Това отбеляза проф. Димитър Младенов след XXIII Национален симпозиум по урология и ендоурология.

XXIII Национален симпозиум по урология и ендоурология с международно участие се проведе от 7 до 9 юни в Сандански. Той е част от програмата на Българското дружество по ендоурология и ЕКЛ. В събитието участваха уролози, нефролози, хирурзи, анестезиолози, специалисти от онкологичните диспансери, химио- и радиотерапевти, общопрактикуващи лекари и други специалисти от страната и чужбина с научни съобщения, постери и видеофилми.

Основните проблеми, които се дискутираха на симпозиума бяха: ДПХ, карцином и възпалителни заболявания на простатната жлеза; Свръхактивен пикочен мехур; Уролитиаза и ЕКЛ; Тумори на урогениталната система; Еректилна дисфункция и фертилитетни проблеми; Детска урология; Отворени и минимално инвазивни оперативни техники; Анестезия и антибактериална терапия в урологията.

Повече за събитието – проф. Димитър Младенов, председател на Организационния комитет на събитието:

Проф. Младенов, за поредна година сте един от основните участници в годишната среща по ендоурология и минималноинвазивна хирургия. С какви впечатления останахте от форума и кое бихте отбелязал като най-важно и интересно?

През тази година за седми пореден път организираме този традиционен симпозиум. Виждаме, че в ендоурологията навлизат все повече нови неща и имаме щастието наши гости да бъдат много колеги от чужбина, които споделят своя опит. Това е много полезно за всички нас и особено за тези, които все още за съжаление нямат достъп до тези ендоскопски методи на лечение. По този начин ние си сверяваме часовника, разбираме какво е състоянието на ендоурологията в съседните страни и в Европа. Тази година не мога да не отбележа, че се навършват 30 години от въвеждането на екстракорпоралната литотрипсия в България. Оттогава започна минималноинвазивното лечение на уролитиазата и това беше една революция и продължава да бъде такава – в медицината и в урологията; метод, който не изисква оперативно лечение.

Казахте, че по време на форума се прави едно своеобразно сверяване на часовниците. Как бихте определили нивото у нас?

Бих могъл да кажа, че всичко, което се прави в чужбина се прави и в България; за съжаление не във всички урологични клиники, но така или иначе трябва да се започне от някъде. Водещите урологични клиники биха могли да бъдат наречени съвременни центрове за лечение на уролитиазата и всъщност те биха могли да обучават българските специалисти в тази насока. Надявам се, че постепенно всички клиники в България ще се изравнят и ще могат да предлагат на пациентите си неинвазивното лечение на уролитиазата.

Коя е следващата голяма среща, която предстои да проведете?

Следващата ни среща, която е традиционна и се организира за 21-ви път у нас, което смятам, че е едно сериозно постижение, е Симпозиумът по заболявания на простатната жлеза. Той ще се проведе в Сандански, от 9-ти до 11-ти юни. Бих могъл да кажа, че там се разглеждат въпроси не само свързани с простатната жлеза, но и оперативни техники, лечение на доброкачествената простатна хиперплазия, анестезиологични въпроси и пр. Т.е. цялата урология, тъй като ние не искаме да ограничим колегите, които искат да споделят нещо ново и интересно в областта на урологията. На този форум също идват колеги от чужбина. Самият факт, че това събитие 21 години се провежда на едно и също място, по едно и също време, показва големия интерес на урологичната общност към този научен форум.

.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече