Ниската битова култура повишава риска от инциденти, споделя проф. д-р Цоло Цолов


Професор Цолов, какви са първите мерки, които трябва да се предприемат когато има данни за чуждо тяло в дихателните пътища на дете?

Наложи се да засегна този въпрос на XIX Национална конференция за педиатрите и ОПЛ, защото напоследък забелязваме някои пропуски, а лошото е, че част от тези случаи с попаднали чужди тела в дихателните пътища на децата завършват със смърт – 50% във възрастта 0-3 години! Тези данни ни карат да обърнем повече внимание не само на родителите, но и на ОПЛ, които да предадат посланието на тези родители за по-голяма битова култура. Много често родителите ядат семки или фъстъци, докато гледат телевизия. Падат люспи и ядки по земята. Децата лазят, лапат ги и... станала белята. Освен това им се дава да играят със стотинки. Напоследък пък зачестиха инцидентите с малките плоски батерии за играчки и часовници. Почти няма играчка, която да не е снабдена с малка плоска батерия. За съжаление, тези батерии са пълни с много силно токсично вещество, на калиева или натриева основа, и понякога са твърде добре електрически заредени. При това положение се получава химическо изгаряне на мястото, на което са попаднали, а електрическият заряд също може да направи изгаряне на меките тъкани. В последните 1-2 години зачестиха пропуските в това отношение: вместо децата с чужди тела да бъдат насочени към Детска УНГ клиника на УМБАЛ „Царица Йоанна“-ИСУЛ“ или към Пирогов, ОПЛ ги лекуват по една седмица в домашни условия дори без направен рентген – пресен случай от преди месец! А седмица с плоска батерия в хранопровода, обикновено е вече доста късно и детето е жестоко пострадало.



Каква част от инцидентите завършват фатално?

Статистиката я имаме. Както вече споменах, до 3-годишна възраст говорим за половината случаи. После децата стават по-устойчиви, но смъртността пак е значима.

Как се поставя първоначалната диагноза и възможно ли е да отшумят симптомите без да е отстранен проблемът?

Много резонен въпрос! Когато едно чуждо тяло попадне в дихателните пътища, обикновено родителите или тези, които гледат децата, съобщават за дихателен инцидент, за кашлица, която води детето понякога до посиняване. След известно време кашлицата се успокоява, детето добива здрав вид и това ние наричаме период на „мнимото благополучие” – когато чуждото тяло се загнезди някъде в ДДП, не се движи и не дразни. Много често хората не съобщават за този инцидент, неглижират го, забравят го и след ден-два започват пневмониите, температурите. За съжаление, част от децата просто си загиват с попадането на чуждото тяло в дихателните пътища през този „остър период“.

При попадане на чуждо тяло в хранопровода клиничната картина се развива по-бавно, но детето започва да повръща, оплаква се от болка в гърлото или зад гръдната кост и рентгеновият контрол е по-достъпен и по-лесно осъществим.

Какви са диагностичните методи и най-честите пропуски, които могат да бъдат допуснати?

Основното е наблюдението на детето и това, което съобщават близките на това дете. Как детето е било спокойно и изведнъж започва да кашля, да се дави, да посинява. Второто е, когато отидат при ОПЛ. Тогава основното там е стетоскопа, стига специалистът да има опит. Следва рентгенова снимка и бронхоскопия или езофагосктопия за изваждане на чуждото тяло, което се извършва с обща анестезия. При оправдано съмнение за чуждо тяло не съществуват никакви противопоказания за неговото отстраняване в условията на спешност.


съотношение извадени/починали деца с чуждо тяло в ДДП на възраст 0-1 година

В какво се изразява лечението?

Това е лечението: активно търсене и активно действие! В медицината бездействието е наказуемо. При децата трябва да се действа веднага щом имаме съмнение за чуждо тяло. Трябва да се има предвид, че до 4-тия час след инцидента, рентгеновата снимка на белия дроб не дава отговор. След четвъртия час започва затъмнението на белия дроб, отделянето на секретите и т.н. Трябва да се търси с всички методи на изследване: рентгенови, лабораторни и основно – лекарската слушалка.

Методът на Хаймлих значително намалява смъртността, причинена от аспириране на чуждо тяло. Бихте ли разказали за този метод и дали е подходящ за деца?

За възрастните хора и по-големите деца – може. Това означава да го прегърнеш силно през кръста, да му натиснеш диафрагмата, за да изкараш евентуално въздуха от белите дробове и той да изхвърли това чуждо тяло. При малките деца най-добрият изпитан метод е да се обърне детето надолу с главата и да се изтръска хубаво.

Няколко думи за Конференцията?

Трябва да изтъкнем участието на 750 педиатри на тази Конференция, което не сме срещали при други такива научни форуми! Една от причините да идват хората, при това на свои разноски, е срещата с известни специалисти и преподаватели в нашите медицински среди, като националния консултант проф. П. Переновска, акад. Петрунов, проф. Минчев, доц. А. Златев, проф. Наумова, от социалната медицина като проф. Чаръкчиев, както и много новости, които непрекъснато се променят, като имунологичните проблеми в медицината, педиатричната кардиология и хирургия и пр. и пр. С проф. Переновска наблегнахме на темата за чуждите тела, защото от години работим по нея, а нещата у нас не се подобряват.

В колаборация с проф. Переновска сме извадили при деца над 1200 чужди тела, които престанахме вече да броим. Имам цяло чекмедже, пълно с тези предмети. От цялата страна останахме само ние, в Детската УНГ клиника на ИСУЛ, и Пирогов, които обслужваме тези пациенти. Събота и неделя децата пристигат със семейните автомобили от далечни градове, въпреки, че има нормативен документ, който казва, че при такива случаи детето се хоспитализира в най-близкото лечебно заведение, в което може да се даде обща анестезия, и пътува екипът, тоест, болният стои на място, а здравите пътуват.

В това отношение трябва да се вземат мерки. Преди редовно имахме курсове за квалификация за специалистите оториноларинголози по „ Бронхоезофагология“ за деца, но от 10-тина години този курс беше прекъснат и вече не подготвяме такива специалсти.
Добре е, че при проф. Переновска безотказно се приемат такива случаи. За съжаление, в Северна България, в градове като В. Търново, Севлиево, Ловеч и др. окръжни градове дори няма кой да прегледа тези деца. Такива специалисти липсват и в цяла Западна България и поради тази причина много разчитаме на квалификацията и сътрудничеството на домашните лекари.

Снимки: Здравен навигатор
Редактор: Анелия Николова




Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече