“Това, че продължаващото медицинско обучение у нас не е задължително, е огромен проблем!”


На 27-30 септември, в Боровец, се проведе XIV Национален конгрес по педиатрия с международно участие. Събитието бе изборно за Българската педиатрична асоциация (БПА) и проф. Пилософ бе преизбран за неин председател.

Над 450 делегати участваха в Конгреса, който беше с богата научна програма и засилено лекционно участие на млади специалисти.

Ето какво сподели новият стар председател на БПА пред Здравен навигатор, непосредствено преди Конгреса. Информация за лекциите в научната програма, коментари от наши и чужди специалисти, както и обзорен анализ на дискусионните панели „Проблеми на детското здравеопазване” ще бъдат публикувани в електронното издание Здравен навигатор „Педиатрия”.



Професор Пилософ, предстои да се проведе XIV Национален конгрес по педиатрия с международно участие. Какво да очакваме от него?

Има няколко неща, които трябва да се подчертаят: за първи път от много години насам научната програма ще се провежда отделно от т.нар. продуктови представяния; постерите ще бъдат електронни; предвидени са три големи дискусии върху детското здравеопазване с участие на членове на парламентарната комисия по здравеопазване, с представители на МЗ, НЗОК, UNICEF, Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Всяка дискусия ще е 90 минути и ще се яви като продължение на срещата, проведена в НС върху детското здравеопазване под председателството на д-р Д.Дариткова, която ще е модератор на тези дискусии. Идеята е да бъдат представени съществуващите проблеми като се съсредоточим върху няколко от тях. Ясно е, че едва ли ще ги решим на Конгреса, но обсъждайки ги ще подготвим становище, което официално ще депонираме в управленските структури на здравеопазването на ниво законодателство, изпълнителна власт и др. организации.


Д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание и д-р Дениз Алекзандър, зам.председател и координатор на научни изследвания на МОСНА

За първи път ще се изнесе доклад за международния опит в първичната здравна помощ, в който и Вие взехте участие от българска страна. Разкажете повече за този проект.

Накратко, целта на проекта (известен като MOCHA_ Models of Child Health Appraised) е да проучи системите на първична здравна грижа за деца в 30 европейски държави. Проектът е 3-годишен и завършващата фаза ще бъде през ноември в Хага. Координаторът на проекта – г-жа Дениз Алекзандър ще изнесе 30-минутен доклад, който обобщава постигнатото до този момент, като се надявам той да предизвика интерес и съответни дискусии и въпроси, защото крайната цел на проекта е да каже кой модел е най-добър, има ли такъв и ако няма, кой модел можем да сглобим или предложим, така че да е най-ефективен за здравето на децата.



Още за конгреса:

Ще има дискусия за продължаващото медицинско обучение, което у нас е незадължително. Ние сме единствената страна в Европа, в която това е така и ние го считаме за огромен проблем. Надявам се, че ще можем да си кажем някои неща по тази линия.

Ще се опитаме също да говорим за редица аспекти на детското здравеопазване, не само за първичната здравна грижа, като напр. за липсата на детски хосписи в България. Ще обсъдим работата си при дефицит на професионалисти по здравни грижи или на мед.сестри, защото това е огромен проблем – трябва да се търсят пътища за бързо решаване, дори това да значи временно закърпване на проблема, докато постоянните мерки започнат да дават резултат, защото дори ако кажем, че ще бъде стимулирано обучението на мед. сестри, все пак то трае 4 години. Ако днес увеличим 3-пъти броя на кандидатите за мед.сестри, трябва да чакаме 4 години докато те завършат. Отделен е въпросът колко от тях ще останат в България след това. От една страна имаме необходимост да обучаваме много хора, а от друга – да създадем такива условия, че да ги задържим в страната.

Друго, което ще решим по време на Конгреса е, дали да се прави на всеки 3 години, както досега, или да преминем на двугодишен период. Моето лично мнение е да се прави на две години. Трябва да се огледаме и да съсредоточим усилията си в по-големи събития, които да имат и по-голямо отражение върху управляващите, върху самите лекари и ангажираните в професията.

От ляво надясно: д-р Ана Невес, вице-президент на EAP(European Acaemy of Paediatrics), Португалия; д-р Марек Мигдал, член на Педиатричния комитет на Европейската агенция по лекарства (ЕМА), Полша; д-р Жан-Кристоф Мерсие, член на Научния комитет на ЕАР, Франция и д-р Алесандро Йенгне, член на ЕМА, Италия

Казахте, че сте подготвили интересни модули с дискусионен характер и сте поканили пациентски организации...

Пациентските организации ще вземат отношение в дискусиите, които споменах и ще имат пълната свобода да изразят мнение, защото целта е не само да се чуят докладите, а и да се проведе дискусия на базата на изнесените материали.

Дискусиите ще бъдат построени така: аз ще изложа 10-12 тежки проблема на детското здравеопазване с пълното съзнание, че не можем да ги решим всичките. От тези проблеми ще изберем няколко акцента, върху които ще се спрем. Пример за някои от проблемите, освен продължаващото медицинско обучение са: организацията на самото здравеопазване, начинът, по който се провежда, необходимостта от изработване на консенсуси и мн. др.


От ляво надясно: Проф. И. Литвиненко, проф. В. Божинова и проф. И. Иванов, модератори на сесията по Неврология

За продължаващото медицинско обучение в педиатрията ще се издават сертификати...

Разбира се! Там, където това е поставено на „правилни релси”, се изисква от лицензирания в някаква специалност лекар, след 4-5 години практика да представи доказателства, че е минал онези модули на обучение, които са задължителни като специализация. В момента правим един модул по генетика, който би трябвало да е задължителен и го даваме като пример. Такива модули трябва да има по всички специалности, свързани не само с педиатрията сама за себе си, а и с детска хирургия, детска онкохематология, детска пулмология – по всичките специалности са необходими такива модули, които да бъдат регламентирани, да се знае кои са, да бъдат минати и да са основата на продължаващото медицинско обучение. А не участие в конгрес.



Този конгрес ще бъде изборен. Какво успя да постигне БПА в последните години на Вашия мандат?

Едно е сигурно – педиатрите са активни! Факт е, че се провеждат годишно по 5-6 конференции, макар и на регионални нива в областта на педиатрията. Това е добре! Успяхме да въведем формáта на експертните срещи, и то специално в областта на ваксинопрофилактиката. Те доказват своята полезност, защото макар и стъпка по стъпка, някои неща се променят в резултат на това. Може би вече се приказва малко повече за БПА. Има стабилна програма. Въведохме морални стимули, награди за педиатрите. Помолихме колегите от неонатологията и от Асоциацията по здравни грижи да номинират свои хора и да направим нещо общо за тези, които се занимават с деца. Също членове на УС на БПА допринесоха за подобряване на НЗОК – тази година за първи път от много години насам цената на някои клинични пътеки беше увеличена. Смея да твърдя, че донякъде това стана с усилията на членове на УС и създадения за първи път Консултативния съвет към БПА. Консултативният съвет са водещи педиатри по определени специалности, които са информирани подробно за всички заседания на УС на БПА, за обсъжданите въпроси, дискусионни теми и мн.др. Тоест, създава се една активност, която смятам за полезна за нашите пациенти.

Тази година със съдействието на БЧК проведохте конференция с чужди Ваши колеги от региона по въпросите на ваксинопрофилактиката. Кое Ви впечатли?

Не е изненадващо, че проблемите на държавите в нашия регион са общи. Вероятно имат някаква локална специфика, но като цяло са едни и същи, защото ставаше въпрос за ваксинациите. Очевидно е, че във всяка държава се използват едни и същи инструменти, но както се казва „дяволът се крие в детайлите” и там, където другите имат реални успехи в тази област, е важно ние да се запитаме как точно са ги постигнали. Това е ползата от тези контакти.

Какво е Вашето обръщение към колегите Ви?

Да са здрави и да имат много здрави нерви, защото за голямо съжаление атмосферата, в която се работи, не е благоприятна. Общественото мнение, съзнателно или не, се настройва срещу лекаря. Все се търсят виновни. Виновни сигурно има, но не чак толкова много, колкото хората си го представят. Забравя се една много важна истина: медицината все още не е всесилна и тя не може да гарантира на всеки оздравяване и на всеки благоприятен изход по каквито и да е проблеми.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече