Доц. Попов: „Лаймската болест се лекува във всичките й стадии.”

Специалисти от Катедрата по инфекциозни болести при ВМA организират безплатни консултации и прегледи за лаймска болест и други инфекции, предавани при ухапване от кърлеж. Не се изисква направление от личен лекар, но е необходимо да се направи предварително записване на тел.: 02/92 25 989; 02/ 92 26 125 – от 08.00-14.00 часа. Прегледите ще се проведат в периода 06-07 август 2018 г., от 09:00 до 14:00 часа в кабинет № 108 на Катедра по инфекциозни болести на ВМА.

За инициативата на Катедра по инфекциозни болести на ВМА Здравен навигатор разговаря с нейния началник полк. доц. Георги Попов:

Доцент Попов, за коя поредна година се прави тази инициатива и защо?

Тази кампания се прави втора поредна година, но в рамките на тази година за втори път. Това се наложи, поради факта, че на първата кампания, която проведохме през м. юни, имаше записани много хора и още повече не успяхме да запишем поради запълнения ни график. Тази година, поради естеството на климатичните особености (много влажни и топли пролет и лято) се наблюдава голям ръст на кърлежовите ухапвания и увеличено ниво на кърлежово преносими болести: на първо място това е лаймската болест, но се среща също така и Марсилска треска, Ку-треска, микоплазмени инфекции. Поради всичко това решихме да направим тази кампания, която носи името „Лаймска болест и други кърлежово преносими заболявания”.

Искам да подчертая, че ние нямаме възможност да правим тестове за лаймска болест. Нашата цел е безплатни прегледи, уточняване на състоянието, а който се нуждае от допълнителни изследвания и лечение, бива приет в болницата, където му се правят безплатни тестове, лечение и консултации, влизащи в комплекса на клиничната пътека за лаймска болест.

Какво включва този преглед?

Прегледът включва епидемиологична анамнеза, включително данни за ухапване от членестоноги, локален преглед на мястото на ухапване от кърлеж, като активно се търсят специфичните обриви и в частност еритема мигранс, наличие на дискретни клинични симптоми – главоболие, субфебрилна температура, ставни, неврологични и кардиологични проблеми. При наличие на съответния симптомокомплекс насочваме болните или към допълнителни изследвания (серология за лаймска болест или за другите кърлежово преносими болести), или към прием за болнично лечение.

Имате ли вътрешна статистика, колко от заболелите от лаймска болест се хоспитализират и кога?

Хоспитализация се налага, когато има клинични прояви на заболяването. На първо място когато има патогномоничния симптом – еrythema chronicum migrans. Второ, при оплаквания от ставни болки или скованост, фебрилни прояви, съчетано с положителни серологични титри за лаймска болест.

Може ли пациентите да се лекуват в домашни условия?

Повечето ОПЛ и други колеги имат тази практика - след ухапване от кърлеж, профилактичен антибиотичен курс и последващо серологично изследване за лаймската болест. Нашата практика показва, че не винаги лечението с перорални антибиотици е достатъчно ефективно. Често пъти след такова, се налагат допълнителни курсове на лечение. В нашата клиника имаме следното виждане по въпроса: ранно започване на лечението на лаймската болест с венозен антибиотик, във високи дози и по възможност по-продължително време. При този тип поведение постигаме добър резултат.

За колко време се хоспитализират пациентите и колко дълго протича лечението за лаймска болест?

Клиничната пътека ни ограничава до 5 дни, но ние почти винаги ги лекуваме 10 дни с високи дози венозен антибиотик. Останалите 20 дни антибиотиците се приемат през устата вкъщи. След завършване на 30-дневния курс се прави пауза от 2 месеца, при която при някои болни опитваме с имуностимулираща терапия. След това правим контролни изследвания в референтни лаборатории с потвърдителни тестове, на базата на които правим преценка за продължаващ 2-ри или 3-ти курс лечение. Имаме болни с над 10 курса лечение за лаймска болест.



Колко прецизно точни са резултатите от изследванията за лаймска болест?

При част от болните са възможни фалшиво положителни резултати, което е голям проблем и предизвикателство за нас. Съвременната диагностика на лаймска болест е с ELISA методите, потвърдени с имуноблот тест. Понякога срещаме трудности при интерпритиране на резултатите. И тук е момента да преценим клиничните оплаквания на болния, епидемиологичните данни за ухапване от кърлеж и резултатите получени от серологичното изследване. За поставянето на диагноза и провеждането на лечение не разчитаме единствено и само на лабораторните изследвания. Диагнозата е комплексна и понякога доста трудна.

Може ли да има серологични резултати, да няма клиника, да няма еритема мигранс, и да няма данни за ухапване от кърлеж?

Може. Лаймската болест е велик имитатор и имитира много други заболявания, но пък в голямата си част протича субклинично или с никакви клинични белези. Затова майсторлъкът е да се открият макар и дискретни данни, макар и минимални оплаквания, които да се свържат с клиниката на лаймската болест. Естествено необходимо е това да се подкрепи от положително серологично изследване.

А при липсата на всякаква клиника?

Тогава аз лично предпочитам активно проследяване на болните и възможностите на нови, по-съвременни начини за поставяне на диагнозата. Единият е имунологичен, с CD57 диагностичния тест. Друг такъв е Лимфоцитен трансформационен тест (LTT), но се прави от малко лаборатории в България. На базата на резултатите от този LTT, заедно с ELISA и имуноблот правим интерпретация на резултатите. Но като цяло проблемът с диагностиката е голям. Самата бактерия е трудна за откриване поради вътреклетъчното пребиваване и възможността да „излъже” имунната система на гостоприемника.

Може ли преносител на лаймска болест да бъде друго, освен кърлеж?

Може. Това могат например да са паяците. Имаме такива болни, с ухапване от паяци, като при тях за разлика от кърлежовите ухапвания се усеща остра болка, с последващо развитие на еритема мигранс.



Смъртоностна ли е тази болест, ако се хване в който и да е стадий и се проведе адекватно лечение?

Не. Тя е лечима във всичките стадии. Въпросът е да се постави навременна диагностика. Нашето наблюдение показва, че колкото по-навреме се действа след ухапването, толкова по-малко курсове на антибиотично лечение са необходими. Обикновено с един курс на правилно подбран антибиотик за оптимално дълъг период се постига дефинитивно оздравяване. Имаме и друг феномен – болни, с тежки неврологични проблеми (LAS синдром, MS), които се насочват към нас, поради фалшиво положителни титри за лаймска болест. Тъй като и лаймската болест прави демиелинизиращи процеси, диагностиката е изключително деликатна и трудна.

Има ли полова диференциация болестта?

Наблюдавали сме, че жените с лаймска болест стават много депресивни, хипохондрични, насочени към заболяването си, уплашени, потиснати и им се променя качеството на живот. Това е част от заболяването. Ние сме наясно с това и проявяваме разбиране.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече