„Благоговея пред всеки професионализъм, облечен в интелигентни човешки взаимотношения.”

На провелата се в средата на март IV Национална конференция по педиатрия в гр. Велико Търново, се обърна специално внимание на Бронхиалната астма като едно от социално-значимите заболявания в детскта възраст. За нея говори проф. Петко Минчев – началник на Детска клиника по Белодробни болести към МБАЛББ „Света София” и създател на специалност „Детска пневмология и фтезиатрия” през 1996г. към МУ – София, „произвела” над 100 специали-пулмолози в страната. На лекцията му „Бронхиална астма - диференциална диагноза на експиаторен тип диспнея” присъстваха много специалисти по детски болести, а екипът на Здравен навигатор успя да поговори с проф. Минчев за феномените при бронхиалната астма и извън нея.

Какво представлява бронхиалната астма, професор Минчев?
Бронхиалната астма е хронично алергично възпаление на малките и средните дихателни пътища с участие на много клетки с епизоди на обструкция, която преминава спонтанно или след лечение. При предразположените лица това възпаление води до вариабилна, различно изразена и спонтанно, под влияние на лечението, обратима обструкция, както и повишение на бронхиалната реактивност към различни специфични и неспецифични стимули (алергени, вируси, иританти, автономно-нервна стимулация).

Какви са патогенетичните механизми на действие?
Във връзка с общите патогенетични механизми, има алергени и предиспозиция, които индуцират възпаление и бронхиална хиперактивност, водещи до симтоми като кашлица, затруднено дишане, хъркане и диспнея. Участващите в процеса клетки са мастоцити, макрофаги, ензинофили и Т-клетки, които водят до бронхо констрикция, едема, микроваскуларна проводимост, мукусна хиперсекреция и бронхиална хиперреактивност, която може да бъде генотипна или увеличаваща се при неправилно лечение и продължителност на проявлението на клиничните форми. Възпалителните прояви са остри или хронични. При острите има само бронхо обструкция и микроваскуларна пропускливост с малък едем, а при хроничните, настъпва ремоделиране и при неправилно лечение и непозната астма, появата на субепителиална фиброза води до хипертрофия на гладката мускулатура и до трайна, и необратима обструкция, без алтернатива на терапевтично поведение.

При диференциалната диагноза, проф. Минчев се спря на няколко важни заболявания:
Ларинготрахеобронхомалация; съдови рингове; муковисцидоза, чиито ранни фази не води до бронхообструкция; гастроезофагеален рефлукс (ГЕР); круп и остър епиглотит, протичащи с много тежка клинична картина; бронхиолит; облитериращ бронхиолит – с фиксирана обструкция и с причинител най-често коклюш, аденовирус, токсични газове и аспирация на чужди тела, водещ до пожизнена инвалидизация; паразитални пневмонии и по-специално, причинените от Toxocara canis; белодробна хемосидероза; фибропластичен бронхит; белодробна туберкулоза; белодробна аспергилоза, която причинява много тежка инвалидизация, много тежка сенсибилизация, повишаване на бронхиалната реактивност и фиксирана обструкция в белия дроб; бронхиална дискинезия – изключително трудна за диагностика, характеризираща се с pars membranacea в бронхите от II-IV порядък, който води до нелечима смесена инспираторна/експираторна диспнея, завършваща често фатално; и бронхопулмонална дисплазия – вродено заболяване, което достатъчно добре се решава със съвременните диагностични методи.
С каква честота боледуват децата?
Бронхиалната астма е изключително сложно във феноменологично отношение заболяване. Феномените са много различни в различните възрастови групи. Голяма част от децата в ранна детска възраст, които правят обструкции, стават астматици. Много важно е кога ще се получи бронхоспазъм. Ако е до 6м. , това говори за значително генотипни фактори, които обуславят една респираторен тип алергия на фона на полиарелгична компонента. В такъв случай от тези деца, 11% биха могли да станат астматици. Ако се прояви края на първата година, процентът намалява. В България няма регистър на нито едно заболяване от хроничен тип. Тогава как да ги проследяваме? Това е въпрос на организиране, което е изключително важно, ако искаме да контролираме появата, разпространението, правилния начин на лечение, ефекта от лечението и кога можем да инактивираме проявите на чести пристъпи.
Какво пречи да се направи?
Причините са комплексно обусловени. След 1989г. у нас настъпват едни процеси, които не са много ласкави в областта на здравеопазването. Една деструкция на фона на нещо изключително важно: развиват се авторитети или се инактивират авторитети. Не искат да има авторитет. Не може да няма авторитет! Във всяка област има. В огромния брой на хабилитации също има разлика по отношение значимостта. Дипломата не прави интелекта. Интелекта е генотипно формиран, и ако човек е трудолюбив, може да се отъждестви в клиничната, практика, в противен случай този интелект загива. Другото важно нещо е липсата на следдипломно обучение повече от 30 години, което е невъзможно в тази велика професия. Трето, липсата на нива на компетентност – не може всички да са професори! По този начин се губи инвестираният интелектуален потенциал на хора с генотипно формирани качества, които са направили нещо в практическата си дейност. И не на последно място е липсата на единство в обучението в страната. Не е възможно да имаме 6 медицински факултета с различни учебници и с различни подходи при едно човешко тяло, което не се е променяло хилядолетия. Например, анатомията в Пловдив не е анатомията в София или тази– в Плевен. Не е възможно да не се познаваме помежду си, да не знаем кой кой е в тази велика професия и да отдадем необходимото на онези, които са направили нещо. Аз имах шанса да бъда учен от най-добрите в българската медицина, защото моите учители, до един, бяха завършили в Европа преди ЕС по времето на златния български лев.Това беше една великолепна френско-немска система, в която не се правеше компромис с незнанието. В новата ни история имаме много нелицеприятни факти за инактивиране на авторитети по безобразен начин. Това са нещата, които в последно време ме тревожат. Аз благоговея пред всеки професионализъм, облечен в интелигентни човешки взаимотношения. Това не го видях през живота си...

А по отношение на терапията, къде е България спрямо световните стандарти?
България притежава най-доброто от фармацевтичния пазар по отношение на заболяването и то не от сега. Това, което липсва, е подходите в диагностиката, ясно формулиран маршрут на болното дете – от ОПЛ, до специалист в ДКЦ и насочването му към специализирано болнично заведение. Такъв маршрут няма! Всяка кашлица напоследък се обявява за астма. Няма никакво значение дали е ларингит, бронхиолит или астма. Лекува се с два вида антиастматични препарати (неясно защо) и от време на време – с кортикостероиди. Съчетанието на алергичен риносинуит и бронхиална астма е около 60%. При един нелекуван риносинуит астмата е сигурно следствие, а не причина. И ние наблюдаваме деца с астматични изяви и недиагностициран алергичен риносинуит, което значи, че причината седи докато лекуваме следствията. Затова този ясно формулиран маршрут трябва да е обусловен от нива на компетентности. Какво значи конкуренция? Конкуренция може да има единствено между еквивалентни нива.
Кортикостероидите не са ли доста опасни със страничните си действия?
Трябва да има порядък в принципите, мястото и времето на приложение на кортикостероидите. Ако астмата е израз на чиста респираторна алергия, тежка фамилна обремененост с полиалергични изяви, със свръхсензитивни рецептори на белия дроб, с външни фактори, които могат да доведат до бронхообструкция – да! Ние не можем да променим генотипа. Но в повечето случаи при децата тя е инфекциозно-алергична: вирус – обструкция. За щастие, не съм виждал у нас кортикозависими деца с тежки астми.
Какъв извод можем да си направим за лечението на детската бронхиална астма?
Прецизна и своевременно поставена диагноза, правилен терапевтичен избор в контекста на GINA 2017, системност и контрол на лечението, и богата образователна програма за децата, са обективни критерии за добър терапевтичен резултат.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече