За това настояха Сдруженията на общинските и частните болници на пресконференция днес.

Наложително е това да стане преди тя бъде приета от Министерски съвет, както и да бъде публикувана методиката за създаването й.

Според председателя на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) д-р Стойчо Кацаров пък Здравната карта не бива да приемана изобщо от МС, тъй като философията й по начало е сбъркана.

„Трябва да стане ясно конкретно как се решават нещата с броя легла в Националната здравна карта, свързани с т.нар. потребности на населението. Методиката не е публикувана никъде и ние можем само да гадаем за принципа, по който е направено съкращаването на леглата по области“, посочи Красимир Грудев, представител на Националното сдружение на частните болници. Обикновено се приема, че процентното отношение на потребностите на населението се определя на 100 000 души. В случая обаче такава закономерност не можела да бъде открита, каза Грудев и даде за пример областите Хасково и Смолян. „Населението на Хасково е два пъти по-голямо от населението на Смолян. Пропорцията обаче не е спазена по отношение на броя на леглата. И в двете области са предвидени 19 ортопедични легла 2-ро ниво, в кардиологията за Хасково има 86 легла, а за Смолян – 73. Още по-странно е, че ортопедичните легла за Смолян са 10, а за Хасково – 2. Не намирам никаква логика в това разпределение“, каза Грудев. По думите му такива диспропорции съществуват в цялата страна, което доказвало липсата на методика.

„Когато обсъждахме броя на леглата в комисиите за изготвяне на областна карта, ние стъпвахме върху това, че общинските болници са тези лечебни заведения, около които гравитира цялото здравеопазване на регионите. И при положение, че общопрактикуващите лекари са крайно недостатъчни, а средната им възраст е 59 години, логиката беше поне да се запази досегашното положение. Реално обаче са съкратени 6000 легла, а на това отгоре са орязани и общите легла във вътрешните отделения. По този начин тези отделения стават нерентабилни“, коментира председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев.

Д-р Стойчо Кацаров пък подчерта, че целта на Здравната карта е да се сложи лимит на броя болни, които лечебните заведения могат да отчитат към НЗОК. „Свиването на броя на леглата с 6000 реално означава 360 000 хоспитализации по-малко на година. При средна цена на клинична пътека, това прави 360 млн. лв. по-малко за болниците на година“, каза д-р Кацаров.

Една от главните причини за задълженията на областните и общински болници е в неизплатената от НЗОК надлимитна дейност за последните три години, подчерта още д-р Кацаров. „Общите задължения на болниците са 500 млн. лв. Здравната каса не е изплатила за последните три години на болниците около 130 млн. лева: 52 млн. за 2015 г., 19 млн. – за 2016 г. и още 51 млн. за 2017 г. Това прави близо 130 млн. лв., които НЗОК не е изплатила на болниците с мотива, че това е надлимитна дейност“, отбеляза той.

„Трябва обаче да кажем, че министър Ананиев изобщо не е виновен за тази ситуация. Министърът просто изпълнява закона такъв, какъвто е. Ако искаме нещата да си отидат по местата, Народното събрание трябва да промени Закона за лечебните заведения“, каза още д-р Кацаров.

Снимка: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече