Колко важни са комуникационните проблеми в болничната помощ?

Проблемът в комуникацията между медицинските сестри и лекарите е една от основните причини за грешките, допуснати в болничната грижа за пациента.

В малко пилотно проучване, изследователи от Мичиганския университет изучават потенциалните причини за тези комуникационни провали, записвайки взаимодействието между лекари и медицински сестри като в последствие ги карат да гледат материалите и да обсъждат видяното заедно. Изследването е публикувано на страницата на университета и в няколко престижни научни списания.

Появиха се няколко проблематични теми, които обясняват лошата комуникация, в следствие на което и сестрите, и лекарите, подобриха комуникационния си стил,” казва професор Милиса Манойлович, която дефинира комуникацията като достигане на общо разбиране. ”Една от бариерите за добрата комуникация е в това, че болничната йерархия поставя мед. сестри в подчинено положение и много от тях се страхуват да изговарят истината на лекарите.”



Професор Манойлович е единственият учен медицинска сестра в САЩ, който води високо продуктивен екип, опитващ се да повиши сигурността на пациентите като подобри комуникацията между лекари и медицински сестри. Тази тема е от критична важност, защото лошата интердисциплинарна комуникация е една от най-честите причини за десетки хиляди неблагоприятни събития целогодишно, включително смърт. Проф. Манойлович изправя проблема на лошата комуникация срещу два фронта – концептуален и методологичен – за да допринесе за най-добрия ефект върху сигурността на пациента. Концептуалните и методологични иновации са необходими, защото нито един подход сам по себе си не е бил достатъчен да разреши проблема с лошата комуникацията, която озадачава изследователите повече от 50 години.

В здравната грижа, комуникацията е често дефинирана като размяна на информация, която се фокусира върху характеристиките на „подател-получател”. Проф. Манойлович обаче представя по-широк поглед върху комуникацията, който се фокусира върху развиването на споделено разбиране между общуващите. За да постигне това въздействие, професорът от Department of Systems, Populations and Leadership ръководи проучване на тази тема, разгледано от различни перспективи.

Записите в това проучване показват, че сестрите не отправят директни въпроси и не изразаяват нуждите си. Те комуникират индиректно, а това обърква лекарите, които често игнорират въпросите на сестрите като преминават към следващото по важност, вместо да поискат уточнение и изясняване.

Изследването открива също, че тъй като лекарите и сестрите подхождат към грижата за пациента от много различен ъгъл, то постигането на рабиране не е лесно. Например, пациент с болка в устата, причинена от гъбична инфекция (млечница), не можел да преглътне хапчетата, които му били предписани. Лекарят искал да добави повече лекарства в терапията, но мед. сестра, която познавала добре пациента, настояла да му бъдат добавени и силни обезболяващи. „Лекарят си даде сметка, че болката забавя лечението, а лекувайки болката, както и състоянието, това би разрешило проблема”, казва проф.Манойлович.



Накрая записът показва, че при добра комуникация езикът на тялото на двете страни бил еднакъв. При напрегнати взаимоотношения езикът на тялото не е в синхрон.

Лекарите и сестрите гледат и коментират клиповете по отделно, а коментарите им се вкарват във видеото. Накрая, двете страни гледат записа заедно.

Един лекар, след като изгледа записа, каза, „Не дадох шанс на сестрата да отговори”. Този лекар има навика да прави това репетитивно и сам го разпозна,” разказва проф. Манойлович. „Най-добре човек се справя с навиците си, като се погледне отстрани и ги разпознае.”

Предстои да се направят още записи, като тези видеа ще се използват за тренировъчен инструмент за подобряване на комуникацията.

превод: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече