Догодина стартират еврофондове за профилактика на мозъчното стареене.

Българското дружество по деменции, Медицинският университет- София, Българската академия на науките, УМБАЛ „Александровска“, Българската организация „Живот с деменция” и Дом на киното в София организира кампания „Да живеем заедно”, която включва поредица от прожекции на игрални и документални филми, свързани с темата, по повод 21 септември – световен ден за подкрепа на хората с болест на Алцхаймер и други деменции. Целта на инициативата е по-голяма информираност на обществото, разпознаване на ранните симптоми и създаване на приятелски настроена обществена среда към проблемите на хората с когнитивни нарушения.



Деменцията е най-инвалидизиращата проява на повечето невродегенеративни заболявания и се характеризира с упадък на множество когнитивни функции, достатъчно значим, за да наруши ежедневните дейности на засегнатите. С напредването на деменцията, когнитивните и поведенчески нарушения водят до прогресивна загуба на автономията на болните. Проведено през последнитегодини проучване установява, че 24 милиона души страдат от деменция. В България те са съпоставими с процента на заболелите от бялата раса – 7,2%.

През последните няколко години прогресиращите когнитивни нарушения са в центъра на интереса и на българското неврологично общество. Изработен е Национален консенсус за ранна диагностика и лечение на болестта на Алцхаймер и съдовата деменция под активното ръководство на проф. Трайков, а неговият екип към неврологичната клиника на УМБАЛ „Александровска”, разработва програми за ранна диагностика на деменция при различни неврологични заболявания и е признат като един от 40-те Centers of excellence в Европа за работа в областта на болестта на Алцхаймер.


проф. Лъчезар Трайков в кадър от прожектирания филм "Синдром"

Проф. Трайков, инициативата е амбициозна и мащабна.

Подобна инициатива с поредица от филми, по този начин подбрани, правим за първи път. Всяка година показваме нашата солидарност спрямо хората, които работят в областта, пациентите, които страдат от тази болест и хората, грижещи се за тях. Това е всъщност 21-ви септември.

Освен с богатата програма прожекции, с какво тази инициатива е по-различна от останалите досега?

Първо, понатрупахме опит за всичко що е съпричасност, що е дейност, различна от медицинската. Преди прожекцията за първи път се опитах да очертая тази разлика или по-скоро – да я залича. При нас, медицинските лица, формирането ни като професионалисти често се превръща в деформация. Всеки ден виждаме това, което вие видяхте във филма. Всяка седмица през моите очи преминават над трийсетина болни. И ние трябва да се предпазим по някакъв начин от тази болка. Виждате какво чудо е! Много често ни обвиняват нас, лекарите, че сме безчувствени, че нямаме съучастие. Ако искаш да се съхраниш и да оцелееш, не можеш да съпреживяваш всичките болки, които срещаш. Така развиваме един медицински рефлекс на оцеляване, за който трябва да се случи едно такова, различно събитие, друг поглед, или казано по друг начин – да общуваш с хора, които са извън медицинската среда...

Често ли се случва лекарите да „свалят” престилката и да погледнат страданието отвъд диагнозата?

Тези инициативи са нови както за България, така и за света. Много от нас, които работим в областта, си дадохме сметка, че ние помагаме с т.нар. ранна диагноза, помагаме с лечението, с рецептите и в крайна сметка, като че ли това е по-малката част от реалната нужда на пациента. Ние си даваме сметка за това, или поне тези от нас, които се вълнуваме и искаме присъствието ни в контакта с пациента да е максимално пълноценно. За нас, лекарите, е важно да останем чувствителни към този проблем. Да останем с ясното съзнание, че един болен с подобно страдание е една необятна вселена и има нужда от всичко, стига то да не му вреди, разбира се. Не бива да стигматизираме, да категоризираме, че всичко останало са глупости, а хапчетата са над всичко.


проф. Трайков и доц. Райчева, УМБАЛ "Александровска"

През ранните 90 години проф. Трайков и неговият началник във Франция правят експеримент, при който четат приказки с щастлив и с тъжен край на 10 болни с Алцхаймер, след което ги питат за фактологията на историята. По думите му, ефектът бил поразителен. Статията е публикувана без корекция в едно от най-титулованите списания и става една от най-цитираните статии в това отношение.

Какви са изводите от това бутиково изследване?

Изводът е, че положитената емоция е вход за спомена, вербалния. Негативната емоция не помага за паметта. Това е повод за една доста сериозна промяна в отношението към тези болни в домовете - почти задължително е цял ден усмивката на персонала да не слиза от лицето им. Усмивката помага болните да запомнят инструкциите, какво трябва да правят. Оказва се, че когато си поднесъл храната с усмивка предния ден, те си спомнят на следващия какво са яли.



Какви хора присъстват на събитието?

Това са хора, които се занимават с този проблем. Има студенти от Департамента по Когнитивни науки на НБУ, има доста пациенти със своите близки, които разбраха от нас, тъй като имаме огромен регистър на хора с подобни страдания, които са заявили готовност за съдействие и помощ за всякакви инициативи, свързани със заболяването.

Прави ми впечатление, че високо сензитивни към проблема са хора, които са живели предимно в чужбина. Ще ми се да дойдат повече българи, които са чувствителни към един проблем, който не ги засяга пряко в семейството, а ей така – просто заради идеята; защото са се развълнували; защото са го видели във филм. Идеята за филмите дойде убеждението ни, че този вид въздействие е по-ценно, отколкото да разкажем за проблема в лекции и по тази причина сведохме приказките до минимум.



Получихме много вдъхновение и кураж от Европейския консорциум, в който моя екип участва. Тази година дейността е по-мащабна. В цял свят активността е много по-голяма, ентусиазирни и от новите надежди около ефекта на едно все още експериментално лечение, което спира окончателно развитието на белтъка, отговорен за болестта. А и за първи път има снижение на броя на дементните в световен мащаб.

На какво се дължи това?

На това, че ние, лекарите, си дадохме сметка, че препоръките са правилни. (Заради приносът на българските невролози в методиката – бел. а) България ще бъде сред елита на европейските участници при отпускането на големи еврофондове за профилактика на мозъчното стареене, които ще започнат най-вероятно от другата година.

Очаквайте още коментари за инициативата.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече