За спастичните пациенти и терапиите при инсулт – две лекции в едно интервю.


Доцент д-р Паоло Манганоти е началник Клинична неврология в Департамента по Медицина, хирургия и здравни науки в Университета в Триест, Италия. На Националния конгрес по неврология, проведен в края на май в к.к. Златни пясъци, италианският специалист изнесе две презентации: за ползите от тромболиза и за употребата на ботолиновия токсин при пациенти с блефароспазъм, шийна дистония и спастичност на горни крайници.



Доцент Манганоти, колко бързо трябва да се приложи интравенозната тромболиза след настъпване на инсулт?

Инсултът е критична ситуация, в която колкото по-бързо се действа, толкова по-добре. В Италия се опитваме да приложим тромболиза до 1 час след инцидента, но това е много трудно и често пъти – амбициозно. В други европейски страни успяват и до половин час, но всичко зависи от района, от организацията на специалистите. Искам да наблегна на този факт на съвременността: ние разполагаме с инструменти, с които можем да разрушим тромба и това трябва да стане поне до 4 часа след инсулта. В допълнение към тромболизата имаме и тромбектомия, при която посредством катетър се премахва тромба, ако тромболизата не успее. При тромбектомията може да се действа до 12-тия час.

Какво е важно да знаят пациентите?

Преди 5-6 години нямахме почти нищо неинвазивно, с което да третираме пациентите с инсулт. Днес имаме два инструмента: тромболиза и тромбектомия. Те спасяват не само живот, но и спасяват от инвалидизация. Затова е важно да се разпознават ранните симптоми на инсулта. Има хипохондрични хора, които тичат в спешното при най-малкото притеснение, както и такива, които не доближават болница, дори да не могат да си движат краката. Затова е важно да се изгради определен манталитет, да се насочи вниманието към тези проблеми, да се създаде компетентна и обучена неврологична общност, която да е адекватна оперативно. Обучението е над всичко.



Оттам ли тръгва профилактиката – от обучението?

Ние живеем в света на медиите. Информацията е важна, но по-важно е да се наложат и прилагат добрите практики.

Но съвременният човек често се лекува по интернет. Дезинформацията е почти толкова опасна, колкото контраиндикацията...

Ние сме лекари-учени. Работим в международна научна общност и сме много стандартизирани, умерени и предпазливи. Не се хвърляме на гръмки изказвания. Ако една терапията се докаже години след международния консенсус, значи тя върши работа и това е добър шанс за всички заинтересовани. А спрямо контраиндикациите – разбира се, че трябва да сме внимателни. Това се изразява в баланса между страничните ефекти на лекарствата и техните ползи. Тромболизата е изключително балансирана терапия в това отношение, която не само намалява смъртността, но и инвалидизацията.

От какво зависи степента на възстановяване след инсулт и докога?

Това е голям въпрос. Моторното възстановяване е бързо през първите три месеца, след което прогресивно се забавя като до края на първата година моторната система става неподатлива на последващо възстановяване. Спрямо говорните нарушения, възстановяването е много трудно. Понякога е направо отчайващо. Има данни от наблюденя, които скоро излязоха, в които се демонстрира, че ако пациентите не спрат да се упражняват, дори след година могат да бележат леки подобрения в езика. При по-тежките случаи този напредък се изразява в цялостната комуникация – не само във вербалната.



Във втората Ви лекция говорите за ботолиновия токсин и мястото му в терапията на блефароспазъм, шийна дистония и спастичност на горните крайници. Няма как да не Ви попитам за страничните ефекти на този токсин, предвид широко прокламираните вреди от него при естетични цели.

Да, така се говори, но за целите на естетиката и прикриването на мимическите бръчки никой нищо не знае. Там дозите са много малки, едва няколко единици. И тази практика се повтаря на всеки...3 месеца, примерно. С години. За спастични пациенти на мен не ми е нужно години лечение. За мен е важно да спра спастичното, патологичното, болезненото. Бързо и навременно да освободя пациента от болката и дискомфорта.

Не е ли временен ефектът и тук?

Да, временен е, но е терапевтичен и след време - достатъчен. Става дума за 3-4, а при някои пациенти за 5 месеца. Обикновено аз прилагам ботолиновия токсин два пъти годишно и предпочитам да го правя на пациенти с тежка,болезнена спастичност и то в комбинация с рехабилитация. Това повишава резултатите. Ако един пациент има блокаж на рамото, той трябва да се лекува. За него лечението не е опасно. И не е пожелателно като при естетичните цели.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече