Това отбеляза д-р Вл. Стефанов след съвместното събитие на БОТА и БААСТ.

Както ви информирахме, от 17 до 20 май в к.к. Златни пясъци се състоя съвместно събитие – XII Конференция на Българската асоциация по артроскопия и спортна травматология (БААСТ) и IX Международен годишен симпозиум на Българската ортопедична и травматологична асоциация (БОТА). На форума, Европейското дружество по спортна травматология, колянна хирургия и артроскопия – ESSKA, която представлява Европа в областта на дегенеративните ставни заболявания и спортни травми, представи хирургия на живо, водена от известни европейски и български специалисти с възможност за пряко дискутиране с хирурзите по време на операциите. В допълнение, БОТА бе и домакин на форум на EFFORT (Европейската федерация на националните асоциации по ортопедия и травматология), на който заедно с гост-лектори бяха представени съвременните тенденции в първичното и ревизионното тазобедрено и колянно ендопротезиране. Съорганизатори на събитието бяха МУ-Варна и УМБАЛ „Св. Марина”.

Д-р Стефанов, Вие сте президент на БААСТ и тази година проведохте съвместно събитие с БОТА.
Нашата специалност е динамична, а освен това е необходимо да бъдат включени различни специалисти, за да бъде събитието максимално интересно за участниците. Това е и причината през тази година да направим съвместна проява заедно. Така се получава събитие, което има максимално покритие на интересни теми и интересни гости от България и Европа.
Какво е международното участие?
Международното участие е от европейски хирурзи в областта на тазобедрената, колянната, раменната и лакътната хирургия. Мога да заявя с удоволствие, че ни гостува президентът на Европейската асоциация по колянна хирургия и спортна травматология – най-авторитетната организация в тази област в Европа – д-р Дежур. Той беше избран за президент съвсем наскоро и това е първата му международна проява.
Той какво представи?
Той направи една много интересна операция, която е много рядка за нашата специалност – стабилизация на колянна става с техника, която ние прилагаме в единични случаи. Операцията беше направена много интересно и смятам, че ползата за нас е много голяма.
В специалността ортопедия и травматология, в частност и артроскопската такава, мога да кажа както от моя житейски и професионален опит, така и от разговори, които сме провеждали с колеги в България и чужбина, че това е изключително практическа специалност. В съвременната ера на интернет и на информационния поток, който позволява да се достигне до всяка точка по света, информацията може много лесно да бъде видяна, прочетена и пр. Друго е обаче да бъде направено нещо. Операциите са интересни не защото няма откъде да се прочете за тях, а заради това, че ги правят опитни хирурзи; използваме видеоконферентна връзка с операционната зала, така че могат да бъдат задавани въпроси в момента на самата операция и това е всъщност ценното.
Вие след това ще се наемете ли да правите тези операции?
Защо не? Първо е необходимо обаче да се прецени кога дадена операция е подходяща за един или друг пациент. Случаят, за който говорим беше противоречив и се коментира какво трябва да се направи при него. Той бе обсъден дори по време на операцията. Попитахме госта ни какво мисли за дадена структура, как е най-подходящо да се действа и пр. За всички операции имаме възможност както да покажем самата техника, така и да се дискутира предоперативно какъв е планът за лечение и какви резултати се очакват от операцията.
Може ли артроскопската хирургия да бъде превантивна или до нея се стига, когато са изчерпани всички терапевтични средства?
Един от принципите в медицината и в хирургията е преди всичко да не се вреди. Спазвайки него, ние смятаме, че е добре да се опитат неоперативните методи преди да се възложат надежди на хирургията. От друга страна, има увреди, които е невъзможно да се лекуват с лекарства или физиотерапия и там операцията е това, което решава проблема. Всеки случай е индивидуален.
Има обаче терапевтични методи, които са с много странични ефекти.
Безспорно е така, но ние търсим най-добрия баланс и целта на такива срещи е да дискутираме съвременното поведение при дадени патологии. Имаше една много интересна дискусия в рамките на сесията по раменна хирургия – дали млади пациенти да се оперират, какви са съвременните световни тенденции в раменната хирургия. Тези дискусии са изключително интересни за нас, защото можем да чуем какви са съвременните тенденции и да си зададем въпросите, които ни интересуват.
Има ли става в човешкото тяло, която да не може да бъде заменена?
Ако кажем „не“, има вероятност да сбъркаме. Ендопротезирането и смяната на ставите е една от най-големите революции в медицината в последните 100 години. Доколкото си спомням, един швейцарец е обявен за хирург на XX век именно заради нововъведенията, които е направил в областта на ендопротезирането. Това са безспорно големи скокове в лечението на дегенеративните заболявания на опорно-двигателната система. Въпреки това трябва да знаем, че смяната на една става не винаги е най-доброто лечение за един пациент, въпреки че успеваемостта и резултатите са много добри. Т.е. в случаите когато може да се намери друго решение, самите пациенти също предпочитат този вариант.


Какво ще кажете за 3D принтирането?
Това е бъдещето и дори бих казал, че то вече е и част от настоящето. Технологията напредва до степен да можем да изработваме индивидуални инструменти, индивидуални импланти за пациентите. Въпреки това обаче, специално в ортопедията и травматологията се оказва, че и най-добрата става и имплант не могат да заменят и спестят необходимостта от компетентна хирургична намеса.
Коя е най-леката артроскопска манипулация и коя е най-сложната?
Това са квалификации, които крият риск в себе си. Когато един хирург е с идеята и мисленето, че предстои нещо лесно трябва да бъде наясно, че и най-лесното нещо може да се окаже трудно. Има действително процедури и операции, които не крият особен риск. Въпреки всичко, когато говорим за операция върху става трябва да бъдем наясно, че следва да спазваме ред изисквания по отношение на операционна, изисквания за стерилност, за чистота и т.н. от гледна точка сигурността на пациента. Артроскопската хирургия като минималноинвазивна такава създава възможност на нас, а и на пациентите в частност да бъдат лекувани част от заболяванията на ставите по много щадящ метод; пациентите да имат възможност да ходят непосредствено след операцията. Неслучайно по света тази хирургия е в групата на т. нар. one-day surgery.
Във Вашата практика кой е случаят, който е бил най-голямо предизвикателство за Вас?
Има много такива случаи. За съжаление човек помни повече провалите си отколкото успехите. Все пак един от най-интересните за мен случаи, по които съм мислил доста дълго време както преди, така и след операцията, беше на един пациент, който имаше дългогодишна артродеза; блокирана колянна става повече от 20 години. Обсъдихме с него възможността да му бъде поставена колянна става, така че да може да води нормален начин живот и това за щастие се получи след интервенцията. Както той, така и аз самият по време на операцията преминахме през доста перипетии, но в крайна сметка резултатът беше добър.
Страх ли Ви е от нещо професионално?
Разбира се, че човек трябва да бъде наясно с рисковете когато тръгва да прави нещо. Ако някой хирург каже, че не го е страх от нищо, това трябва да бъде разглеждано като много опасен белег и аз смятам, че такива хора създават огромен риск и за пациентите.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече