Три лекции и още нещо от проф. Стивън Голдстийн.

Тази година България беше домакин на XXIV Световен конгрес по ехокардиография. На мащабното събитие, проведено в к.к. Албена в края на май присъстваха над 800 специалисти от целия свят. Сред лекторите на Конгреса се отличаваха имената на някои изтъкнати специалисти, които споделиха опита си и запознаха участниците с най-новото в областта.
Проф. д-р Стивън Голдстийн е един от тях. През 2015г. е награден за изключителен принос и лидерство в областта на кардиоваскуларния ултразвук от Американското дружество по ехокардиография (ASE). Той е директор на Non-invasive laborathory, MedStar Heart&Vascular Institute във Вашингтон ДС и е един от учредителите на ASE. На Конгреса в Албена той изнесе три лекции, а в малкото си свободно време се съгласи да ни разкаже за тях, за сложния път на експерименталните техники, за впечатленията му от България и за българските... домати.

Проф. д-р Стивън Голдстийн (вторият от ляво надясно) на Световния конгрес по ехокардиография в Албена, 2018г.

Проф. Голдстийн, във Вашите среди сте известен с изключителната си скромност, за това Ви връщам в 2015г, когато ASE Ви отличиха с награда за изключителен принос в областта. Това ли е най-високото професионално признание, което сте получавал?

Първо, според мен аз не заслужавам тази награда. В Дружеството има много фантастични хора, които са по-важни от самия мен. Тази награда беше изключителна изненада, но все пак аз имам участие в ASE от първия му ден на създаване. Първите научни сесии ги направихме във Вашингтон ДС, а аз съм от там. Така че аз помогнах с планирането, с логистиката, с някои социални събития, а и доведох много пациенти наживо от моята болница– общо 30 души, и първите две години работихме върху живи пациенти със сърдечни проблеми, на които правихме имиджинг. От този момент съм бил в много комитети, директорски бордове и като цяло съм доста навътре в нещата.

А дали това е най-високото ми професионално признание? Ако трябва да отговоря като лекар, професионалист–Не! Най-високото признание получавам постоянно от своите пациенти. Това е истинският смисъл на професията.

А кое е това нещо, което прави един лекар изключителен професионалист, какъвто сте Вие?

Страстта! Но като при всяко нещо, в което искаш да си успешен, трябва здравата да работиш. Да си посветен. Трябва да прекарваш много време в учене, четене и изследване. Когато си взимам седмичен отпуск два пъти годишно и отида някъде, дори на Карибите, аз си нося работата. Ужасно е, знам! За вас, вероятно. Но за мен това е удоволствие. Сутрин ставам, закусвам, може би чета малко новини, след което работя няколко часа. Уча, чета, пиша и т.н. Следобед мога да отида на плажа, да играя голф, да поразгледам наоколо. Някога мога да си позволя дори цял ден да обикалям и да не чета толкова много, но дори през почивките си работя. Ако обичаш това, което правиш и имаш висока работна етика, това е единственият начин за да си на ниво.

Пътувате много. На всеки световен конгрес ли участвате?

Не на всеки. Бил съм само на няколко. Но ми харесва. И смятам да продължавам да ги посещавам, когато имам възможност.

Какво ви довете тогава в България?

България ми звучеше много необичайно. Американците ходят в Париж, в Италия и пр. Много малко хора са идвали тук. Аз съм много близък приятел с проф. Нанда и съпругата му и той ме увери, че трябва да дойда.

Къде се срещнаха очакванията Ви и реалността?

О, обожавам вашата страна! Очакванията ми са надминати многократно. Климатът е прекарсен, удивително красива страна е вашата, въпреки, че съм видял само малка чест от нея. Кацнах в София. Останахме там два дена и ходихме до Рилския манастир. Хората са страхотни. Храната, киселото мляко – толкова специални. Пъстървата ви е превъзходна. И всеки ден ям домати. Всеки Божи ден. На всяко ядене. По много. Доматите са ви невероятни! Това са най-хубавите домати, които съм ял...

А впечатленията Ви за Конгреса какви са?

И на Конгреса доматите са прекрасни (смее се!). Не познавам голяма част от лекторите, но ми прави впечатление високото професионално ниво и чудесния английски. И друго ме впечатлява: 80% от хората в аудиторията са дами. Това е изключително според мен, предвид техническата специфика на специалността ни. Иначе аз имам да представя три лекции.

Разкажете повече за тях.

Едната е върху гайдлайните за количественото определяне на сърдечната камера. През 2015г. излязохме с ревизирани стойности за количественото определяне и аз бях член на екипа, който направи новия гайдлайн. Предишният беше от 2005г.

Какви са основните промени?

Най-основната промяна е, че включихме 3D ехо и Strain – и двете са сравнително нови технологии, отпреди 10 години, и за някои стойности имаме повече данни. Те са по-представителни и са изведени на базата на 7 огромни проучвания от цял свят.

От другите лекции едната е за оценката на белодробната хипертония, белодробното артериално налягане (БАН). В ехокардиографията БАН е важно. Трябва да се прави оценка на това налягане. Тази лекция е по-скоро базова. Нищо иновативно или специално, но се надявам да резюмира подробно какво се прави в лабораторията всеки ден. Давам и някои практически и технически съвети. Имаме няколко метода. Най-важният от тях, който прилагаме почти винаги, е чрез трикуспидалната регургитация. Трикуспидалната клапа изпуска при всеки човек, дори и при най-здравия. Ние взимаме този малък „теч” и той ни помага в изчисленията на БАН. Съществуват и още няколко метода, които ще обсъдя, но за толкова кратко време не може да се изговори всичко.

А последната Ви лекция, която пак включва трикуспидалната регургитация, какво ще представи?

Тя е за трикуспидалната клапа. Ще се занимая с новите техники за управление на трикуспидалната регургитация посредством катетър. Основно трикуспидалната регургитация се контролира с медикаменти, понякога хирургично. Това, което ще дискутирам, ще е алтернатива на операцията и е съвсем ново. Поставя се катетър, а мястото го наблюдаваме чрез трансезофагеална ехокардиография.

Компаниите от цял свят правят технически приспособления. Някои изглеждат почти лудост, други – логични, но всичките те са нови. Ние не знаем кои от тях ще останат на финала и кои ще отпаднат. Сега сме още в ранна фаза, първа генерация. Така че имаме много начини, с които да атакауваме трикуспидалната клапа чрез катетър.

Колко зависими сте от медицинската техника?

В момента има много уреди и приспособления, защото нито един от тях не е перфектен. Всеки има своите технически проблеми. А трудностите са повече спрямо трикуспидалната клапа, отколкото спрямо аортната. Миокардната клапа също не е лесна, но имаме повече проблеми с трикуспидалната. Повечето от нещата, които правим върху тази клапа е за функционална трикуспидална регургитация. Това е състояние, при което здравата клапа пропуска, защото дясната част на сърцето (венозната) е уголемена. Постепенно, в следствие на това, трикуспидалната клапа се разкъсва и започва да пропуска повече. Това състояние се нарича функционална или вторична трикуспидална регургитация. Първичната е малко по-различна. При нея почти винаги се налага операция, докато при вторичната имаме много техники за справяне. Една от тях е да се сложи spacer, който застава точно в средата на клапата и заема определено място, но отворът през който изтича се намалява и крилата на клапата могат да се затворят около това приспособление. То се фиксира по един определен начин ръба на дясната камера.

Как изпробвате техническите новости? Или по-скоро върху кого?

Всеки път, когато се появи нова техника, както в случая, ние ползваме за нея най-увредените пациенти. Тези пациенти са с изключително лоша прогноза или качеството им на живот е силно влошено, без значение от нашата намеса. За тях медицината е безсилна. Тогава ние, с новите си дивайси, можем да сме от известна полза за тях. При някои пациенти вече се доказа подобрение на качеството на живот. На много от тях подобрихме десностранната сърдечна недостатъчност, причинена от трикуспидалната регургитация, но на някои не успяхме. Но това е начинът. Например, транскатетърната аортна подмяна на клапа (TAVR - transcateter aortic valve replacement) я правим вече повече от 10 години и благодарение на нашите първоначални приложения, в момента тя е стандартна процедура. Ние бяхме един от първите центрове, които приложиха тази техника. Започнахме с най-увредените пациенти, след това преминахме през средните по тежест, а сега вече правим процедурата дори на пациенти с нисък риск. Така се придвижваме – от най-болните пациенти към най-леко засегнатите от болестта. Днес вече TAVR почти замества хирургията. Това променя медицината по невероятен начин. При трикуспидалната клапа ще стане същото, но за целта са ни нужни 10 или повече години.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече