Лечението на българския пациент е адекватно на европейските стандарти.

Информационна кампания под надслов: „Какъв е твоят фамилин отпечатък” за едно от най-често срещаните генетични заболявания – фамилната хиперхолестеролемия (ФХ), се проведе на 27.09. в София. Събитието цели да даде гласност на болестта, засягаща средно 1 на 400 души и е причина за смърт от сърдечни инциденти при хора под 55г. възраст. Подчинена на фамилната обремененост, кампанията бе привлякла актьорите баща и син - Христо и Наум Шопови, Екатерина Евро и сина й Александър Кадиев, които споделиха своето немедицинско отношение към унаследяването с доза премерен хумор, съчетан с отговорността за грижата към личното здраве на всеки един.

Отвъд лабораторните показатели се знае малко за видимите признаци на ФХ. Това могат да са жълти отлагания около очите, оточни сухожилия, пета или лакът, както и бяло контуриране на ириса.



Хората с ФХ нямат друг рисков фактор извън високия холестерол. Млади са, слаби са, физически активни, артериалното им налягане е в норма, често не пушат, но независимо от това правят сърдечен инцидент обичайно на възраст между 35 и 45 г. възраст. И той действително идва като гръм от ясно небе.” Това каза проф. Арман Постаджиян, председател на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ). По отношение на диагностиката на ФХ, той сподели, че „методът, на който се облягаме за поставянето на диагнозата е на базата на фамилност и изследване на LDL холестерола. Понякога има кожни прояви. Имаме опцията да изследваме и определени гени, които са свързани с нарушения на липидния метаболизъм.”

Проф. Постаджиян сподели, че епидемиологичните данни за България по отношение на ФХ са неточни, поради трудното водене на статистика (допуска се, че пациентите у нас са около 14 000), затова ДКБ е стартирала инициатива, при която 7 университетски центъра в България събират информация за такива пациенти. Смисълът на инициативата е превенция напред в родословието; да се вземат навременни мерки спрямо родствениците още от ранна възраст.



Проф. Постаджиян, можем ли да говорим за лечение на ФХ?

Лечение на случаи, които се дължат на определени генни мутации, не може да бъде осъществено по своя характер, понеже все още няма средство, което променя гените ни. Но ние можем да направим няколко важни неща: 1. Да контролираме други съпътстващи рискови фактори, като тютюнопушенето, например; 2. Да използваме фармакологични и нефармакологични средства за контрол на причинителя на атеросклерозата, а именно LDL холестеролът. Така че директно лечение няма, но поддържане на нива, които да намалят прогресията и изявата, можем да постигнем.

Може ли да се каже, че българският пациент се лекува по европейски стандарт?

Истината е, че българският лекар, а чрез него и българският пациент, в областта на кардиологията получава това, което е съвременно като концепция в лечението, а и в доста от случаите, съвременните достижения стигат до него. Няма да се уморя да повтарям, че редукцията на смъртността от най-важното съвременно наше заболяване е налице.

Всеки човек да изследва холестерола си, ако в семейството му има смърт на близък от сърдечен инцидент на възраст под 50 години. За това призова председателят на Федерация „Български пациентски форум” Иван Димитров. „Какво направихме ние от Федерацията, след като осъзнахме, че обществото трябва да разбере за това заболяване: Създадохме въпросник и направихме кампания в 15 града в България. Отговаряхме на всички образователни въпроси на хората и насочихме около 1000 човека за изследване на базата на някои външни белези, типични за тази болест. Това, което установихме е, че масово хората не знаят какво значи „лош” холестерол и какво следва, ако имаш такъв холестерол.”



Топката е в полето на личните лекари поради това, че те са тези, които да установят това заболяване именно поради неговата фамилност.” Това, на свой ред, подчерта председателят на Сдружение „Кардиология и фамилна хиперхолестеролемия България“ Теодор Долджев.



Съвместно с ДКБ извървяхме един дълъг, четиригодишен път, за да убедим на първо място институциите, че има такова заболяване и че това заболяване е свързано с изключително висок риск от сърдечносъдова смъртност, която е и причина №1 за смърт в България. В резултат на това на Кръгла маса в Парламента получихме консенсус на всички институции в България, които имат отношение към здравеопазването, че хората трябва да бъдат лекувани и профилактирани при поставяне на диагнозата фамилна хиперхолестеролемия.” Това заяви д-р Красимира Чемишанска – управител на биотехнологичната фармацевтична компания Амджен България. Тя допълни още, че рискът за възникване на сърдечносъдов инцидент е с 50% по-висок при хора с ФХ като едва 1% от предполагаемото население в Европа с тази болест се диагностицира и лекува.



Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече