които залягат правила за отчетност, икономичност, адекватност, законосъобразност и др.

„Искаме да има добре организиран процес на бюджетиране, който да стимулира ръководителите на болниците да правят предвидими разчети на база на приходите“, обясни Начева.

Тя даде и подробна справка за размера на просрочените задължения на лечебните заведения, които влизат в обхвата на стандарта. От нея стана ясно, че към края на февруари тази година половината от 70-те болници, които са разгледани от стандарта, формират просрочени задължения в размер на 155 млн. лв. Над 25 лечебни заведения формират просрочени задължения от над 1 млн. лв., а една болница има рекордни просрочени задължения в размер на 21 млн. лв. 13 от болниците формират просрочия в размер между 24 000 лв. и 1 млн. лв. 50% обаче нямат никакви просрочия.

Начева отбеляза, че единните правила, които са заложени в стандарта, ще дадат възможност на болничните мениджъри да идентифицират проблемите в работата си още в зародиш и по този начин те ще бъдат разрешавани навреме. Една от мерките, залегнали в стандарта, е свързана с обществените поръчки, които провеждат държавните болници, като идеята е, ако те са над определен праг, поръчките да бъдат съгласувани с Министерството на здравеопазването.

Начева се спря подробно и на основния момент в стандарта, който провокира критични реакции сред съсловието, а именно невъзможността за даване на допълнително материално стимулиране (ДМС), ако болницата има просрочия. По думите й анализът на Министерството е показал, че има общо около 19 различни метода, по които държавните болници определят ДМС. Тя подчерта, че намеренията на МЗ в никакъв случай не са свързани с целта допълнителните възнаграждения за персонала да бъдат пряко обвързани с приходите от НЗОК. „Нашите цели са били обвързани с това, че когато се дават допълнителни възнаграждения в смисъл на ДМС, от гледна точка на труд, който не е съпоставим с този от предходен период, по смисъла на финансиране на други структури, тогава да се вземе предвид дали лечебното заведение има ръст на просрочията“, обясни тя.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече