Неочаквано откритие показва, че имунната система сама разрушава клетките на ретината.

Глаукомата, засягаща близо 70 милиона хора в целия свят, продължава да е загадка въпреки широкато си честота на разпространение. Малко се знае за произхода на болестта, която нарушава ретината и оптичния нерв и може да доведе до слепота.

Ново изследване на „Massachusetts Eye and Ear” – Харвардска учебна болница в Бостън, САЩ, откриват, че глаукомата може да се окаже автоимунно нарушение. В изследване с мишки, изследователите демонстрират как Т-клетките са отговорни за прогресивната ретинна дегенерация, наблюдавана при глаукома. Нещо повече, тези Т-клетки очевидно са подготвени да атакуват невроните на ретината като резултат на предишно взаимодействие с бактерия, която естествено живее в телата ни.


проф. Джанцу Чен

Според изследователите откритието предполага създаването на нови терапевтични методи на глаукомата чрез блокиране на тази автоимунна активност.

Това начертава нови пътища към превенцията и терапията на глаукомата,” казва Джанцу Чен, професор по биология, член на Института за интегративни изследвания на рака и един от главните автори на изследването, което се появи на 10 август 2018 в Nature Communications.

Генеза на глаукомата

Един от основните рискови фактори за глаукома е повишеното вътреочно налягане, което често се получава с напредване на възрастта, както и блокиране на каналите, които извеждат флуидите извън окото. Често болестта протича в началото безсимтомно; пациентите може да не разберат, че са болни, докато не загубят половината от ретинните си ганглийни клетки.
Повечето терапии се фокусират върху намаляването на очното налягане. Въпреки това, при много пациенти болестта се влошава, дори след като вътреочното налягане влезе в норма. При изследвания с мишки, Донг Фенг Чен (на малката снимка), доцент по офталмология в Харвард и също съавтор на изследването, открива същия ефект. „Това ни води до мисълта, че тази промяна на налягането задейства нещо прогресивно и първото, което ни хрумва е, че това трябва да е имунен отговор,” казва тя.

За да проверят хипотезата, изследователите търсят имунни клетки в ретината на мишки и откриват там Т-клетки. Това е необичайно, защото Т-клетките нормално са блокирани при навлизане в ретината от тесен слой други клетки, наречени кръвно-ретинна бариера, за да потискат очното възпаление. Изследователите откриват, че когато вътреочното налягане се повиши, Т-клетките успяват по някакъв начин да преминат тази бариера и да навлязат в ретината.

Екипът поставя задача на имунолог проф. Джанзу Чен да направи допълнителни изследвания каква роля могат Т-клетките да играят при глаукома. На мишки без Т-клетки се повишава вътреочното налягане и става ясно, че докато налягането причинява малка увреда на ретината, то при връщането му в норма болестта не прогресира допълнително.

Последващи изследвания разкриват, че свързаните с глаукома Т-клетки атакуват протеини, наречени топлинно-шокови протеини, които помагат на клетките да отговарят при стрес или увреда. Нормално, Т-клетките не трябва да атакуват протеини, произведени от организма, в който съществуват, но изследователите подозират, че тези Т-клетки преди това са били изложени на топлинно-шоковите протеини на бактерии. Тъй като топлинно-шоковите протеини на различните видове са много сходни, получените Т-клетки могат да осъществят кръстосана реакция с миши и човешки топлинно-шокови протеини.

За да тестват тази хипотеза, екипът включва Джеймс Фокс, професор от Department of Biological Engineering and Division of Comparative Medicine, чийто екип поддържат мишки свободни от бактерии. Изследователите откриват, че когато се опитват да предизвикат глаукома при тези мишки, мишките не развиват заболяването.



Връзката с човека

Тогава учените изследват хора с глаукома и установяват, че тези пациенти имат пет пъти по-високи нива Т-клетки от нормалното и тези Т-клетки са специфични към топлинно-шоковите протеини, допускайки, че този феномен може да допринесе до заболяването при хората. До този момент изследванията допускат, че ефектът не е специфичен за конкретния щам бактерия; по-скоро, излагането на комбинация на бактерии могат да генерират Т-клетки, които да атакуват топлинно-шоковите протеини.

Един въпрос, които изследователите планират да проучат допълнително е, дали други компоненти на имунната система са замесени в автоимунния процес, водещ до глаукома. Те също проучват възможността този феномен да прикрива други невродегенеративни увреждания и търсят начини да лекуват тези увреди чрез блокиране на автоимунния отговор.

„Това, което научихме за окото може да се приложи при мозъчните болести и може евентуално да помогне в създаването на нови терапевтични методи и диагностика”, казва доц. Донг Фенг Чен.

Превод: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече