Това отбелязаха участници в ХVІІ Национална педиатрична научно-практическа конференция.

ХVІІ Национална педиатрична научно-практическа конференция се състоя в първите два дни на септември в Бургас, както вече ви информирахме. Тя се проведе под егидата на БПА от д-р Ж. Стоичкова и Бургаското педиатрично дружество.

Представяме ви коментари на някои от ключовите участници във форума:

Проф. Близнакова

Проф. Близнакова, проведе се XVII педиатрична научно-практическа конференция в Бургас. Бихте ли споделили какво Ви впечатли като теми и лекции?

Аз присъствам вече шеста година на тази конференция в Бургас, организирана от д-р Стоичкова. Искам да изкажа своето задоволство за начина, по който е организирана конференцията, за това, че тя съумява да събере педиатри от различни специалности, за да бъдат обсъдени разнообразни проблеми. Това обогатява нас – първо, защото ние си припомняме много от симптоматологията в детската възраст; на второ място – срещите с колегите имат огромно значение за обсъждане на клинични случаи, което идва да покаже, че практиката е учител на всички дела. Колкото повече има такива обсъждания, естествено квалификацията и уменията на младите колеги, а и на нас се подобряват.

Вие бяхте един от лекторите на форума. На каква проблематика се спряхте?

Аз самата дълго мислех каква тема да представя, тъй като става въпрос за черен дроб и слезка; т. нар. хепатоспленомегалия. Предвид на това, че съм детски нефролог, реших да направя една компилация между бъбречно засягане при чернодробни заболявания и самите чернодробни заболявания, така че да можем да помислим как когато бъбреците са засегнати ние да направим превенция на чернодробното заболяване, за да няма борба с усложненията.

Какво е важно да запомнят колегите Ви от Вашата лекция?

Колегите трябва да запомнят хепатореналния синдром, който е едно от най-спешните състояния в педиатрията – както по отношение на черния дроб, така и по отношение на бъбреците, тъй като ако не се постави диагноза своевременно, ако не се овладее навреме, може да се стигне до сериозни усложнения и риск за живота на детето.

Какво бихте пожелали на колегите си?

Бих се обърнала към тях с едно послание на Христо Проданов – когато има воля, има и път. Независимо в какво време живеем, независимо от трудностите, които срещаме при упражняването на нашата професия, когато имаме волята, когато имаме желанието, когато имаме познанията, ние ще бъдем в помощ на нашите малки приятели – пациентите.

Доц. Мумжиев

Доц. Мумжиев, бяхте сред лекторите на форума. Бихте ли разказали какво представихте пред колегите си и какво трябва да запомнят те от Вашия доклад?

Целта на подобни събирания според мен е да се припомнят някои добре известни истини и да се акцентира върху някои нови неща в поведението или в лечението на някои заболявания. На практика, срещи от този регионален тип са насочени към педиатрите от съответния регион, но има винаги посещение и от съседни и други райони. Това е и начин да се срещнем със съответните специалисти в България, по водещи теми. Д-р Стоичкова и Бургаската педиатрична асоциация вече за 17-ти път успяват да съберат подобни хора, с които е добре да се общува, защото те обогатяват медицината у нас.

Що се отнася до моята презентация, то не бих казал, че има кой знае какви новости. Тя беше по-скоро пропедевтична и насочена към някои от вредните въздействия, които може да окаже интензивното лечение в неонатологията. Бързото развитие на една специалност крие известни рискове и крачейки с бързи крачки напред трябва да се оглеждаме и да виждаме какво правим. Аз съм по-скоро привърженик на постепенното развитие и затова адмирирам известния консерватизъм в медицината.

Какво беше специфичното във Вашата лекция?

Аз се спрях на проблема хепатоспленомегалия при новородени деца и бе насочена към тяхната диференциална диагноза. Има малко състояния, при които трябва да се действа спешно по отношение на новородените, които са съчетани с хепатоспленомегалия. По-скоро трябва внимателно да се огледа и да се проведат първоначалните диагностични стъпки. Касае се за заболяване, което е продължаващо и има отражение върху последващия живот.

Какво е пожеланието Ви към колегите?

Пожелавам на д-р Стоичкова да е жива и здрава, да ни събира още години и занапред, както и да не намалява интересът към подобни събития. Трудно е да се намира зрънцето, което е интересно сред общата информация, но общуването с хора, които много време работят активно в дадена насока, винаги е добре, защото те четат малко повече, опитът им е по-голям.

.

.

.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече