Лош режим на хранене и ниска физическа активност са сред най-сериозните рискови фактори.


„Поведение при артериална хипертония в детска и юношеска възраст” бе лекцията на доцент Лъчезар Маринов – републикански консултант по педиатрия и детска кардиология, на IV Национална конференция по педиатрия във В. Търново, проведена в средата на март. От презентацията му стана ясно, че лечението на хипертонията бива немедикаментозно и медикаментозно, а медикаментозното е важно да започне от детската възраст, заради сериозните усложнения, които могат да настъпят в по-късен етап – миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна и бъбречна недостатъчност. Тези усложнения са изключително редки в детската възраст, но при деца с вторична хипертония лечението не трябва да се отлага, докато на първичната хипертония може да се повлияе само с редуциране на рисковите фактори. Когато става дума за медикаментозно лечение трябва да се има предвид, че както при възрастните, така и при децата, забранената комбинация е между АСЕI и ARB. Ранната комбинирана терапия с ниски дози е много по-подходяща от високодозовата монотерапия и е със значително по-малко неблагоприятни ефекти. Също така при деца с бронхиална астма е противопоказен приемът на бета-блокери, а ARB и ACEI не се дава на деца с двустранна стеноза на бъбречни артерии или стеноза на бъбречната артерия при единствен бъбрек. И при децата съществува резистентна хипертония, а спешно състояние се проявява при хипертоничната криза.

Днес, в световен мащаб, интернет и компютърните игри цялостно повлияха на динамиката на детския режим, промениха активната форма на занимание в пасивна, и с това допринесоха освен до повишени нивата на затлъстяване, но и до нова нозологична единица „игрово разстройство” от раздел „зависимости”, както отрази проф. Пилософ при откриване на конференцията. Всичко това допринася до цялостно увеличение честотата на хипертонията в детската възраст.
От 9-11 февруари във Валенсия се проведе Първи международен конгрес по детска и юношеска хипертония и тенденцията е вниманието и грижата към този проблем да расте и да се търси професионолно обединение и сътрудничество на големи световни форуми.
За проблемите на първичната детска хипертония, рисковите фактори и профилактиката разговаряме с доц. Маринов, който също изразява своята загриженост за нарастващата честота на това все по-често срещано състояние при децата.
Доц. Маринов, какви са най-честите причини за детската хипертония?
По отношение на бременността е доказано, че децата родени с ниско тегло, са склонни да развият хипертония в последващи години от живота си. По отношение на останалите рискови фактори това са: фамилност; нездравословен начин на живот – седене с часове пред лаптопи, компютри, телефони; консумация на високо количество сол, захар, сладки и газирани напитки като стимул за нарастване на телесната маса; и генетичният фактор.
Регистрират ли се децата с хипертония в България?
Не знам да има такъв регистър. Има регистър от няколкото дисертации, които са направени в тази област – на проф. Рахнева, моята, на д-р Янева от Плевен. Това е! Честотата в България беше около 5-6% според нашите данни отпреди 15 години. В последно време нараства броя на децата хипертоници, като не става дума само за юношите над 14-15-годишна възраст, но и за по-малки деца. Преди дни имах дете на 10 години, което на холтера демонстрираше стойностти от 150/90mmHg, което е втора степен хипертония с вече налични органни увреждания, промени в съдовете на очното дъно, със започнала лявокамерна хипертрофия. А той случайно попадна в кабинета. Като него има много.

Има ли създадени мерки за превенция на централно ниво?
Има кампании, насочени към детското хранене в градините, в училищата, но специално за хипертонията няма изработена такава програма.
Как родителите могат да разберат, че детето им има проблем с артериалното налягане?
При децата симптомите са много неопределени. Едни се оплакват от главоболие, други –от известен дискомфорт в сърдечната област, на трети им тече кръв от носа, което е като израз на по-високото артериално налягане. Няма някакви специфични признаци по които да разберем, че детето е с повишено артериално налягане. Изключвам състоянието на хипертонична криза, което е драматично и може да протече с гърчова симптоматика, замъгляване на съзнанието и с екстремно високи стойности. При децата ако не се измери артериалното налягане, можем и да не разберем. Затова по последни европейски и американски препоръки на всяко дете над 3-годишна възраст трябва да му се измерва АН поне веднъж годишно. За това обаче се изискват специални условия като по-малък маншет, детето да е спокойно и по възможност АН да се мери в предиобедните часове.
Каква е терапията?
Децата са „терапевтични сираци”, а преди малко повече от 10 години бяха „пълни сираци”. Тогава фармацевтичните компании започнаха да извършват проучвания на медикаменти за лечение на хипертония в детската възраст и вече има няколко групи медикаменти, които са с доказана ефикасност и безопасност за децата. И ние лекуваме с тях. Като групи медикаменти, те са същите като за възрастни –не могат да бъдат по-различни.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече